Нишките на съдбата

по-светли от кестенявата му коса. Най-характерният белег от всичко обаче бе пламтящата му червена брада.

— Маккензи! Маккензи! — продължаваше да реве тълпата.

За обитателите на Пъруикшир Маккензи олицетворяваше стария порядък и макар да не можеше да носи типичната шотландска носия и да кани гайдари, за тях той бе господар, главният представител на своя клан — точно такъв, какъвто желаеха и за себе си.

С благородна осанка като на някой монарх и във всяко едно отношение истински шотландски земевладелец, Лаклан поведе едрия жребец към своята домакиня. Когато стигна до нея, дръпна юздите, преметна единия си крак през седлото и скочи грациозно на земята. Поклони се и рече:

— Честит празник, лейди Сюизън.

Той й бе приятел, той беше неин съсед. Освен това бе твърдо решен да се ожени за нея. Тя винаги бе гледала на вниманието му към нея откъм практичната му страна. Земите им граничеха една с друга, а и бе единствената жена между Роуард и Инвърнес, издигаща се почти до неговото обществено положение. Ако кралят не го беше лишил от полагащото му се наследство, сега той щеше да бъде настоящият херцог Кромарти.

— Изглеждате здрав, ваше височество, както обикновено. Добре дошли в Роуард касъл.

И младата жена се поклони в знак на уважение.

Дъндас пристъпи напред и предложи да поеме птицата.

— Но не я храни — поръча Маккензи. — Намислил съм да я накарам да си хване един-два по-тлъсти гълъба, преди мръкване.

— Добре, сър — усмихна се Грейм, пое сокола и се отдалечи с него.

Лаклан се приближи още.

— Ти си най-красивата жена в цяла Шотландия, Сюизън Харпър. — Сините му очи светнаха похотливо, докато я оглеждаше от главата до петите. — Хубаво е, че си отново у дома.

Без да обръща внимание на интимния му тон, тя го гледаше развеселено.

— Да не би да съм ти липсвала?

— Да, толкова, колкото ми липсва и Кромарти — отвърна той.

— Това е красива мисъл, Лаклан, но звучи малко пресилено, дори в твоята уста. — Сюизън го потупа сестрински по ръката. — Не съм отсъствала чак толкова дълго.

Младият мъж покри дланта й със своята.

— Стори ми се цяла вечност, прекрасна моя — рече искрено той. — Наистина ли ходи в Лондон?

— Да, наистина.

— Защо?

Какво можеше да му отговори? Естествено не можеше да му каже истината, тъй като ако Лаклан разбереше, че притежава десена на клана Маккензи, щеше да я преследва, докато не му изтъчеше плат с него. Най-вероятно след това щеше да носи дрехата, ушита от него, и накрая да увисне на бесилото заради това.

Тя посочи шеговито към колана му и рече:

— За да ти донеса този далекоглед.

Маккензи повдигна вежди.

— Подаръкът действително е много хубав, Сюизън, и аз го ценя високо, но повече от всичко друго предпочитам ти да бъдеш при мен.

Привикнала на дръзките му заявления, младата жена издърпа ръката си и смени темата.

— Казаха ми, че тук било спокойно. Като се изключи, че Шеймъс Хей отново нервирал Макайвър, по време на отсъствието ми нищо друго не се е случило.

Лаклан се изсмя.

— Това си е традиция — Макайвър да се отказва в полза на това старо овчарско куче Шеймъс. Поне Шеймън и Гибън не са извадили мечовете, както са направили на времето дядовците им.

— Щастлива съм, че враждата им вече не е толкова ожесточена — вметна Сюизън, както винаги се чувстваше спокойна и уверена в присъствието на Маккензи. — Но ако кучето не се върне до времето за жътва, ще трябва да се намеся.

Младият мъж посегна отново към ръката й, но тя я отдръпна. Той се намръщи и погледна към кръжащата наоколо тълпа. Дори в профил можеше да завърти главите на жените и да спечели верността на мъжете.

— Май си жаден, а, Маккензи? — пошегува се Сюизън, забелязала погледа му.

— Да, по пътя беше доста прашно. — И той се запъти към бъчонките. — Слепият Джейк прави най- хубавата бира тук.

Домакинята му потисна смеха си.

— Освен това има прекрасна дъщеря. Защо не използваш далекогледа си?

— Да — отвърна подозрително припряно Лаклан. Обърна се и я изгледа сериозно. — Ако се бе съгласила да се омъжиш за мен, нямаше да гледам подир момичето. И нямаше да използвам далекогледа си за никоя друга жена, освен за теб.

Събеседничката му почувства, че се изчервява. Той се усмихна и след това се изсмя юнашки. Говореше се, че съседът й си държи любовница в Лонгмур касъл и този слух й се струваше напълно правдоподобен. Други разправяха, че не едно дете в района приличало поразително на него. На това обаче Сюизън не вярваше, тъй като бе сигурна, че ако бе истина, Лаклан щеше да ги признае.

— Със или без далекоглед, Джени очаква да я забележиш — предложи тя.

Внезапно го бе видяла по нов начин, през очите на жена, запозната с мъжката жестокост.

Маккензи не само бе забелязал Джени Кийгън. Макар и да не флиртуваше открито с дъщерята на Джейк, посланието му бе очевидно за всички, с изключение на слепия й баща.

Младият мъж изпразваше втората си халба, вперил поглед в пазвата на момичето, когато се появи Дъндас.

— Време е да извадим варелите, миледи. Ако почакаме още малко, мъжете ще се напият и няма да свършат както трябва работата.

Стопанката на замъка се обърна към своя съсед.

— Ще ме извиниш ли за момент?

Което той направи с изтънчените маниери, типични за представителите на неговата класа. Грейм последва господарката си към тъкачното отделение.

„Проклет да е Майлс Кънингам! — кълнеше наум тя. — Да пропадне в ада дано!“ В същия миг обаче вече се питаше дали щеше да се върне и да й даде възможност да се извини. Дълбоко в себе си обаче чувстваше, че това няма да излекува раната. Не, просто щеше да отложи неизбежното. Той бе дошъл както за да поднови връзката си с нея, така и да открадне шотландските десени. Трябваше да си тръгне, преди да бъде сигурен за детето.

— Миледи?

Щом чу гласа на Дъндас, младата жена си даде клетва да не мисли повече за Майлс. И я наруши поне двайсет пъти още през следващия час. Грейм и хората му изтъркаляха навън огромните варели за боядисване и отделиха металните им обръчи. После насякоха с брадви дървото на дребни парчета. С помощта на децата натрупаха дървенията в средата на двора.

След като тъкачното отделение бе разчистено, Сюизън и Флора Макайвър започнаха да наглеждат инсталирането на становете. От стотиците десени младата жена избра няколко от любимите си. Докато подреждаше и нагласяше един от становете за тъкане на шарка с цветя, Дъндас се появи отново.

— Той се върна.

Сърцето й спря да бие за момент, а дланите й се изпотиха, но запази спокойно изражението си.

— Говори ли с него?

— Не, научих новината от Нели — отвърна сухо той. — Наредил е да му приготви баня.

Тъй като знаеше, че не й остава много време, Сюизън напрегна мозъка си. Когато становете бяха готови, тя вече се чувстваше много по-уверена. Излезе от тъкачното отделение и тръгна из шумния двор. Отново се контролираше напълно. Близостта на Лаклан и Дъндас увеличаваше допълнително усещането й за сигурност. Двамата стояха край малкото игрище и наблюдаваха игрите. Неколцина мъже хвърляха