Нишките на съдбата

подкови, други играеха на канадска борба.

— Тия там са добра партия — заяви Маккензи, като посочи към масата, на която двама мъже бяха вплели десници за канадска борба.

Това бяха войници — единият от Роуард, другият — от Лонгмур. Кокалчетата на ръцете им бяха побелели като тебешир, китките им се бяха увили една около друга като змии, лицата им бяха почервенели като макове от усилията. Зяпачите окуражаваха любимците си и залагаха.

— Да, добра партия са — потвърди Сюизън, — но моят човек ще победи.

Маккензи я изгледа с превъзходство.

— Щях да се съглася с теб, ако ставаше дума за Дъндас.

Младата жена вдигна очи към Грейм, за да го попита за мнението му, но той се бе вторачил към вратарите на замъка. Проследи погледа му и видя Майлс, който слизаше по стълбата с вид на господар на Роуард касъл. Въпреки усилията си да остане безразлична, усети, че кръвта й кипва. Какво обаче бе станало с гнева му?

Косата му все още беше мокра от къпането. Бе облякъл чиста туника, която му стоеше по-добре. Разбра откъде се бе сдобил с червената дреха — винаги можеше да разпознае съвършените шевове на Нели. Остана разочарована от своята слугиня, задето бе проявила подобна щедрост и задето бе избрала цвят, който изтъкваше допълнително изумителната му външност. Младият мъж носеше плътно прилепнали кожени бричове и ботуши. И двете подчертаваха дългите му крака и тесен ханш. Другите жени също го бяха забелязали и шепотът им се понесе над ниското бръмчене на мъжките гласове.

„Защо пък да не са любопитни?“ — помисли си Сюизън. Сцената, която бе направил тази сутрин в двора, се бе превърнала в главната клюка за деня.

— Ако питаш мен, във вените му тече шотландска кръв — обади се някой.

— Да. Прилича на хората от рода Броуди. А и кой друг би се справил по този начин с коня, както го направи той сутринта? — достигна до слуха й отговорът.

Младата жена се изпълни с гордост, всички бяха впечатлени от Майлс Кънингам. Всички искаха господар.

За голямо нейно съжаление той все едно че не я забеляза, когато се присъедини към тях, а се обърна към Дъндас:

— Може ли да поговорим за момент?

Подобна липса на елементарни маниери я разстрои, макар да се срамуваше от досегашното си държане с него. Чичо й бе излъгал и двамата, но това не даваше право на Майлс да бъде груб… освен ако вече не я обичаше.

Когато двамата мъже се отдалечиха достатъчно, Майлс започна да обяснява нещо. От гнева му не бе останала и следа и Сюизън дори се запита дали не си бе въобразила случилото се сутринта. Объркана, тя се чудеше какво ли обсъждаше с Дъндас сега.

— Значи това е той — рече с горчивина в гласа Лаклан, който се появи до нея. — Цял ден слушам разни приказки за него… за него и за теб.

— Той дойде да ме посети от Лондон.

— Според слуховете Майлс Кънингам не е тук на обикновено посещение. Надали е Броуди, нито пък човек, който би заслужил уважението им. — Младият мъж повиши глас. — Като се има предвид, как се отнасяше към теб през изминалите години. Ако го знаеха що за копеле е, щяха да се засрамят от самите себе си.

— По-тихо — изсъска Сюизън. — Чичо ми е лъгал за него. — Тъй като събеседникът й повдигна недоумяващо вежди, тя добави: — С две думи, Майлс не е негодника, за който го мислех.

— Дядо ми имаше една поговорка по този повод — отвърна замислено той. — „Времето ще покаже. Кирливите ризи ще излязат наяве. И всичко ще си дойде на мястото.“ Ще видим какво ще излезе от този Майлс Кънингам.

Младата жена не отговори, вниманието й бе насочено към Майлс и Дъндас. Първият като че изнасяше реч. Когато привърши, протегна ръката си към Грейм, който прие приятелския му жест.

След сключването на предателския договор, без да й каже нито дума, Дъндас се насочи към замъка, като пътьом повика Фъргъс Маккеймс. Майлс се запъти към Сюизън.

Бичето върху огъня спря да се върти. Престана и чаткането на конски копита. Силно изсумтяване, последвано от глух удар в масата сложи край на канадската борба. Никой не аплодира победителя, нито пък подигра изгубилия. Само децата не усетиха напрежението, носещо се из въздуха.

Майлс взе ръката й в своята. Поклони се дълбоко, обърна ръката й и целуна гладката й като атлаз длан.

— Моите извинения, Сюизън — умишлено използва само първото й име той, — задето излетях така неочаквано сутринта.

Тъй като очакваше тя да опита да издърпа ръката си, той я стисна по-здраво. Изненада се от бясната ревност, която изпита при вида на застаналия до нея мъж, преди малко Дъндас му бе казал, че това е Лаклан Маккензи.

— И имаше право, Майлс — отвърна тя с вид, като че това признание й беше мъчително. — Мога ли да ти представя Лаклан Маккензи от Лонгмур касъл?

Кънингам настръхна, когато забеляза окачения на колана му далекоглед, но все пак протегна ръка.

— Удоволствие е за мен, Маккензи.

Шотландецът се усмихна самоуверено и сграбчи може би малко прекалено силно десницата му.

— Нашата Сюизън е споменавала за вас… един-два пъти през тези години, струва ми се.

Нищо не желаеше така силно както да стовари юмрука си върху самодоволното лице на планинеца и да изскубне с корените плитчиците му. Вместо това стисна на свой ред здраво дланта му и рече:

— В такъв случай аз съм в по-неизгодна позиция, тъй като никога не си е направила труда да спомене за вас пред мен.

Лицето на Лаклан почервеня и той пусна рязко ръката на Майлс. Сюизън застана между тях.

— Ще пиете ли ейл? — попита тя, като местеше нервно поглед от единия към другия.

— Да — изсумтя Маккензи, — и да седнем двамата на онази маса. — И той посочи натам, където мъжете се състезаваха на канадска борба. — Ако англичанинът знае тази игра.

Кънингам вдигна подигравателно едната си вежда при това самохвално предизвикателство. Същевременно обаче трябваше да спечели уважението на Сюизън и жителите на Пъруикшир, а Лаклан Маккензи бе подходящ за начало. Прегърна младата жена през раменете и я придърпа към себе си. Тя се сепна и опита да се измъкне, но той я държеше здраво.

— Можеш да се пребориш с десницата ми, Маккензи, но трябва да ти е ясно, че благосклонността на дамата няма да бъде залогът.

Планинецът изгледа с любопитство съседката си, завъртя се на пети и се запъти към масата. Поддръжниците му започнаха да се събират около него.

Сюизън обяви със силен, ясен глас:

— Победителят ще запали огъня. — Тълпата се развика одобрително и тя се възползва от врявата, за да изсъска: — Ти си едно копеле без всякаква чест, Майлс Кънингам.

Младият мъж наведе глава и прошепна:

— Но не излъгах. В писмата си не споменаваш изобщо за Лаклан Маккензи.

На безупречното й чело се образува дълбока бръчка.

— О… видях надписа от задната страна на миниатюрата. — Сведе смутено поглед. — Никога не съм предполагала, че Раби може да направи нещо толкова ужасно. Постъпих глупаво, че му се доверих.

Майлс повдигна брадичката й и се вгледа в прекрасните й сини очи. В тях видя мъка и напрежение. Положи усилия, за да се пребори със силното си желание да я вдигне, да я притисне в обятията си и да извика, че няма защо да се тревожи, че той щеше да се погрижи за нея и за детето им. Обля го вълна от топлина при мисълта, че ще стане баща. Добър баща. Изпълнен с любов баща.

Щом сведе поглед към майката на детето си, напрежението му се увеличи.

— Това е вече минало и по-добре да го забравим, любов моя. А сега ще седнеш ли до мен, за да ме поддържаш с присъствието си, докато победя Маккензи.

— Имам ли избор?