Нишките на съдбата

Искаше му се да отвърне, че е готов да изтърпи всичко, докато тя се научи да му вярва отново, но не можеше да го стори.

— Всъщност, не.

— Не трябваше да поставяш в неудобно положение Лаклан — заяви тържествено тя. — Той ще те накара да си платиш за това. Дори Дъндас не смее да застане насреща му в канадската борба.

Сериозното й изражение накара Майлс да я погледне замислено и след това да й се усмихне.

— Значи мислиш, че ще изгубя?

— Да — прошепна тя и се усмихна несигурно. — Всички от клана Маккензи са смели планинци.

— А какво, — докосна я закачливо по носа той, — мислиш, хубавото ми, хубаво момиче, че правят грубите моряци, по време на дългите си пътувания по море?

Очите й се разшириха разбиращо.

— Играят на канадска борба? — промълви тя.

В погледа му проблеснаха доволни искрици.

— Да — прошепна той. — Моряците играят на канадска борба, когато не яздят китове и не търсят русалки.

— Само ми се подиграваш.

— Moi? — престори се на изненадан той.

— Пада ти се да изгубиш — сгълча го Сюизън.

— Какво му е толкова важно на този огън, който ще бъде запален от победителя?

Младата жена измърка като котка, току-що излязла от мандрата.

— Само един шотландец може да го разбере.

Кънингам се усмихна, за да скрие болката, причинена от думите й.

— Ще видим.

Пусна я, но продължи да стиска дланта й.

— Не можеш да го срамиш повече, Майлс. Той е горд човек, господар на хората си. Различен е от теб. Нашите обичаи са по-други.

— Обясни ми ги тогава.

— Той не може да изгуби достойнството си.

— А аз мога, така ли?

— О, Майлс — отвърна търпеливо младата жена. — Лаклан ми е съсед и ще остане такъв до края на живота ми. Трябва да запазя разбирателството между нашите хора. Разбираш ли?

— Да. И въпреки това все още ми се иска да запаля огъня.

„И да спечеля сърцето ти“ — добави мълчешком той.

Щом обаче започна двубоят, Кънингам се сети отново за самохвалните си думи. Лаклан действително бе по-ниският от двамата, но бе силен и опитен в канадската борба. И положи немалко усилия да предизвика Майлс, за да допусне грешка.

— Ще танцуваш на сватбата ни — процеди през зъби той, когато спечели леко надмощие. — Сините му очи блеснаха при мисълта за очакваната победа. — И ще хвърля в лицето ти окървавения чаршаф, Кънингам, след като стане моя.

Майлс побесня от гняв. Смръщи се и заяви:

— Малко трудно ще ти бъде, Маккензи, тъй като те изпреварих в леглото й и тя вече носи детето ми.

Долната челюст на шотландеца увисна, китката му потрепера. Майлс изрева победоносно и залепи ръката му в масата.

— Англичанинът не се бори честно! — провикна се някой от тълпата.

Майлс се надвеси, докато носовете им почти се докоснаха.

— Обичам я, Маккензи. И ще убия всеки, който застане между нас. Тя обаче иска мир и разбирателство между нашите хора. — След което додаде, вече на келтски: — Аз също. А ти?

Шотландецът присви очи.

— Проявите ти са доста странни за човек, който не иска неприятности.

Кънингам го пусна внезапно и се обърна към Сюизън, за да я придърпа в скута си.

— Кажи на Маккензи, че ще се женим, любов моя.

Лаклан се изправи и започна да търка китката си. Поддръжниците му продължиха да се оплакват от нечестната игра. С дипломатичност, каквато не бе очаквала от него, Лаклан Маккензи, лишения от наследството си херцог Кроматри и господар на Лонгмур касъл, вдигна ръка и се усмихна на тълпата.

— Успокойте се, момчета. Той игра според английските правила.

Мърморенето престана.

— Кажи му, че ще се женим, Сюизън — настояваше Майлс.

Младата жена изгаряше от желание да разбере какво си бяха казали. С вид на изоставен от любимата си рицар, съседът й бе вдигнал благородно глава и се шегуваше с онези, които го бяха наобиколили. От своя страна Майлс й се стори уверен, но подозираше, че тази му увереност идваше от нещо друго, а не от това, че бе победил Лаклан в канадската борба или че я държеше най-безсрамно в скута си. „Мъжете са готови на всичко, за да запазят гордостта си“ — помисли отвратена тя.

— Сюизън… — побутна я по ръката Кънингам.

Как можеше да се съгласи? Помежду им лежаха толкова измами, толкова лъжа! Не можеше да се ожени за него, без първо да сподели страховете си за детето и истината за Ейлис. Да, преди да стане негова съпруга, трябваше да му го каже. Той може и да се бе отнесъл нечестно с нея, но това не означаваше, че тя също трябваше да прибегне до помощта на измамата.

Сюизън въздъхна тъжно и, като предчувстваше най-тежките последствия, рече:

— Да, ще се омъжа за Майлс Кънингам.

Лаклан вдигна палеца и показалеца до устните си и изсвири пронизително.

— Вдигнете чашите си, мъже и жени — извика той, — ама побързайте. Англичанинът спечели по единствения начин, по който знае как да го направи, и спаси английската си чест.

— Англичаните нямат чест!

Маккензи се засмя гръмогласно.

— Да, Гибън, в това има известна доза истина. Но миледи е негова. Нели Бърк! — изрева той, очевидно слагайки край на пререканията. — Донеси Чашата на съглашението. Нашата лейди Сюизън е открила своята половинка и ние ще ги поздравим както се полага по шотландски обичай.

Това, направено със сърдечен тон заявление, оживи тълпата. Понесоха се поздравления и викове за още бира. Някой вдигна високо във въздуха буренце и то се понесе над главите на хората, подавано от ръце на ръце. Появи се Джени Кийгън с преливаща халба ейл в ръце и я подаде на Маккензи, като не пропусна да го погледне подканващо и да се наведе, така че да разкрие съдържанието на деколтето си пред погледа му.

— Охо, дами! — провикна се той. — Гледайте каква щедрост само!

Пое халбата, вдигна я високо и след това пресуши на един дъх съдържанието й. По дебелите му червени мустаци полепна пяна. Остави встрани халбата, сграбчи Джени през кръста и я вдигна във въздуха. Тя се разписка като девица, макар отдавна да се знаеше, че не е такава.

Лаклан захапа плата на блузата й и смъкна тънката дреха до кръста й. Докато мъжете го приветстваха и окуражаваха, той я повдигна още по-високо, а едрите й разголени гърди се полюляваха.

— Язди я, ти и без т’ва си истински жребец, Маккензи. А тя’й по-разгонена и от най-дивата овца на Макайвър по време на любовния им период.

— Да — съгласи се Лаклан, загледан в ухиленото й лице.

И зарови брадатото си лице в цепката между гърдите й, той мяташе глава и ръмжеше като лъв върху плячката си. Плитчиците му се мятаха и удряха настръхналите й зърна.

Сюизън бе смутена от тази сцена и разочарована, че той като че я бе забравил толкова бързо. Маккензи от години се кълнеше, че я обича и ще й бъде предан до гроб. Макар да не бе планирала да се омъжва, все пак бе очаквала известна съпротива от негова страна. Сега обаче осъзна горчивата истина — тя не значеше за него повече от куп други жени. „Мъже — кипна тя. — На тях човек не може нито да разчита, нито да им вярва!“