Всеки следващ миг й се искаше все по-силно да го помоли да я разбере по въпроса за тяхното дете. Но откъде да намери смелост, за да му съобщи, че неговият син или дъщеря може да се роди увреден като Ейлис? Ами ако тя умреше при раждането? Как можеше да му се довери и да остави на него отговорността да управлява Пъруикшир?
Ръката й потърси неговата под масата. Усети мазолите му и опита да си спомни, дали бяха там и преди. Не си спомни, но и без това винаги забравяше всичко, когато той впереше в нея изпълнения си с любов поглед.
— Бузите ти поруменяха, Сюизън.
Очите му с цвят на дъбово дърво, блеснаха загрижено, а устните му се извиха в ъгълчетата.
Тя стисна дланта му.
— Това надали е най-подходящото поведение, когато трябва да се върши толкова много сериозна работа.
— Можех да накарам да отвлекат стария Шеймъс и да го качат на борда на „Шотландска мечта“ преди следващото й пътуване в чужбина. Това щеше да реши временно твоя проблем.
— Да, или пък да измиеш кучето — прошепна тя, ободрена от загрижеността му.
— Какво? — извика той.
Неколцина от присъстващите погледнаха към тях. Младата жена сдържа смеха си.
— Така кучетата вече не могат да се справят с овцете — обясни тя. — Освен това носи нещастие.
— Разбирам.
Видът му обаче говореше точно обратното.
— Наистина ли?
Майлс отметна назад глава и се разсмя.
— Ни най-малко. И по-добре изчакай, за да ми обясниш по-късно — всички ни наблюдават.
Това незабавно възвърна вниманието й. Макар да не желаеше нищо толкова много, колкото да седи до него и да говори за неща, които нямаше да се осъществят никога. Знаеше обаче добре, че щеше да я намрази, когато узнае за Ейлис. Кой би искал да има деца като…
Сюизън си наложи да спре да мисли за това. Какъв смисъл имаше? Освен това трябваше да разреши въпроса с Хей и Макайвър. Чудеше се как баба й бе успяла да създаде такава каша. Питаше се също дали и майка й се бе чувствала така. Подпря брадичка на свитите си пръсти и огледа подред мъжете и жените на масата, докато погледът й не се спря върху Шеймъс Хей, който бе седнал до Лаклан.
Между пожълтелите му зъби висеше богато инкрустирана лула. Очите му проблясваха иззад облака дим, увиснал над обветреното му лице. Той бе упорит човек, вкопчил се в старите обичаи и порядки така неотстъпно, както Дъндас се бе вкопчил в меча си. Тази година обаче това бе по-очевидно от всякога досега. Прибирането на реколтата бе надвиснало над главите им, а той все още не връщаше кучето на Макайвър. И сега трябваше да го принуди да стори това.
Сюизън погледна към Макайвър. Той седеше почти накрая на дългата маса с халба бира в едната си ръка, подпрял брадичката си върху другата. По време на вечерята и срещата бе гледал непрекъснато кръвнишки към многогодишния си съперник. Докато го гледаше, се сети за икономката на Майлс, мисис Маки. Носът на Макайвър бе подобен на копче и задължително в някоя разцветка на червеното. С приближаването на зимата обаче носът му смело можеше да се състезава със зряло цвекло. Той беше приятен човек, братовчед на Флора Макайвър, която работеше на становете. Всяка години, в отплата на някаква обида между неговия дядо и дядото на Хей, Макайвър даваше кучето си за задължителния период от седем седмици. Тази година обаче Шеймъс Хей се бе възползвал несправедливо. И тъй като в основата на този спор бе замесена баба й, сега се падаше Сюизън да разреши проблема.
Младата жена отпусна ръце върху масата.
— Трябва да се уточни само още един въпрос.
Хей извади лулата от устата си. Макайвър остави халбата и кръстоса ръце пред гърдите си.
— Утре ще върнеш овчарското куче на Макайвър, Шеймъс. Дългът е платен.
Хей се намръщи.
— Какво ли знае един Макайвър за плащането на дългове? Всички те, още от римско време, петнят красивото лице на Шотландия.
— Haud yer wheesht! — обади се Сюизън.
— Не! — изръмжа Хей. — Последната дума ще бъде моя!
Майлс скочи на крака.
— Внимавай какво говориш, Шеймъс!
Лаклан стовари халбата си върху масата.
— Прави, каквото ти казва Кънингам, или до края на живота си ще трябва да ядеш само картофено пюре. Отнасяй се с нужното уважение към лейди Сюизън.
— Трябваше да се сетя, че ще се обърнете срещу своите хора — заяви с обвинителен тон Хей. — И то за какво? Заради нейната баба? Ба! Макайвър с нищо не е по-добър от безполезното пале, което представя като овчарско куче.
Сюизън удари с ръка по масата.
— Шеймъс!
Макайвър скочи на крака. Маккензи го последва. Майлс се отправи към Хей. Ейлис извика и започна да се люлее наляво надясно.
Търпението на Сюизън се изчерпи. Тя се надвеси напред и каза:
— Седнете! Всички! Моля те, Майлс. — Щом изпълни молбата й, тя се обърна към слугинята си. — Нели, отведи Ейлис в стаята й.
Лаклан седна последен.
— Стой си на мястото, Маккензи — предупреди го младата жена. — Това е проблем на Шеймъсови, Макайвърови и Камеронови. — После се обърна към Хей. — Или ще върнеш кучето утре до залез слънце, или ще бъдеш лишен от твоя дял от реколтата.
Неколцина зяпнаха, изумени от заплахата й. Шеймъс изтърва лулата си. Намръщи се и промърмори нещо под носа си.
Сюизън стисна юмруци. Сега вече не можеше да се върне назад.
— Би ли повторил какво каза, Шеймъс?
Тъй като той не отговори, Майлс отново понечи да стане. Тя отпусна юмрук и като разпери пръсти, му даде знак да не мърда.
— Не — изръмжа Шеймъс и хвърли пълен с омраза поглед към Макайвър, който се ухили тържествуващо.
— В такъв случай въпросът е уреден. До следващата година.
Младата жена си отдъхна облекчено, седна и се обърна към съпруга си.
Той преметна ръка през рамото й и я прегърна окуражаващо. Прииска й се да се сгуши в обятията му и да се възползва от топлотата, която й предлагаше. Но дали той бе господарят, за когото бе мечтала цял живот? Колко дълго щеше да издържи да стои до нея и да споделя живота й? Изглеждаше загрижен за планинците и за това му бе много благодарна, но той също така бе измамникът, откраднал ценните
Младата жена се изкашля и обяви:
— Мисис Пийви, вече може да сервирате десерта и да ми донесете Чашата на съглашението.
Както обикновено, тази сутрин Майлс отново се събуди преди съпругата си. Стана от леглото, приближи се тихо до гардероба и се облече. Прерови вещите на Сюизън, докато открие онова, което търсеше. Това му напомни за деня, в който усърдно бе претърсил цялата стая, без да намери
Върна се на пръсти до леглото и се наведе, за да целуне гладкото й като сатен чело. Тя измърмори доволно и се зарови още по-дълбоко под пухения дюшек. Под завивките бе гола, резултат от дългото им
