Нишките на съдбата

— Разбирам — потърка се по брадичката Робърт. — Но може да бъдеш сигурна за двестате лири.

— Напълно сигурна — обади се ехото.

Младата жена се приближи бавно.

— Лирите… и придвижването до колониите.

— Колко глупаво от моя страна да не спомена тази част от сделката — смъмри се Харпър.

Благите му слова обаче прикриваха бурята, която бушуваше в него. Как смееше тази шотландска просякиня да се опитва да го принуждава! Щеше да получи каквото иска от нея, но двамата с Уикс щяха да му платят, и то скъпо и прескъпо. И двамата щяха да отидат в колониите, но не като платили билета си пътници, а като прислужници в кораба. Не можеше обаче да се начуди на алчността на момичето.

— Съгласен съм на твоите условия. Сама ли ще пътуваш?

— Сама ли? — повтори Джефри.

Младата жена погледна към Уикс, а след това отново към своя домакин. Намигна и каза:

— И да загубя златното си момче? И дума да не става.

„Значи — помисли си Робърт, — мръсницата орязва дяла на Уикс. Е, нека си мисли, че е спечелила. Може би перспективата за близката победа щеше да развърже още езика й.“

— А сега, след като уредихме въпроса за възнаграждението ви, искам да разбера още нещо — за моето злато.

Не му беше никак приятно да споменава името на Майлс, но трябваше непременно да разбере какво е действителното положение. Копелето трябваше да увисне на бесилото още преди няколко месеца.

— Как е щастливата двойка?

Джефри остави перуката.

— Да, как е?

Джени се засмя по начин, който, както предполагаше домакинът й, трябваше да бъде изкусителен.

Джефри я изгледа ревниво, приближи се до Робърт и седна в краката му.

— Наричат го свой „господар“ и се отнасят към него така, сякаш е роден в планините — отвърна тя, очевидно й доставяше удоволствие да даде тази информация. — Дори миледи се съобразява с него. Но това можеше да се очаква, след като вече е бременна.

— Бременна ли? — зяпна Джефри.

Робърт замръзна. Как бе успял Майлс толкова бързо да й надуе корема? Тя изобщо не трябваше да се омъжва, камо ли да ражда наследници, с които после той трябваше да дели печалбите от Роуард. А мислеше, че се е погрижил за това.

— Малоумната ли ти каза, че Сюизън е бременна?

— Как не! — възкликна Джени. — В повечето случаи лудата не може да различи бебе от погача. Лейди Сюизън вече е стигнала до това положение. — И тя протегна ръка пред корема си. — А и какво общо има с тази работа ненормалната?

Робърт се поуспокои донякъде. Джени също не знаеше истината, и въпросът, и обърканото й изражение го доказваха. Отмъстително се изсмя вътрешно, като си представи душевното състояние на племенницата си, докато носеше бъдещото си дете. Невярната кучка на Сибийл и Едуард щеше да плати за престъпленията си… както и бебето. Можеше да уреди някакво падане или специална отвара, която да изпразни без време утробата й. Трябваше да си остане в Пъруикшир, където й беше мястото. Трябваше да се откаже от онези проклети шотландски десени.

Въпреки влиянието му, тя съвсем бе заприличала на майка си. В гърлото му заседна горчива буца при спомена за Сибийл Харпър. Тази червенокоса вещица бе омагьосала Едуард с женските си номера и го бе разделила с кръвните му роднини. Робърт мразеше и двамата заради това. И сега щеше да се погрижи дъщеря им да плати вместо тях. Майлс също щеше да плати. Устата на Робърт се изпълни с горчилка при мисълта за осиновения син на брат му. Майлс сирачето ли? Как не! От деня, в който той бе влязъл в семейството, Робърт се бе превърнал в сирак.

Харпър стана от стола си.

— Елате пак утре. Ще приготвя парите ви, а икономът ми ще уреди подробностите около пътуването.

— Значи сделката е сключена. Ще бъдем тук утре в четири часа. — Джени се приближи до домакина си, подаде ръка и прошепна: — Аз ще дойда в един, да върви по дяволите златното ми момче.

Когато останаха сами, Джефри се настани в скута на Робърт. Наведе се към него и рече:

— Давам петак, за да разбера какво мислиш, любов моя.

Ноздрите на Харпър се изпълниха със сладкото ухание на орлови нокти. Трябваше да положи усилия, за да се въздържи да сподели плановете си за Джени и Уикс с него.

— Ама че си хитър — направи кокетна физиономия Джефри и се завъртя по такъв начин, че слабините на любимия му пламнаха.

Последният се усмихна при мисълта за необичайната скромност на приятеля си.

— Назови какво възнаграждение искаш, любов моя. Това ще бъде първата ми задача, щом вляза в министерството на финансите.

Един дълъг лакиран нокът се плъзна от ухото до ключицата на Робърт.

— Искам онзи прекрасна къща в Лондон.

— Нищо по-лесно.

И Харпър се отдаде на магията от докосването на любимия му.

— Ами лейди Сюизън? Законът е снизходителен към бременните?

Главната задача на Робърт в момента бе да бърза, тъй като Майлс със сигурност щеше да се опита да убеди жена си да унищожат съоръженията за десените. Трябваше да изпрати драгуните в замъка преди да е успял.

Безкрайно доволен от себе си, Робърт се ухили.

— Няма да им кажа, че е бременна. Може би шокът от нашата поява ще се окаже прекалено силен за нея. Може да изгуби бебето.

Джефри постави длан на бедрото му.

— Толкова си умен. — Пръстите му игриво запълзяха към подутите от възбуда слабини. — Знаеш ли за какво си мисля?

Главата на Робърт започваше да се замайва от непоносимо приятните ласки на Джефри.

— Да спечелиш петак ли?

— Шилинг. Не по-малко от шилинг.

— Тогава по-добре да помислим за промяна на мястото на действие, любов моя, не можеш да спечелиш шилинг там, където си.

— О, мисля, че мога.

Последната ясна мисъл на Робърт, преди да се отдаде напълно на майсторството на Джефри, бе, че ще придружи войниците до Роуард. Искаше лично да се наслади на дългоочакваното падение на Майлс и Сюизън Кънингам.

* * *

След като цяла седмица кръстосваха планинския район в търсене на Бартоломю Уикс, Дъндас успя да убеди Майлс, че няма как да го намерят. Ядосан и вбесен от безпомощността си, Майлс се отправи право в спалнята в кулата, за да поговори сериозно със съпругата си.

— Къде са Maide dalbh?

Раменете й увиснаха, когато кръстоса длани пред корема си. Стори му се примирена, а в погледа й видя съжаление. Предположи, че мислеше за майка си. Той обаче също мислеше за Сибийл. В този момент мразеше Сибийл Харпър, мразеше я заради шотландската й гордост, заради това, че бе обременила така живота на жената, която обичаше.

Гневът му бе изместен от напрежение.

— Къде са, Сюизън?

Съпругата му подсмръкна, а после повдигна пълните си със сълзи очи. Сърцето му спря да бие за момент — толкова много мъка видя в тях.