— Сега вече знаем кой е информирал Робърт — рече той.
Грейм кимна.
— Уикс няма да има възможност да каже нищо повече на Харпър.
Майлс се обърна към Уилям. Юношата бе стиснал здраво челюсти, вперил поглед в падналия човек. Ейлис ридаеше тихичко, заровила ръце в дланите си.
— Не, отведи го някъде — проплака като дете тя. — Той отново ще ме удари. Отново ще ме заключи там. Ще ме кара да му казвам разни неща за Сюзън.
Тя спря да говори и започна да трепери. Майлс се изпълни с гняв. Робърт Харпър щеше да плати скъпо за всичките си престъпления.
— Какво още знаеш за него, момко?
Уилям отдели изпълнения си с омраза поглед от Уикс.
— Той не е никакъв зидар. Пих бира и играх на зарове с него в конюшнята по време на последното посещение на Робърт. Мошеникът ме измами с два шилинга.
— Погрижи се Уилям да получи обратно парите си, Дъндас — рече младият мъж. И добави с многозначителен вид. — Освен това Уикс знае някои неща, които бих искал да науча.
Грейм се усмихна.
— Да, сър. Сигурен съм, че е така. И знам по какъв начин да го убедя. Ще съжалява за онова, което е сторил на Ейлис Харпър.
Чула името си, тя се хвърли върху Майлс, обхвана го през кръста и подпря разплаканото си лице на гърдите му.
— Той ме принуди да му кажа. Той ме у-удари.
Младият мъж погледна над главата й и очите му срещнаха тези на Дъндас. Войникът изглеждаше изненадан, но не чак толкова, колкото Майлс.
— Хайде, Ейлис, успокой се. Всичко свърши и вече си в безопасност — започна да я утешава той, макар мислите му да се въртяха около казаното от Грейм.
„Ейлис Харпър“. Дъндас я нарече „Ейлис Харпър“. Но това бе невъзможно. По-малката сестра на Робърт и Едуард бе умряла от болен стомах още на петгодишна възраст. И бе погребана край родителите си в абърдийнското гробище.
— Защо я наричаш „Харпър“? — попита той. Планинецът го изгледа така, сякаш се беше побъркал.
— Ами защото е леля на миледи, сестра на Робърт. Той я доведе тук… — Грейм спря за момент, за да си припомни датата. — През пролетта, когато миледи навърши дванайсет години.
Внезапно Бартоломю направи опит да се измъкне.
— Дръжте никаквеца! — изръмжа на хората си Дъндас. Погълнат от размисъл Майлс почти не обръщаше внимание на събитията около себе си.
Коленете му се подкосиха, стомахът му се сви на топка. Несъзнателно притисна силно към себе си Ейлис. Вместо да се притесни от прегръдката му, тя като че ли се успокои. Мили боже, Робърт Харпър бе извършил не едно злодеяние през живота си, но измамата за Ейлис бе нещо, което не можеше да се обясни дори с извратеното му съзнание! Очевидно планът му бе да използва нещастницата като неволен шпионин.
— Това не е истина, Грейм — заговори на келтски Майлс. — Сестрата на Едуард е умряла още преди години. Тази жена не е Харпър.
В очите на шотландеца блеснаха покровителствени светлинки.
— Напротив, Харпър е.
— Какво става тук? Защо сте хванали мистър Уикс? Гласът на Сюзън го накара да се обърне. В този момент тя се спусна към тях, грациозна като газела и красива като картинка. Бременността й вече си личеше и Майлс усети, че се усмихва от гордост. Всички присъстващи насочил ха вниманието си към нея.
След миг младата жена застана до съпруга си, който каза:
— Уикс се опита да замъкне Ейлис в мавзолея, но ние с Уилям го спряхме.
— Защо? Какво е искал от нея? — учуди се тя.
— Робърт Харпър му е платил, за да те шпионира. — Спря, но побърза да добави: — Точно така чичо ти е успял да замъкне твоите… неща… в Лондон. Уикс го е направил.
Очите й се разшириха, а прекрасното й лице пламна от гняв.
— Мила света Ниниан, със собствените си ръце ще го убия. — Стиснала юмруци и изпънала гръбнак, тя се обърна към нападателя на Ейлис. — Долен изверг такъв — Изсъска младата жена. Ще проклинаш деня, в който си стъпил на роуардска земя. — Отметна назад пламтящите си коси. — Отведи го, Дъндас. От вида му ми се повдига.
После се обърна към Ейлис, все така свряла лице в ризата на Майлс.
— Какво ти направи той, лельо? — попита умолително тя, като местеше поглед ту към нея, ту към съпруга си.
Майлс изскърца безпомощно със зъби при вида на притесненото й изражение. Тя наистина вярваше, че тази жена е леля й! Въпреки измамата, изпитваше единствено съжаление към нещастницата, която държеше в обятията си, която и да бе тя. Тогава си обеща да научи истинската й самоличност. А после щеше да обсъди въпроса със Сюзън.
— Майлс… — рече умолително младата жена. — Направил ли й е нещо?
Болната се разтрепери неконтролируемо. Усетил, че тя има нужда от утехата на друга жена, Кънингам опита да се отдели от нея.
Ейлис изкрещя.
— Не съм му казала нищо този път. Кълна се в меча на свети Георги. Не му казах къде са, дори когато заплаши да ме заключи отново.
— Сюзън ще се погрижи за теб — окуражи я младият мъж.
Болната изскимтя и заби нокти в гърба му.
— Сър? — обади се Дъндас. — Какво ще правим с него?
— Отведете го в централната кула. Там му е мястото!
— Не! — възкликна Сюзън.
— Остави това на мен, любов моя — рече нежно Майлс. Съпругата му се обърна към Грейм.
— Отведи го в конюшнята! Кажи на ковача да го окове в железа!
Защо противоречеше на нарежданията му.
— Аз ще се погрижа за това, Сюзън — заяви вече с по-убедителен тон той. — Централната кула е най- подходящото място за него.
— Не централната кула! — настоя тя, като кършеше ръце и местеше поглед от съпруга си към Дъндас. — Отведете го в… в… източната кула. Да, точно така, източната кула. Заведи го там, Дъндас.
Защо бе толкова нервна?
— Защо не в централната кула? — не се отказваше Майлс.
— Защото… — Тя спря за момент и издиша всичкия въздух от дробовете си. — Факлите не са виждали от години газ и там е тъмно като в рог. Някой може да падне и да си счупи крака… или да го ухапе плъх.
Бъбривостта й бе доста подозрителна.
— Много си се притеснила за Ейлис, скъпа — рече Майлс. — Погрижи се за нея и не мисли повече за това копеле. — Той успя да отдели ръката на болната от китката си и внимателно я поведе към съпругата си. — Тя има нужда от теб, Сюзън — рече с усмивка той. — Успокой я. А Уикс остави на мен.
Очите на младата жена се разшириха и след това се изпълниха със сълзи. Решил, че е загрижена за безопасността му, Майлс прошепна:
— Ще бъда много внимателен, докато се придвижвам из централната кула, любов моя.
Сюзън притисна Ейлис към гърдите си и отвърна спонтанно.
— Не трябва да правиш това. Там долу най-много да се разболее от малария… и тогава няма да ни послужи за нищо. — Погледна отново към Дъндас. — А ти ще трябва да носиш дърва и храна, и… и там няма нито мебели, нито одеялата кладенецът май е замръзнал…
— Не се притеснявай — изрече през зъби съпругът й, който вече бе на края на търпението си. —
