Бедрата му се устремиха нагоре, после слязоха надолу, само за да се вдигнат с още по-голяма сила и настойчивост. По пода се плискаше вода в ритъма на движенията им, Тя се вкопчи в него, за да запази равновесие. Известно време й се струваше, че плува във въздуха, лека като перце, носена на крилете на блаженството, след което съзнанието й започна да се прояснява. Стисна раменете на любимия си, повдигна глава и се отпусна назад. Дланите му я обхванаха още по-здраво.
— Постой малко така, девойче. — Гласът му Звучеше напрегнато, погледът му бе унесен и бляскав. — Не искам да свършвам още.
Тогава Сюзън го почувства в себе си — твърд, дълъг, величествено надигнат. Усети, че отмалява отново, но когато съпругът й я придърпа към себе си, тя пое инициативата в свои ръце.
— Напротив, ще свършиш — прошепна в ухото му заплахата си тя. — Възнамерявам да превърна мозъка ти в пудинг, да те накарам да викаш името ми, когато получиш удоволствието си от мен.
Майлс сграбчи наедрелия й кръст, за да я накара да стои неподвижно.
— Не мърдай! — настоя хрипкаво той.
Тя не му обърна внимание. Искаше да чуе доволните му викове и то веднага. Вкопчи се в него с ръце, крака и цялото си тяло, за да му помогне да се освободи от звяра, забил зъби в слабините му.
— Не можеш да чакаш повече, Майлс. Знаеш, че не можеш. Ще се пръснеш.
С див вик, който щеше да отеква още дълго в съзнанието й, младият мъж даде силен тласък, който едва не я изхвърли от водата, понесен на свой ред на крилете на блаженството.
Сюзън се почувства пречистена и освободена и наивно и себично реши, че й е простено, задето го бе мамила толкова много досега.
— Сякаш съм на седмото небе, но не по-малко — объркан — отвърна задъхано любимият й. — Чудя се къде си научила тези огнени слова, които ми каза преди малко.
Сюзън се изкикоти.
— Ти ме вдъхнови с дяволиите си. Трябваше само да попроменя нещичко тук и там.
— О, любов моя — въздъхна Майлс и я прегърна буйно. — Ще трябва да полагам повечко усилия, за да сдържам дяволиите си. Но сега чувствам най-вече глад.
Младата жена се размърда, за да стане от него.
— По-внимателно, скъпа — рече той, като се измъкваше бавно от нея. — Внимавай най-вече за лешниците ми.
— За какво?
Той й обясни новото название на Уилям за тази част от мъжката анатомия.
Застанала до ваната, тя го огледа.
— Думата лешници не ви подхожда, милорд. Трябва да бъде нещо по-едро, за да даде представа за тези внушителни размери.
— А вие, миледи, знаете как да ме ласкаете.
Сюзън се поклони, докато по голото й тяло все още се стичаше вода.
— А сега се изсушете, лорд Кънингам. Имате още един повод да се гордеете. Из цялата област вече се разчу за блестящия начин, по който си се справил с Шеймъс Хей. И докато ние тук си флиртуваме, голямата зала се е напълнила с хора, дошли да засвидетелстват уважението си към теб.
Усмихнат, младият мъж излезе от ваната.
— Дъндас ми разказа историята за Маргарет Камерон и овчарката. Трябваше да видиш лицето на Макайвър, когато му върнах парфюмираната кучка. — Възнамерявам да им кажа, че идеята е била твоя.
— О, не. — Тя се спусна отгоре му и го стисна за ръцете. — Не трябва да правиш това. Обещай ми, Майлс. Закълни се.
— Защо?
Бурната й реакция го шокира.
Как можеше да му обясни гордостта на планинците?
— Макар да гледат на мен, като на тяхна дългогодишна господарка, някои все още ме смятат за представителка на рода Харпър, на хората от равнините. Вече нямат платове с отличителните десени, които да показват принадлежността им към даден клан. Нямат и гайди, на които да свирят песните си, а великите мъже от тяхното време са мъртви или в заточение. Гордостта е единственото, което им е останало. Да ги накарам да паднат на колене пред една жена, която още не е навършила двайсет години, би било жестоко.
— И ти не би го направила.
— Не.
— Но ти си Камерон.
— Да, но те пък са отмиращата част от Шотландия.
— Ти си прекрасна.
И Майлс протегна ръка към нея. Съпругата му се завъртя с гръб към него, макар думите му да я бяха стоплили След това заяви нескромно през рамото си:
— Съвсем вярно.
Не се опита да я достигне. Скръстил ръце пред голите си гърди, той повдигна едната си златиста вежда и я огледа от главата до петите.
— В теб има нещо развратно, момиче.
Кръвта й се разгорещи. Майлс беше безупречно красив в голотата си. Приличаше на дързък и неустрашим шотландец. Младата жена повдигна фустите си и се поклон леко.
— Тази вечер ще седя в краката ви, милорд, и веднага щом изпразните халбата си, ще я напълвам. А след това ще пея хвалебствия само при споменаването на името ви. Обичам те.
Той повдигна очи към тавана и рече:
— Аз съм късметлия. Трябва да съм такъв. Можеше да бъде ирландец, можеше да бъде англичанин.
Това не я интересуваше. Той бе направил невъзможното. Майлс Кънингам, бе пристигнал в Шотландия като чужденец, а ето, че хората й вече превъзнасяха името му.
— Ти си всичко! — извика младата жена и се хвърли в обятията му.
Прегърна го буйно. Закле се в себе си да обясни за Ейлис и за детето, преди Уилям да замине отново за Лондон. Тогава Майлс също можеше да си тръгне и никой нямаше да заподозре истинската причина за заминаването му.
Ято угоени гъски, водени от едър, изпъстрен с черни петна гъсок, се клатушкаше и бъбреше по време на утринната си разходка из двора на замъка. Когато Майлс се приближи, водачът проточи шия и изсъска, а преданите женски закрякаха и запляскаха с криле. Групата се раздели и направи път на младия мъж, който се бе запътил към конюшните.
Прохладният октомврийски въздух бе изпълнен смири с на дим и торф. От ковачницата се носеха удари на метал в метал. От близката конюшня се чуваше пръхтенето на коне и задявки на коняри. Момчетата спореха кой да оседлае коня на Фъргъс Маккеймс и кой да придружи Уилям и войниците до Англия.
Майлс се почеса по главата. Бе се нахранил прекалено бързо, тъй като искаше да поговори с Уилям.
Майлс знаеше, че Уилям ухажва Джени и гледаше на тази връзка като на образователна и безопасна.
— Обещаваш ли да не наричаш повече Джени мръсница?
Тя видимо се успокои.
— Обещавам.
— Когато Уилям и Джени се сбогуват, му кажи, че искам да го видя. Ще бъда в градината — каза той на малката Сорча, която се навърташе наблизо.
Момичето набърчи нос.
— Защо отивате там, сър?
— Защото ми е приятно.
