— А облака?
— Изпратих сутринта троен патрул. Върна се преди един час. Там няма никакви следи от облак.
— Нищо? Абсолютно нищо?
— Нищо.
— А самолетите?
— Нищо.
ХИПОТЕЗАТА НА ЛАУДА
Доктор Лауда почука на вратата на астрогатора. Когато влезе, видя, че той чертае нещо по фотограметричната карта.
— Какво има? — попита Хорпах, без да вдигне глава.
— Исках да ви кажа нещо.
— Спешно ли е? След петнадесет минути стартираме.
— Не зная. Струва ми се, че започваме да разбираме какво става тук… — каза Лауда.
Астрогаторът остави пергелите. Очите им се срещнаха. Биологът не беше по-млад от командира. Това, че му позволяваха още да лети, беше направо странно. Изглежда, че той много държеше на това. Имаше вид по-скоро на стар механик, отколкото на учен.
— Така ли смятате, докторе? Слушам ви.
— В океана има живот — каза биологът. — В океана има, а на сушата няма.
— Защо? На сушата също е имало живот, нали Балмин намери следи.
— Да. Но те са на повече от пет милиона години. После всички живи същества на сушата са били унищожени. Това, което ще ви кажа, ще прозвучи фантастично, астрогаторе, всъщност нямам почти никакви доказателства, но… така е. Да приемем, че някога, преди милиони години, тук е кацнала ракета от друга система. Може би от района на Новата. — Той започна да говори по-бързо, но вече спокойно: — Знаем, че преди експлозията на дзета Лира шестата планета на системата е била населена с разумни същества. Те са имали високо развита цивилизация от технологичен тип. Да допуснем, че тук е кацнал лирански кораб-разузнавач и е станала катастрофа. Или друг нещастен случай, при който е загинал целият екипаж. Да кажем, някакво избухване на реактора, верижна реакция… важното е, че в корпуса, който е останал на планетата, не е имало нито едно живо същество. Оцелели са само… автоматите. Не такива като нашите. Не човекоподобни. По всяка вероятност лираните също не са били човекоподобни. И така автоматите са оцелели и са напуснали кораба. Те са били високо специализирани, хомеостатични механизми, способни да издържат и на най-тежки изпитания. Нямало е вече кой да им дава заповеди. Част от тях (с мисловно устройство най-близко до това на лираните) са се опитали може би да поправят кораба, макар че е било безсмислено при създалите се условия. Но вие знаете как става това. Ремонтният робот винаги поправя онова, което трябва, независимо дали това е нужно на някого, или не — такива са неговите функции. Но после са взели връх другите автомати. Отделили са се от първите, високоорганизираните. Може би местната фауна се е опитвала да ги атакува. Тук са съществували влечуги, следователно е имало и хищници, а хищниците от някои видове атакуват всичко, което се движи. Автоматите са започнали да воюват с тях и са ги победили. Трябвало е да се пригодят към тази борба. Променили са се, за да се приспособят към условията на планетата. Ключът на всичко според мене е в това, че тези автомати са притежавали способността да произвеждат други, в зависимост от нуждите. Значи за побеждаването на летящите влечуги са били необходими летящи механизми. Разбира се, не знам никакви конкретни подробности. Говоря всичко, като си представям подобна ситуация в условията на естествена еволюция. Може би тук не е имало летящи гущери, може би е имало подземни влечуги. Не зная. Важното е, че с течение на времето тези механизми напълно са се приспособили към условията и са успели да победят всички форми на животинския и растителния свят на планетата.
— И на растителния ли? А как си обяснявате това?
— Не зная. Бих могъл да предложа няколко различни хипотези, но предпочитам да се въздържа. Впрочем не съм казал още най-същественото. След няколко стотици поколения потомствените механизми престанали да приличат на създателите си, тоест — на продуктите на лиранската цивилизация. Разбирате ли ме? Това означава, че е започнала мъртва еволюция. Еволюция на механичните устройства. Какъв е главният принцип на хомеостазата? Да издържиш на променящите се условия, дори и на най-враждебните, на най-тежките. Понататъшните форми на тази еволюция на самоорганизиращи се метални системи са били застрашени на първо място не от местните животни и растения, а от липсата на източници на енергия и материали. Трябвало е да намерят материали, за да произвеждат резервни части и потомствени механизми. И затова, търсейки метални руди, те са развили нещо от рода на минното дело. Техните прадеди, които са пристигнали с този хипотетичен кораб, са били захранвани без съмнение с лъчева енергия. Но на Регис изобщо няма радиоактивни елементи. Следователно този източник на енергия е бил затворен за тях. Трябвало е да търсят друг. Сигурно е започнала остра енергетична криза и мисля, че се е стигнало до борба между тези устройства. Просто е започнала борба за съществуване. Нали на това именно се гради еволюцията. На селекцията. Високоорганизираните в интелектуално отношение устройства са били неспособни да просъществуват поради размерите си, които са изисквали значителни количества енергия и не са могли да издържат конкуренцията на по-малко развитите, но затова пък по-икономични и енергетично по-продуктивни…
— Чакайте малко. Да оставим настрана фантастичността на вашата хипотеза, но нали в еволюционната игра печели винаги съществото с по-развита нервна система. В този случай вместо нервна е имало, да кажем, електрическа, но принципът си остава един и същ.
— Това е истина, астрогаторе, но само по отношение на еднородните организми, които са се развивали на планетата по естествен път, а не по отношение на тези, които са дошли от други системи.
— Не разбирам.
— Просто биохимичните условия за функциониране на съществата на Земята са и са били винаги почти едни и същи. Водораслите, амебите, растенията, низшите и висшите животни са построени от почти идентични клетки и имат почти една и съща обмяна на веществата — белтъчна, — а при такъв еднакъв старт диференциращ фактор става този, който споменахте вие. Това не е единственият фактор, но във всеки случай един от най-важните. Но тук е било малко по-иначе. Най-високо развитите организми, които са кацнали на Регис, са черпели енергия от собствените радиоактивни запаси, но по-простите — да кажем, някои малки ремонтни системи, може би са имали зареждащи се със слънчева енергия батерии. В такъв случай те са били в привилегировано положение в сравнение с останалите.
— Но по-висшите са можели да им отнемат слънчевите батерии… между прочем докъде води този спор? Може би не си струва да спорим за това, Лауда.
— Не, това е съществено нещо, астрогаторе, това е много важен момент, защото по мое мнение се е стигнало до мъртва еволюция от много своеобразен тип, тя е започнала в изключителни условия, създадени от странно стечение на обстоятелствата. С две думи, намирам, че това е станало по следния начин: в тази еволюция са победили устройствата, които са се миниатюризирали най-бързо, а на второ място — неподвижните. Първите са дали началото на така наречените черни облаци. Моето лично мнение е, че това са съвсем малки псевдо-насекоми, които могат да се свързват в случай на нужда в големи висши системи. Именно под формата на облак. Така се е развила еволюцията на подвижните механизми. А неподвижните са сложили началото на тоя чудноват вид метална вегетация, която представляват така наречените градове…
— Значи според вас това не са градове?
— Естествено. Това не са никакви градове, а само големи струпвания на неподвижни механизми, мъртви творения, способни да се размножават; те черпят слънчева енергия посредством органите си… допускам, че това са триъгълните плочки…
— Значи вие смятате, че този „град“ продължава да вегетира?
— Не. Струва ми се, че по някаква неизвестна на нас причина този „град“ или по-точно тази „метална гора“ е загубила борбата за съществуване и сега представлява само едни ръждясали остатъци. Оцеляла е само една форма: подвижните устройства, които са завладели всички континенти на планетата.
— Защо?
