— Не зная. Хващах се за най-различни изчисления. Може би през последните три милиона години слънцето на Регис III е започнало да изстива по-бързо от преди и по този начин големите, неподвижни „организми“ не са можели вече да черпят от него енергия. Но това са само мъгляви предположения.
— Да кажем, че е било така, както казвате. Смятате ли, че тези „облаци“ имат някакъв управляващ център над или под повърхността на планетата?
— Мисля, че нищо подобно не съществува. Може би тези микро-механизми сами представляват такъв център, някакъв „мъртъв мозък“, когато се свържат по определен начин. Разделянето може да е от полза за тях. Пръснати в свободни рояци, те могат непрекъснато да седят на слънце или да се движат след буреносни облаци, защото не е изключено да черпят енергия от атмосферните изпразвания. Но в моменти на опасност или по-общо казано — на внезапна промяна, която заплашва съществуването им, те се свързват…
— Но нали нещо трябва да предизвика тази реакция на свързване, впрочем къде се намира по време на „роене“ нечувано сложната памет на цялостната система? Та нали електронният мозък е „по-умен“ от всички свои елементи, Лауда. Как биха могли тези елементи, след като се разглоби мозъкът, да намерят отново съответните си места? Най-напред би трябвало да се създаде план на целия мозък…
— Това не е задължително. Достатъчно е всеки елемент да „помни“ с кои други елементи се е свързвал непосредствено. Да кажем, че елемент номер едно трябва да се свърже с определени свои повърхности с шест други елемента; всеки елемент „знае“ същото за себе си. По този начин количеството информация, съдържащо се в отделния елемент, може да бъде съвсем нищожно, но освен него е необходим определен дразнител, определен сигнал от типа: „внимание, опасност!“, при който всички се сливат в определени конфигурации и моментално се образува „мозъкът“. Но това е само една примитивна схема, астрогаторе. Мисля, че въпросът е много по-сложен, защото например тези елементи често биват унищожавани, което обаче не трябва да се отрази върху действията на цялото…
— Добре. Нямаме време да разсъждаваме повече над такива подробности. Виждате ли в своята хипотеза някакви конкретни изводи за нас?
— В известен смисъл да, но те са отрицателни. Милиони години механична еволюция — това е явление, каквото човек не е срещал досега в Галактиката. Обърнете внимание на един основен въпрос. Всичките ни познати машини служат не на себе си, а на някого. Следователно от човешка гледна точка съществуването на метални разрастващи се дебри на Регис или на нейните железни облаци е безсмислено — наистина и кактусите в пустините на земята също могат да се нарекат безсмислени. Най-същественото е това, че те великолепно са се приспособили към борбата с живите същества. Струва ми се, че те са убивали само в началото на борбата, когато местните континенти са гъмжели от живот; изразходването на енергия за убиване не се е оказало икономично. Затова те прилагат други методи, резултат на които е катастрофата на „Кондор“, случаят с Кертелен и накрая — ликвидирането на групата на Реняр…
— Какви методи?
— Не зная точно в какво се състоят те. Мога само да кажа личното си мнение: казусът на Кертелен представлява ликвидирането на почти цялата информация, която съдържа мозъкът на човека, а сигурно и на животното. Осакатените по този начин същества естествено умират. Това е един начин по-прост, по-бърз и по-икономичен от убиването… За съжаление моят извод от това е — меко казано — песимистичен. Ние сме в несравнимо по-лошо положение от тях, и то по няколко причини едновременно. На първо място много по- лесно е да унищожиш живо същество, отколкото механизъм или технически уред. По-късно те са еволюирали в такива условия, че са воювали едновременно и с живите същества, и със своите метални „братя“ — с разумните автомати. Следователно водили са борба на два фронта, като са ликвидирали всички адаптиращи механизми на живите същества и всяка проява на интелект у разумните машини. Резултат на тези милионогодишни борби е един необикновен универсализъм и съвършенство на унищожителната дейност. Страхувам се, че за да ги победим, ще трябва да ги унищожим всичките, а това е почти невъзможно…
— Така ли смятате?
— Да. Впрочем при съответната концентрация на средствата, разбира се, бихме могли да унищожим цялата планета… но нашата задача съвсем не е такава, а за това, че не ни достигат силите, да не говорим. Ситуацията наистина е единствена по рода си, защото — така, както я разбирам аз — ние в действителност стоим по-високо по интелект. Тези механизми изобщо не притежават никаква мисловна сила, те просто са великолепно приспособени към условията на планетата… към унищожаване на всичко, което има разум, и всичко, което е живо. Самите те обаче са мъртви. Ето защо това, което за тях е безопасно, за нас може да бъде смъртоносно.
— Но откъде сте сигурен, че те не притежават разум?
— Бих могъл да изклинча, да се прикрия с незнанието си, но въпреки това ще ви кажа, че ако изобщо съм сигурен в нещо, то сигурен съм именно в това. Защо не притежават интелектуална сила? Хайде де! Ами ако я имаха, щяха отдавна да ни изтребят. Ако проследите всички поредни произшествия на Регис, ще видите, че те действуват без определен стратегически план. Атакуват само при случай…
— Но… начинът, по който унищожиха връзката ни с Реняр и атаката им срещу разузнавателните машини…
— Та те просто правят това, което са правили преди хилядолетия. Висшите автомати, които те са изтребили, сигурно са се разбирали помежду си с радиовълни. Ликвидирането на такава размяна на информации, прекъсването на връзката, това е било една от първите им задачи. Разрешението е дошло само защото металният облак екранира по-добре от всичко друго на света. Тогава? Какво да правим сега? Трябва да предпазваме себе си и нашите автомати, нашите машини, без които ние сме нищо. Те обаче имат пълна свобода на маневриране, имат на място неизтощими източници за регенерация, могат да се размножат, ако унищожим част от тях, а при това никакви смъртоносни средства не могат да причинят вреда на всичките. Употребата на най-мощните ни средства става наложителна, удар с антиматерия… но не можем да сразим всички по този начин. Забелязахте ли как постъпват поразените? Просто се разсипват… освен това непрекъснато трябва да се намираме под прикритие, което ограничава стратегията ни, а те могат да се раздробяват произволно, да се пренасят от едно място на друго… и ако ги разбием на този континент, че ще се пренесат на друг. Но това в края на краищата не е наша работа — да ги унищожим всичките. Аз смятам, че трябва да отлетим.
— Аха, така значи.
— Да. При положение, че имаме за противник продукт на мъртва еволюция, който е напълно апсихичен, не можем да обсъждаме проблема за отмъщение заради „Кондор“, въпроса за съдбата на неговия екипаж. Все едно да набием с тояги океана, защото е потопил кораба и хората.
— В това, което казвате, би имало много истина, ако нещата наистина стояха така — каза Хорпах, като ставаше. Опря се с две ръце на скицираната карта. — Но това в края на краищата е хипотеза, а ние не можем да се върнем с хипотези. Трябва ни увереност. Не отмъщение, а увереност. Точна диагноза, установяване на фактите. Ако ги установим, ако имам затворени в резервоарите на „Непобедимият“ проби от тази летяща механична фауна — доколкото тя съществува в действителност, тогава ще се съглася, че ние нямаме вече работа тук. Тогава основното ще бъде да определим типа на по-нататъшната си дейност. Между прочем нищо не ни гарантира, че тези творения ще останат на планетата, може би те ще се развиват и накрая ще застрашат космическите рейсове в този район на Галактиката.
— Дори и да е така, това няма да стане, преди да изтекат стотици хиляди и дори милиони години. Все още се страхувам, че вие, астрогаторе, разсъждавате така, сякаш сте застанали очи в очи с мислещ противник. Това, което някога е било инструмент на живи същества, след тяхното изчезване е придобило самостоятелност и фактически се е превърнало в част от природните сили на планетата. Животът се е запазил в океана, защото там механичната еволюция не е достигнала, но тя не позволява на формите на този живот да стъпят на сушата. С това се обяснява умереният процент на кислорода в атмосферата — отделят го океанските водорасли, — както и външният вид на континенталната повърхност. Тя е пустиня, защото тези механизми не строят нищо, нямат никаква цивилизация, изобщо нямат нищо извън себе си, не създават никакви ценности; затова трябва да ги третираме като природна сила. Природата също не създава нито оценки, нито някакви ценности. Тези неща просто са, съществуват и действуват така, че да продължава това съществуване…
— Как си обяснявате унищожаването на самолетите? Те бяха защитени от силово поле…
— Силовото поле може да бъде смачкано от друго силово поле. Впрочем, астрогаторе, за да се унищожи
