за част от секундата цялата памет, която се съдържа в човешкия мозък, е необходимо около неговата глава веднага да се създаде магнитно поле с такава интензивност, каквато не бихме могли да създадем дори и ние със средствата на нашия кораб. Затова биха били необходими някакви грамадни трансформатори, електромагнити…
— И вие мислите, че те имат всичко това?
— Нищо подобно! Нищо нямат. Те просто са тухлички, от които необходимостта в дадения момент строи това, което е нужно. Идва сигнал: опасност! Проявило се е нещо, което се открива по причинените от него изменения, например измененията на електростатичното поле… Летящият рояк веднага се подрежда в някакъв „облакомозък“ и в него се събужда общата памет: вече е имало такива същества, с тях се постъпва по този начин, след това те загиват… и повтарят съответния тип дейност.
— Добре — каза Хорпах, който от дълго време не слушаше вече думите на стария биолог, — отлагам старта. Сега ще свикаме съвещание, бих предпочел да не правя това, защото големи спорове ще паднат, ще се разпалят научните страсти, но друг изход няма. След половин час в главната библиотека, доктор Лауда…
— Нека ме убедят, че греша, и тогава на борда ще има един истински доволен човек… — каза докторът и напусна кабината така тихо, както беше влязъл.
Хорпах се изправи, отиде до стенния информатор и като натисна шалтера на вътрешната мрежа високоговорители, извика всички учени.
Оказа се, че повечето от специалистите са имали предположения, подобни на хипотезата на Лауда; само че той беше първият, който ги бе формулирал така категорично. Споровете избухнаха само около проблема за психичност или апсихичност на „облака“. Кибернетиците бяха склонни да го приемат за мислеща система, надарена със способност за стратегическо действие. Лауда бе подложен на остри атаки. Хорпах си даваше сметка, че Лауда е атакуван с такава страст не толкова заради хипотезата си, колкото заради това, че вместо с колегите си той най-напред я е обсъдил с него. Въпреки множеството връзки, които ги свързваха с екипажа, учените представляваха на борда нещо като „държава в държавата“ и спазваха един неписан кодекс на поведение.
Главният кибернетик Кронотос запита Лауда по какъв начин според него облакът, макар и лишен от интелигентност, се е научил да атакува хората.
— Та това е съвсем просто — отвърна биологът. — В продължение на милиони години той е правил само това. Говоря за борбата с първоначалните жители на Регис. Те са били животни с централна нервна система. Научил се е да ги атакува така, както атакува жертвата си земното насекомо. Той върши това с такава прецизност, с каквато осата впръсква отрова в нервните възли на щуреца или бръмбара. Това не е интелигентност, това е инстинкт…
— А откъде са знаели как да атакуват самолетите? С тях не са се срещали досега…
— Не можем да знаем това, колега. Воювали са, както вече казах, на два фронта. С жителите на Регис — с живите и с мъртвите, тоест с други автомати. Тези автомати по необходимост е трябвало да употребяват различни видове енергия с отбранителна и нападателна цел…
— А ако сред тях не е имало летящи…
— Досещам се какво иска да каже докторът — забеляза заместник главният кибернетик Саурахан. — Големите автомати, микроавтоматите, са се свързвали помежду си с цел да се обединят и най-лесно е било да бъдат унищожени чрез изолация, разделяне, следователно най-добрият начин е бил блокирането на връзката…
— Не става дума за това, дали могат да се обяснят отделните форми на поведение на „облака“, без да прибягваме до хипотезата за интелигентност — отвърна Кронотос, — защото в случая не важи бръсначът на Окхам. Нашата задача, поне засега, е да създадем една хипотеза, която ще обясни всичко с най-пестеливи средства, но такава хипотеза, която ще осигури максимална безопасност на действие. Затова май ще трябва да приемем, че „облакът“ може да бъде надарен с интелект, защото това би било продиктувано от по-голяма предвидливост. В такъв случай ще действуваме по-предпазливо. Ако приемем (по Лауда), че облакът няма интелект, а в действителност се окаже, че има, то за такава грешка можем да платим страшна цена… Говоря това не като теоретик, а преди всичко като стратег.
— Не зная кого искаш да победиш — облака или мене — отвърна спокойно Лауда. — Аз не съм против предпазливостта, но облакът няма друг тип интелект от този на мравката, по-точно не като на отделното насекомо, а като на целия мравуняк. Та нали ако не беше така, нямаше досега да сме живи.
— Докажи това.
— Ние не сме за него първият противник от типа homo, защото той вече се е разправял с такива: напомням ви, че „Кондор“ кацна преди нас, тука. За да проникнат микроскопичните „мушички“ в силовото поле, достатъчно е да се заровят в пясъка. Полето достига само до повърхността. Те познават силовото поле на „Кондор“, следователно могли са да научат този начин за нападане. Обаче те не направиха нищо такова. Значи „облакът“ е или глупак, или действува инстинктивно…
Кронотос не искаше да се предаде, но в този момент се намеси Хорпах и предложи да се отложи дискусията. Молеше за конкретни предложения върху това, което беше установено като вероятно. Нигрен попита не може ли да се екранират хората, като им се поставят метални шлемове, които да ликвидират въздействието на магнитното поле. Но физиците стигнаха до извода, че това няма да даде желания ефект, защото магнитно поле с голяма сила възбужда в метала вихрови токове, които биха загрели шлема до висока температура. Като започне да пари, нищо друго не можеш да направиш, освен да го свалиш от главата си, а последствията от това са ясни.
Беше вече нощ. Хорпах разговаряше в единия ъгъл с Лауда и лекарите; кибернетиците се бяха събрали отделно.
— Необикновено е все пак това, че по-интелигентните същества, споменатите вече макроавтомати, не са победили — каза някой. — Това щеше да бъде изключение, което подчертава правилото, че еволюцията върви към усложняване и усъвършенствуване на хомеостазата… на въпроса за информацията, за нейното използуване…
— Тези автомати не са имали шанс именно защото са били така високоразвити и сложни още от самото начало — отвърна Саурахан. — Разбери, това са били високоспециализирани за съвместна работа с конструкторите си, лираните, а когато лираните вече ги е нямало, те са били като сакати, лишени от ръководство. А тези форми, от които са произлезли днешните „мухи“ (съвсем не твърдя, че тогава още са съществували, смятам дори, че това е изключено, сигурно са се появили много по-късно), тези форми са били относително примитивни и поради това са имали пред себе си много пътища за развитие.
— Може би е имало дори и по-важен фактор — допълни доктор Сакс, който се бе приближил до тях. — Имаме работа с механизми, а механизмите никога не са имали такива регенериращи способности както живото същество, живата тъкан, която сама се възстановява след нараняване. Макроавтоматът, дори и да може да поправи друг макроавтомат, се нуждае за тази цел от съоръжения, от цял машинен парк. Достатъчно е било в такъв случай да бъдат откъснати от тези съоръжения, за да бъдат безпомощни. Тогава те са се превърнали в лесна плячка за летящите творения, които са били много по-неподатливи на повреди…
— Това е извънредно интересно — каза внезапно Саурахан. — Излиза, че трябва да строим автоматите по съвсем друг начин, не както досега, за да бъдат те универсални: трябва да се започне от малките елементарни тухлички, от псевдоклетките, които могат взаимно да се заместват…
— Това не е толкова ново — усмихна се Сакс, — защото именно еволюцията на живите форми постъпва по пози начин, и не случайно… Затова и фактът, че „облакът“ се състои от взаимнозаместващи се елементи, не е случайност… Работата е в материала: повреденият макроавтомат се нуждае от части, които може да произведе само високоразвита промишленост, докато една конструкция, построена само от няколко кристалчета или термистори, или други прости звена, може да бъде унищожена, без това да навреди на целостта, защото веднага ще я замести друга от милиардите подобни на нея конструкции.
Като видя, че няма какво повече да очаква от тях, Хорпах напусна събралите се учени, които бяха така погълнати от дискусията, че не забелязаха това. Той отиде в командния пункт, за да съобщи на групата на Рохан хипотезата за „мъртвата еволюция“. Беше вече тъмно, когато бе установена връзка между „Непобедимият“ и суперкоптера в кратера. Обади се Гаарб.
— Имам тук само седем души — каза той, — и от тях двама са лекари и са при тези нещастници.
