полза, съдия Хил, който сега бе наистина разгневен, бързо я спаси от тази заблуда.
Харди бе щастлив да види, че не се налага да чертае схема на съдията. Зад вратите на своя кабинет Мумията дори не си направи труда да свали робата си, а изсипа над събралите се дъжда от ругатни, докато съдебната секретарка се мъчеше да успее да запише всичко казано. Участието на главния помощник областен прокурор в подобна схема бе неприемливо и вероятно подсъдно. Хил изрази мнение, че няма да е лоша идея самият Тори да си потърси добър адвокат.
— Ваша светлост, има съвсем просто обяснение. Аз…
Мумията го скастри:
— Това не ме интересува. Не обсъждаме дали сте направил нещо неетично или криминално. Уверявам ви, че ще имате достатъчно възможности да обясните всичко, което сте вършил. — Сега се обърна към самата областна прокурорка. — А във всеки случай, госпожо Прат, смрадта на тази помия е толкова силна, че съм изненадан, как сте оставила заместника си изобщо да работи по този въпрос. Не, не просто съм изненадан, шокиран съм. Възможно ли е да не сте имала представа за участието на своя главен помощник във всичко това?
Лицето на Прат премина от кървавочервено до бяло, от ярост до овладяна паника със стиснати устни. Тя изглежда не бе в състояние да отговори, което не попречи на съдията отново да се обърне:
— Сега господин Харди.
Тъй като не искаше да затъмни блясъка на съдията, екипът на защитата се правеше на добра имитация на двойка статуи до прозореца. След като бе извикан, Дизмъс направи стъпка или две напред и зае поза свободно.
— Да, ваша светлост.
— Изглежда вие изстреляхте своя патрон като свързахте господин Тори тук с приятелчетата му навън в галерията. Склонен съм да приема, че в офиса на господин Логан е имало нещо за криене и че госпожица Уейджър го е намерила. В интерес на аргументацията ви дори се съгласявам, че е възможно престъпно съглашение — унищожаването на чековете, копията, изтриването на редове в главната счетоводна книга. Но тук трябва да ви предупредя — ние сме ангажирани в изслушване по обвинение в убийство…
— Ваша светлост, извинете ме. — На Харди му се стори невероятно, че Тори е имал смелостта да заговори и да прекъсне съдията, но очевидно човешката арогантност не познаваше граници. Той също така не дочака съгласието на Хил, а продължи направо: — Съдът трябва да знае, че говорих с Илейн по въпроса преди няколко седмици, точно след първото й посещение в офиса на Логан. Тогава по погрешка тя бе попаднала на чековете. Тя знаеше, че не е имала юридически причини да ги види. Дойде при мен, защото някога бяхме приятели.
— Повече от приятели — внимателно го поправи Фримън.
Тори не обърна внимание на това, въпреки че Прат отново бе на ръба на избухването.
— Въпросът е, че в тефтера си имам записки от тази среща. Можете да пратите някой още сега да го провери. Така че тук няма нищо скрито-покрито. И само за стенограмата, ваша светлост, разбирам как изглежда всичко, но Даш не е най-добрият счетоводител на света и секретарката му… във всеки случай, парите са за изплащане на лични дългове от залагания…
А Харди не можа да се въздържи:
— О, за Бога…
Но Хил протегна ръка и заговори:
— Господин Тори, говорим за осемнайсет хиляди долара.
— Да, ваша светлост. — Той кратко наведе глава в израз на притеснение или разкаяние. — Говорих с госпожа Прат за това. Двамата решихме, че трябва да потърся някаква терапия…
Лицето на Хил се сбръчка от неудоволствие, но той нямаше намерение да продължи в тази насока.
— Е, аз вече казах, господин Тори, че ще имате блестяща възможност да разголите душата и навиците си през следващите седмици. Но, господин Харди, това отново ме връща към предишната ми мисъл. — Той вдиша дълбоко. — Фактите сочат, че сме тук, за да определим дали доказателствата казват, че вашият клиент трябва да отиде на съд заради убийството на госпожица Уейджър.
— Не, ваша светлост.
— И така. Значи искате да продължите случая си? Ако желаете да направите постъпки за освобождаване на областната прокуратура и свикване на главния прокурор, ще се вслушам в това. Но все още не съм чул нищо, което да хвърля съмнение за вината на господин Бърджис.
— Ние имаме още няколко свидетели, ваша светлост.
Мумията дори не бе сигурен, че е чул правилно. Със сигурност той бе показал на всеки в стаята своята увереност, че когото и да извика Харди, няма да промени вече представените доказателства срещу Коул. Но това все още бе дело за углавно престъпление и обвинението се бе оказало неуместно и възможно — дяволски вероятно — подкупно, ако не и ангажирано. Ако Прат загубеше контрола над това дело, от което бе направила свой политически трамплин, това щеше да й послужи. Може би щеше да си извлече поука, въпреки че Хил много се съмняваше.
— Добре — каза най-сетне съдията на Харди. — Но е по-добре те да говорят за доказателствата в делото за убийството на Уейджър. Накарайте ги да се придържат към въпроса или незабавно ще ги отхвърля. Ясен ли съм?
— Да, ваша светлост — отвърна защитникът.
След като отговори на въпросите за чина си и професионалните си задължения, Пол Тию седна с изправен гръб на свидетелския стол — вдъхващ доверие, буден, професионалист, склонен да сътрудничи. Харди знаеше, че той не бе мигвал през последните двайсет и четири часа, но въпреки това очите му бяха ясни, лицето му избръснато, а дрехите му прясно изгладени. Този мъж бе истинско чудо.
И сега бе време то да заблести с цялата си сила.
— Сержант Тию, като инспектор в отдел „Убийства“, можете ли да кажете пред съда по какъв начин участвате в този случай?
— Разбира се. Друг инспектор от отдела, Ридли Бенкс, липсва вече от десет дни. Презумпцията е, че се е сблъскал с нечестни действия. Един от свидетелите в това дело, Джин Висър, призна от това място, че е говорил с инспектор Бенкс, очевидно в нощта на неговото изчезване. Вярваме, че тази среща се е отнасяла до убийството на Илейн Уейджър, но не знаем защо точно инспектор Бенкс е разпитвал за него. Въз основа на това и тъй като господин Висър е бил последният човек, който го е видял, аз поисках заповед за обиск на работното място на господин Висър.
— И какво търсехте?
— Предполагам, че най-добрият отговор е всичко, което можем да свържем с тази среща, включително документални свидетелства, които да докажат дали наистина срещата се е състояла и колко е продължила.
— Инспектор Тию, кога проведохте този обиск?
— Ами, започнахме тази сутрин в седем часа и вярвам, че още продължава.
— Благодаря ви. — Харди се обърна и се върна до масата на защитата, под която бе поставил кашона от Солариума. Бръкна в него и извади затворен с цип плик с пистолет и го взе със себе си.
Когато галерията видя какво носи, тя отново се разшумя и продължи, докато Харди стигна до свидетеля. Адвокатът леко повиши глас:
— Е, сержант Тию, разпознавате ли този пистолет?
Тию го взе, погледна към етикета за веществено доказателство, погледна вътре и кимна.
— Да, сър, разпознавам го.
— Бихте ли казали пред съда нещо за него?
— Това е „Глок“, 38-и калибър, автоматичен. Намерихме го по време на нашия обиск в офиса на господин Висър в най-долното ляво чекмедже на бюрото му.
Харди осъзнаваше, че жуженето зад него се засилва, но то внезапно спря, когато Прат извиси глас във възражение.
