Белю прегледа разпечатката. В съдебната зала надвисна тежка тишина. Беше очевидно, когато започна да преглежда за втори път. Лицето му започна да почервенява:
— Няма го.
— Значи точно този „Глок“ не е бил унищожен, така ли?
Белю видя как кариерата му изчезва пред очите му.
— О, сигурно е бил унищожен. Няма начин да не е бил.
— Добре — каза многозначително Харди. — Нека за момент оставим това. Нека ви попитам друго — знаете ли дали господин Висър е бил в стаята с оръжия през последния месец?
Очите на Белю се насочиха към галерията.
— Да.
— Вие лично знаете ли дали е държал в ръце някое от оръжията в кутията?
— Да, но ги е връщал на мястото им.
— Не е взел пистолет със себе си? Защото това би било невъзможно? Това ли казвате? Лично ли го видяхте да връща в кутията всяко оръжие, което е вземал?
— Не, но не би могъл… — Белю млъкна.
Харди бе установил някакъв ритъм и се придържаше към него. Затова той се върна при Фримън и Коул, измъкна старата тежка книга от кашона и я занесе при свидетелското място.
— Полицай Белю, след моето искане тази сутрин, донесохте ли със себе си някакви документи в съдебната зала?
— Разбира се. Първо тази книга за вписване, за която говорех.
Харди искаше отговорът да е напълно ясен.
— Книгата, в която вписвате оръжията, които са донесени в полицейското управление и са захвърлени в кутията в пазения сейф за доказателства в подземието на Съдебната палата, прав ли съм?
— Да.
— И тези номера са написани на ръка при пристигане на оръжието, правилно ли съм разбрал?
Белю отгърна още няколко страници и затвори книгата.
— Да, сър. Така е.
— Чудесно — въодушеви се Харди. Той вписа книгата като „Доказателство на защитата К“ и докато бе все още на масата с доказателствата пред съдията, намери необходимия му номер и го посочи. — И какво се случи с това оръжие, полицай?
Белю се наведе над книгата, после се обърна към адвоката.
— То е било оставено в кутията с разни неща на…
— Не, съжалявам — прекъсна го Харди. — Имам предвид след това. Вероятно.
— Било е натрошено и претопено.
— Кога?
— Трябва да се е случило в края на миналия месец, януари.
— Януари — повтори Дизмъс. — Полицай Белю, бихте ли описали пред съда оръжието, за което говорим тук, като прочетете и серийния му номер?
— Разбира се. Било е „Глок“, 38-и калибър, номер WGA–15443889.
— Благодаря ви. — Той отново започна да се разхожда. — И точно преди това оръжие да бъде унищожено в края на януари, сте вписал серийния му номер в компютъра, нали така?
— Да.
— След молбата ми, взехте ли със себе си разпечатка от компютърния фаш за всички унищожени в края на януари оръжия?
— Да, сър, направих го.
— Добре тогава. Ще можете ли да намерите в списъка този Глок?
Белю прегледа разпечатката. В съдебната зала надвисна тежка тишина. Беше очевидно, когато започна да преглежда за втори път. Лицето му започна да почервенява:
— Няма го.
— Значи точно този „Глок“ не е бил унищожен, така ли?
Белю видя как кариерата му изчезва пред очите му.
— О, сигурно е бил унищожен. Няма начин да не е бил.
— Добре — каза многозначително Харди. — Нека за момент оставим това. Нека ви попитам друго — знаете ли дали господин Висър е бил в стаята с оръжия през последния месец?
Очите на Белю се насочиха към галерията.
— Да.
— Вие лично знаете ли дали е държал в ръце някое от оръжията в кутията?
— Да, но ги е връщал на мястото им.
— Не е взел пистолет със себе си? Защото това би било невъзможно? Това ли казвате? Лично ли го видяхте да връща в кутията всяко оръжие, което е вземал?
— Не, но не би могъл… — Белю млъкна.
Харди се върна до масата с доказателствата, след това отново отиде при свидетеля. Бе взел малкото северноамериканско оръжие, калибър 25.
— Сега ви показвам „Доказателство на народа 4“, полицай Белю. Този пистолет бе идентифициран като оръжие на престъплението в това дело. Бихте ли бил така добър да прочетете пред съда регистрационния номер върху него? — Харди подаде пакета на полицая, който завъртя пистолета и бързо го огледа. Дизмъс се върна към масата с доказателствата и Белю прочете на глас:
— МА 773422–25.
— Благодаря ви. — Адвокатът протегна ръка и свидетелят му подаде оръжието. Харди пък му върна книгата за вписване. — Сега, полицаи Белю, бихте ли прочели написаното на 14 ноември миналата година, на четвърти ред. Видът оръжие и серийния номер.
Белю отвори книгата, поколеба се и вдигна поглед. Харди кимна.
— Северноамериканско оръжие, 25-ти калибър, сериен номер МА 773422–25.
Съдебната зала бе необичайно тиха, докато Харди водеше свидетеля през показанията му и сега изведнъж експлодира в напрегнато жужене. В този момент съдия Хил реагира адекватно и удари с чукчето си. Галерията отново утихна. Мумията даде и знак на приставите, които стояха отстрани на публиката и сега се придвижиха към задната врата. Най-сетне, след дълго чакане, имаха доказателство, което бе едновременно материално и свързано с делото. Съдията искаше да види докъде ще доведе това.
И Харди бе готов да му покаже.
— Полицай Белю, докато книгата все още е във вас, бихте ли прочели втория ред от 29 януари, преди три седмици.
Белю го намери и го прочете, докато Харди се връщаше към масата с доказателства и вземаше още един пистолет…
— „Глок“, 38-и калибър, автоматичен, сериен номер МС А–15443889.
Дизмъс се изправи пред съдията с пистолета в ръка.
— Ваша светлост, запишете в стенограмата, че полицай Белю прочете серийния номер на оръжието, отбелязано като „Доказателство на защитата И“. Това бе оръжието, иззето тази сутрин от офиса на Юджин Висър. Галерията отново избухна.
Хил изненада всички със силен удар на чукчето.
— Приставите! — извика той. — Никой не трябва да напуска залата!
Харди се обърна, за да види, че Висър е прав и се е спрял на средата на пътеката между пейките. Той се обърна към съдията, погледна Тори и Прат, а после Харди. Един от приставите до задната врата тръгна напред, но бе направил само две крачки, когато Висър се върна на мястото си и зашептя гневно на Даш Логан.
39
Не му се отдаде, обаче, дълго да шепти, защото Харди отново го призова на свидетелския стол и нещата се ускориха. Даш Логан се изправи след него и обяви, че ще представлява господин Висър и,
