— Оръжието на убийството в това дело вече бе представено пред съда като доказателство. Каква е причината да се представя ново оръжие?
Хил погледна въпросително към защитника, който отговори:
— Ваша светлост, произходът на оръжието на убийството в това дело още от самото начало бе критичен проблем в делото.
— Но този пистолет не е оръжието на убийството.
— Не, не е. Но както ваша светлост ще види със следващия ми свидетел, двете оръжия са свързани.
— Добре, ще го позволя. Продължавайте.
Харди си пое дъх, издиша с усещане за облекчение, вписа този „Глок“ като „Доказателство на защитата И“ и освободи свидетеля. Прат реши да не го подлага на кръстосан разпит.
Дизмъс хвърли бърз поглед назад, но отвъд парапета. Помисли си, че напрежението в галерията е осезаемо. Логан и Висър седяха един до друг на първия ред от страната на обвинението. Нямаше човек в залата, който да не бе наясно с показанията им вчера и днес. Глицки му бе прошепнал по време на почивката, че съдебният пристав на вратата им бе напомнил при опита им да си тръгнат по-рано сутринта, че все още са призовани. Ако имали силно желание да отидат до тоалетната, друг пристав с радост би ги придружил. Джонас Уолш се цупеше на един стол на пътеката от страната на обвинението на три реда от последния и на още четири от мястото, където седеше Мохамед Адек и няколко от приятелите му.
От страната на Харди, Кларънс Джекмън и Тримата мускетари седяха някъде по средата, заедно с Трея и Глицки, Джина Роук и няколко други съдружници на „Ренд и Джекмън“. Когато Логан напусна свидетелското място в началото на първата почивка, Харди видя, че той очевидно разпозна Ейми Ву от предишната вечер. Той бе тръгнал назад с ясното намерение поне словесно да я обиди, но Джекмън се изправи, застрашителен и неподвижен и препречи пътя му. Също така преди да се свика заседанието на съда, Тори почти бе нападнал Джеф Елиът заради статията му в „Икзаминър“, както и съпругата му Дороти, която го бе докарала по пътеката между редовете и която най-сетне бе станала по-отстъпчива относно поддръжката на брат си. Сега цял отряд от колеги репортери на Джеф бе заобиколил и двамата — голяма част от постоянния шум в залата се дължеше именно на тях. И най-сетне, в средата на първия ред седеше майката на Коул, която заемаше едно и също място всеки ден и която поддържаше висок духа на сина си с всекидневните посещения в затвора и неувяхващата си надежда.
Сега Харди погледна надолу към клиента си, кимна му леко и съучастнически и призова следващия свидетел.
— Защитата призовава полицай Гари Белю.
Както Тию, Белю бе полицай, но приликата между брилянтния виетнамец инспектор в отдел „Убийства“ и младия кисел пазач на стаята с оръжия в сейфа с доказателства приключваше тук. Униформата на Белю не бе почиствана или гладена от дни, момчето се нуждаеше от подстрижка, но и преди тази сутрин той не бе имал представа, че ще бъда призован като свидетел. Още по-впечатляващо бе и очевидното неудобство на Белю от днешното му присъствие в съда. Поведението му бе отбранително и той сякаш смяташе, че каквото и да излезе от това, то би било негова грешка. И Харди знаеше, че ченгето не грешеше в това.
— Полицай Белю, можете ли да кажете пред съда какво е моментното ви назначение? — Защитникът държеше въпросите да са прости и да не носят усещане за заплаха. Те падаха един след друг като домино. — Това назначение на ротационен принцип ли е? От колко време сте отговорен за оръжейната стая там долу? Каква е основната й функция? Кой бива допускан вътре? Всички оръжия ли са свързани с определено дело? Там държат ли се и други оръжия? Как става това?
Харди накара Белю да говори, докато цялостното му недоверие започна да се разсейва. Сега младият полицай седеше облегнат и отговаряше по същество.
— Как става това ли? О, другите оръжия? Обикновено някой униформен идва с… оръжие… което е намерил на улицата, знаете как става. То не е регистрирано, затова ченгето го задържа и го носи долу при нас. Оръжието не е свързано с никое дело, затова не е истинско доказателство. Просто е нещо, което никой не трябва да притежава.
— И какво се случва след това?
— Ами ние записваме регистрационния номер в тази голяма книга и го хвърляме в една кутия.
— Хвърляте оръжието в кутия?
— Да. Наричаме я кутията с разни неща.
— Кутията с разни неща. Разбирам. И колко оръжия има обикновено в тази кутия?
— Не знам със сигурност. Когато е пълна, може би стотина, някъде там.
— Стотина оръжия. И тази кутия стои някъде там, където всеки може да я види или да си вземе оръжие?
— Да, да, да. — Белю усети критиката, но държеше на точността. — Ама не е вярно, че всеки би могъл да влезе там, на първо място. Трябва да се подпише и след това някой е с него през цялото време.
— Така че човек не може да влезе, например, и да си пъхне в джоба нерегистрирано оръжие?
— Не. — Той поклати глава. — Няма начин.
— Бихте ли казали, че е трудно?
— Невъзможно.
— Добре тогава. Да се върнем към тези оръжия. Какво се случва с тях, след като постоят в тази кутия и за колко време са там?
— Обикновено за месец, може и малко повече. След това идват и изпразват кутията, записваме серийните номера в компютъра, натрошават оръжията и ги претопяват. После започваме отначало.
Харди бе установил някакъв ритъм и се придържаше към него. Затова той се върна при Фримън и Коул, измъкна старата тежка книга от кашона и я занесе при свидетелското място.
— Полицай Белю, след моето искане тази сутрин, донесохте ли със себе си някакви документи в съдебната зала?
— Разбира се. Първо тази книга за вписване, за която говорех.
Харди искаше отговорът да е напълно ясен.
— Книгата, в която вписвате оръжията, които са донесени в полицейското управление и са захвърлени в кутията в пазения сейф за доказателства в подземието на Съдебната палата, прав ли съм?
— Да.
— И тези номера са написани на ръка при пристигане на оръжието, правилно ли съм разбрал?
Белю отгърна още няколко страници и затвори книгата.
— Да, сър. Така е.
— Чудесно — въодушеви се Харди. Той вписа книгата като „Доказателство на защитата К“ и докато бе все още на масата с доказателствата пред съдията, намери необходимия му номер и го посочи. — И какво се случи с това оръжие, полицай?
Белю се наведе над книгата, после се обърна към адвоката.
— То е било оставено в кутията с разни неща на…
— Не, съжалявам — прекъсна го Харди. — Имам предвид след това. Вероятно.
— Било е натрошено и претопено.
— Кога?
— Трябва да се е случило в края на миналия месец, януари.
— Януари — повтори Дизмъс. — Полицай Белю, бихте ли описали пред съда оръжието, за което говорим тук, като прочетете и серийния му номер?
— Разбира се. Било е „Глок“, 38-и калибър, номер WGA–15443889.
— Благодаря ви. — Той отново започна да се разхожда.
— И точно преди това оръжие да бъде унищожено в края на януари, сте вписал серийния му номер в компютъра, нали така?
— Да.
— След молбата ми, взехте ли със себе си разпечатка от компютърния файл за всички унищожени в края на януари оръжия?
— Да, сър, направих го.
— Добре тогава. Ще можете ли да намерите в списъка този Глок?
