добави с гордост тя.
— И беше ли тя в „Дейвидс“ в неделя на трийсет и първи януари?
Госпожа Голд кимна.
Беше там през по-голямата част от нощта, в едно от най-тъмните сепарета.
— През по-голямата част от нощта? — повтори Харди. — Сама ли ядеше?
— Не, сър. Не мисля, че тя яде много. Просто пи много чай. Имаше много сериозен разговор. Наистина сериозен, както ми се стори. — Тя се смръщи при спомена. — Дори ми каза да спра да ходя дотам. Отговори, че ще ме извика, като й дотрябвам. Обикновено не бе такава.
— Бихте ли казала, че бе притеснена?
— Да. Нетърпелива. Изнервена.
— Но остана там през по-голямата част от нощта, така ли?
— Да.
— До кое време, по ваша преценка?
— Ами, вече бяхме затворили останалите задни стаички, затова трябва да е било след полунощ. Да кажем, дванайсет и половина?
— Дванайсет и половина в нощта, когато е била убита — повтори Харди, вдигайки поглед към Хил. — И имаше ли някой с нея през цялото време?
— Да, сър. Срещнаха се на входа и влязоха заедно, Дизмъс отстъпи настрани от свидетелското място.
— Сега, госпожо Голд, бих искал да ви помоля да отделите време и да се огледате внимателно. Кажете ми дали разпознавате тази личност — човекът, който е говорил с Илейн Уейджър през последната нощ от живота й. Тази личност в съдебната зала ли е?
— Да, сър — отвърна госпожа Голд и без да се колебае вдигна ръка и посочи. — Точно там, на масата. Жената, а не мъжът.
— Госпожо Голд, наистина ли посочвате Шарън Прат, областния прокурор на Сан Франциско?
— Това ли е името й? Да, както и да се казва, тя беше.
40
Шокирана от показанията на Естел Голд, съдебната зала колективно притаи дъх. Самата Прат няколко пъти отвори и затвори уста, докато най-сетне стана на крака и успя да проговори.
— Не съм я убила — прошепна тя. След това повтори по силно: — Не съм я убила.
От мястото си в средата на съдебната зала, Харди отговори любезно:
— Не, не мисля, че сте го направила, госпожо Прат.
— Но тогава… — Хил едва не падна през катедрата си.
— Господин Харди?
— Защитата призовава Гейбриъл Тори.
Независимо от всичко, главният помощник не даваше признаци, че е победен. Той седна с изправен гръб на свидетелския стол, лицето му бе сковано, но не и изплашено. Каквото и да се случваше, той изглеждаше готов за борба. Харди стоеше спокойно на няколко крачки пред него.
— Господин Тори, срещнахте ли се с Илейн Уейджър в нощта, когато тя бе убита?
— Не, разбира се.
— Не? Не беше ли това понеже цялата вечер сте бил навън с госпожа Прат?
— Не, Не съм бил с госпожа Прат.
— Така е. Не сте бил. Иначе Естел Голд щеше да ви види в „Дейвидс Дели“, нали?
— Предполагам, че е така, щом е видяла Шарън, както казва.
— Но тази сутрин не казахте ли на колегата ми Дейвид Фримън, че точно си спомняте, че сте прекарал цялата вечер на убийството на Илейн Уейджър с Шарън Прат?
За първи път се появи леко колебание.
— И какво, ако съм му го казал?
— Не е ли вярно?
— Не.
— Имате предвид, че е още една лъжа?
Сардонично изсумтяване.
— Кога ще спра да мамя жена си, нали? Отговорът е, че исках да се отърва от него. Той е истинска напаст. Казах му нещо, което би ми свършило работа.
— Добре. — Харди хвърли поглед към съдия Хил, след това се върна на Тори. — Тогава бихте ли казали на съда истината за това какво сте правил в нощта на убийството на Илейн Уейджър?
— Бях в апартамента си, сам.
— И какъв е адресът на вашият апартамент?
— Буш Стрийт 564.
Харди повтори номера.
— И на колко пресечки е това от Мейдън Лейн?
Тори сви рамене:
— Не знам. Не съм ги броил.
— Интересно — отбеляза защитникът. — Помислих, че сте го направил. Аз ги преброих тази сутрин. Три.
Надут и арогантен, Гейб се обърна към катедрата и заговори съдията:
— Ваша светлост? Що за въпрос? Това е абсурдно. Бих искал да бъда освободен.
Но Хил не се поддаде.
— Не мисля така, господин Тори. Господин Харди, продължете.
— Благодаря ви, ваша светлост. — Той се върна към свидетеля си. — Така. Значи сте прекарал цялата нощ в апартамента си, на три преки от Мейдън Лейн. Така ли е?
— Да.
— И не сте го напускал нито веднъж?
— Не.
Затруднен, борейки се с гнева си, Харди пое в друга насока.
— Не е ли вярно, господин Тори, че господин Висър ви е осигурил оръжието?
Това предизвика истински смях.
— Абсолютно не. Не притежавам оръжия. Никога не съм притежавал.
— Не сте получил никакво оръжие от господин Висър, така ли?
— Точно така.
— Осъзнавате, че вашият приятел господин Висър ще ви предаде, за да си осигури имунитет, нали?
Това не бе никакъв разумен въпрос, но никой не възрази и за Харди това бе достатъчно. Искаше да отведе нещата до Тори.
И, на практика, тезата на защитата забави Гейб. Лицето му го показа. Харди не остави момента да му избяга.
— Висър е участвал и в кашата около „Жиронд“, нали? И Логан? След като веднъж бъдат обвинени в съучастие в убийството на госпожица Уейджър…
— Спри за момент. Тази нощ и двамата са били в Ел Ей.
Харди се обърна и застана в лице с областния прокурор.
— Добре, тогава остава само госпожа Прат, нали? Тя е била с госпожица Уейджър…
Тори помисли за някакъв отговор, след това сви рамене:
— Това не знам. Съмнявам се.
Харди продължи да наблюдава Прат, докато истината стигна съзнанието й — че той го бе направил, а и изглежда се бе стигнало дотам, че нейният главен помощник, любовник и политически съветник бе готов да я предаде. И това, най-сетне, бе повече, отколкото тя би могла да понесе. Стана на крака.
—
