Тори гледаше право напред с абсолютно ледено изражение, Както Харди забеляза, лицето на Прат първо омекна, след това се втвърди, когато тя прие онова, от което очевидно се боеше и отричаше през цялото време. За десет секунди, пред очите на Харди, тя остаря с десет години.
Той й заговори:
— Телефонирала сте на господин Тори по някое време през нощта, нали, госпожо Прат? Докато сте спорили с Илейн в „Дейвидс Дели“? След като е станало ясно, че нещата не вървят на добре? Нямало е да можете да я убедите да си затвори очите, нали?
— Беше „Жиронд“. — Прат бе увесила глава и сега я вдигна. — Договорите за малцинствата. Тази част за нея бе свещена. Точно тази манипулация не бе способна да прости на Гейб.
Тори й се сопна:
— Млъкни, Шарън. За Бога! — Той ставаше от свидетелското място. — Не бъди глупачка.
Кратък горчив смях, преди да успокои изражението си. Сега гледаше спокойно своя предател.
— Нима смяташ да ги оставиш да ме обвинят, Гейб? Мислиш ли, че ще седя кротко и ще ги оставя да го направят?
Тя отново се обърна към Харди и съдията.
— Той лъже. С Логан не бяха дългове от залагания — бяха удари под пояса на конкурентите на „Жиронд“. Когато Илейн попадна на тях за първи път и му се обади — понеже някога го бе харесвала — той й каза, че ще премахне проблемите, което се оказа поредната лъжа. Тогава тя дойде при мен.
— Шарън, не можеш…
Тя не му обърна внимание, съсредоточила празен поглед върху съдията. Сега нищо не можеше да я спре.
— Той не си беше вкъщи, когато отидох дотам онази нощ. Каза ми, че след като съм се обадила, се притеснил и излязъл да се разходи, за да си проветри мозъка…
— Шарън! — Тори не се предаваше. — Спри. Не разбираш ли? Все още нямат доказателства. Нищо не ме свързва с оръжието…
Спирайки го с продължителен поглед, тя най-сетне заговори без следа от вълнение.
— Висър ти даде пистолета, Гейб, и всички в тази зала го знаят.
— Няма нищо…
Шарън го прекъсна:
— Знаеш как става. — Тъжно поклати глава. — Сега ще намерят всички доказателства, от които се нуждаят. Ще прегледат дрехите ти, ще сравнят нишките с нещо върху Илейн. Ще има кръв по обувките ти.
Прат погледна към съдията и спря да говори.
В настаналата тишина, Харди спокойно се върна до масата на защитата, застана зад клиента си и постави ръце на рамене на младия мъж.
— Ваша светлост — каза той, — защитата се оттегля.
41
Сигурно го бе сънувал, но толкова често лявата ръка не знаеше какво прави дясната, че това имаше силата на откровение.
Глицки сам се събуди в събота сутрин с абсолютно ясно съзнание. Преди очите му да бяха напълно отворени, той се протегна за телефона. Сержант Ридли Бенкс не бе поискал служебна кола в нощта, когато е отишъл да види Юджин Висър в офиса му на един от кейовете. Взел е своята. В съня на Глицки или каквото бе там, той видя Ридли да паркира на празно място на една пряка от Ембаркадеро. Още с първото обаждане лейтенантът получи номера на личната кола на Ридли, след това се обади в градската служба за извозване на изоставени коли.
Да, казаха му оттам, автомобилът бил при тях. Щяло да му струва сто двайсет и пет долара, ако искал да си го вземе.
Глицки, Харди, Тию, следователският екип за оглед на местопрестъпления, екипът за претърсване на дъното и шестимата униформени ченгета създаваха внушителна дружина, но никой не бе щастлив. В добавка към мрачното време, през цялата нощ бе духал студен вятър, който бе донесъл ситен и непрестанен дъждец.
Тию бе слязъл долу при екипа за претърсване на дъното, за да види как работи всичко това. Глицки бе задоволил това любопитство преди доста години, когато извлякоха едно тяло от Лейк Мърсид. Сега стоеше мълчаливо до парапета край тротоара над залива с ръце в джобове и вдигната до уши яка на якето. Скаутът Харди се бе сетил да вземе чадър, но вятърът вече го бе обърнал веднъж и сега не работеше по начина, по който бяха предвидили производителите му. Той също наблюдаваше водолазния екип и водата в мълчаливо очакване да види какво може да извадят.
Само по себе си, спокойствието бе изнервящо. Но засилващият се звук от машина — греблото бе закачило нещо — не подобряваше ничие настроение. Глицки хвърли поглед към Харди. Това бе от типа предположения, при които човек предпочита да се провали, затова и двамата пристъпиха напред. Ридли Бенкс имаше едно любимо черно кожено яке и това бе първото, което Ейб видя ясно в мътната зеленикава вода. Белегът на устните му побеля. Когато стигнаха до мястото, където бе застанал Тию, тялото висеше на греблото около равнището на водата. Тримата постояха за миг с наведени глави и свити сърца.
— Как разбра? — попита Харди.
Дъждът се стичаше по лицето на Глицки, въпреки че той не му обръщаше внимание. Помръдна зад него.
— Оставил е колата, която е използвал, паркирана някъде отзад. Знаехме, че е бил при Висър, но никой не знаеше къде е отишъл, след като си е тръгнал. След като открих откъде е била извозена колата, разбрах, че не е отишъл никъде. — Поглед надолу през парапета. — Освен там.
На Харди му бе трудно да отдели очи от тялото.
— Не разбирам — каза след малко той. — Висър не е имал нужда да го убива.
Тию сви рамене.
— Е? Не е имал нужда да убива и Алсоп. Може да е открил, че му харесва. Може би Ридли му е казал повече, отколкото трябва и той се е почувствал застрашен.
— Спокойно, Пол — каза Глицки. Гледката на мъртвото тяло на неговия колега бе опънало нервите му. — Имам теория — добави лейтенантът. — Някой иска ли да я чуе? — Той не изчака. — Тези три момчета, Тори, Логан и Висър, са изкарвали добри пари от съвместната си работа, повече или по-малко като равни. Всеки е получавал своята част от различните сделки. Тори е използвал офиса. Логан е разучавал бизнеса. Висър е бил мускулът.
— Дотук добре — съгласи се Тию.
Глицки кимна.
— Когато Илейн за първи път е отишла при Тори, той е решил, че я е убедил да забрави за идеята да вдига пушилка около него, около тях тримата. Вероятно дори го е казал на другите двама. Обзалагам се, че е — Ейб спря, очите му следяха какво става около водата. Екипът долу се опитваше да освободи тялото от греблото. От разстоянието, на което се намираше, той не можеше да прецени какви са щетите от морето и тварите в него, но сега тялото бе без съмнение на Ридли. Той премести поглед и се опита да събере мислите си.
— Тори го е предал на другите момчета — напомни му услужливо Харди, въпреки че той също бе привлечен от действията около тялото.
— Да — каза Глицки, — добре. Така че те са знаели, че Илейн им е пресякла пътя. Но най-вече тя е била заплаха за Тори, на всички равнища. Не само че всички са щели да загубят от неговото изобличаване, но и той е щял да падне от най-високо. Във всеки случай, когато са я намерили убита, Висър не се е съмнявал, че е бил Тори.
— Как би могъл да знае? — попита Тию.
Глицки издуха дъждовната вода от устата си.
— Най-малкото, понеже му е дал пистолета. Но след това те вече са имали този перфектен
