Предварително изслушване

нанесеш някъде. После се препълват. Това е природен закон. Сигурно той го е разчистил.

Трея не се съгласи.

— Не би го направил. Не би оставил чекмеджето праз но, щом знае, че идваме да прегледаме нещата й. Би сложил нещо в него, преди да пристигнем.

Родин имаше собствено предположение.

— Може пък да не е сметнал, че ще направи впечатление? Имам предвид, че това е просто едно празно чекмедже. Не означава нищо.

— Не. — Трея бе уверена. — Ако го беше изпразнил, щеше да си спомни и това би изглеждало важно.

— Тогава тя го е изпразнила — заключи Ейми. — Илейн.

За момент всички се замислиха. Най-накрая Трея проговори.

— Ако го е напускала, ако са спорили и просто една вечер си е тръгнала, сигурно си е взела малко бельо.

— Имам и още нещо — каза Родин. — В банята намерих две опаковки противозачатъчни хапчета, но в нощното шкафче имаше поне дузина презервативи.

Ейми имаше отговор на въпроса.

— Вероятно наистина не е искала да забременее.

— Или пък не се е доверявала — допълни Родин.

Трея погледна и към двамата.

— Или пък е знаела, че той й няма доверие.

— Даш Логан?

Адвокатът вдигна поглед от вестника, който четеше — по случайност Демократ. „Юпитер“ започваше да се пълни в дългия петъчен следобед, но той седеше сам в обичайното си задно сепаре, с порция наденички на масата и наполовина пълна чаша бира, която се затопляше до лакътя му.

— Уловихте ме. — Той огледа от главата до петите мъжа, който се бе обърнал към него и протегна ръка. — А вие трябва да сте господин Харди, предполагам. Дизмъс? Нали това беше името ви, Дизмъс?

— И все още е. — Харди пое ръката — здраво стискане — и се промъкна на мястото срещу него. — Вие сте труден за улавяне човек.

Логан кимна със съчувствие.

— Често чувам тези думи. Съжалявам. Вероятно имам криза на средната възраст или нещо подобно. Мотивацията ми просто се изпари. Все пак получих съобщения та ви.

— Много мило. Започнах да си мисля, че телефоните са се повредили.

— Не ви ли казах, че винаги можете да ме намерите тук?

— Да, така е.

— Добре тогава. — Логан го озари с усмивка. Изглеждаше достатъчно мил. На Харди обаче не му се наложи да си припомня, че дори и най-закоравелите престъпници си позволяваха малко искреност — това беше стоката, която продаваха. — Хей, слушай, нека те черпя една бира заради главоболията. Ако изобщо е някакво успокоение, исках да ти се обадя в понеделник, но се сещам едва сега, в петък следобед, когато никой не си е на мястото, ако го търсиш. Ще изчака почивните дни, нали? — Логан вдигна ръка и махна на бармана. — Уоли, две студени, сий вуу плей. Какво пиеш, Дизмъс?

Харди направи извинителен жест.

— Трябва да пия само вода. В пет имам среща с клиент.

— А те не биха искали адвокатът им да пийне нещо следобед? Слушам те, Уоли? Само една. И малко от онова, в което рибите се чукат. — Намигване към Харди.

— Знаеш ли, да ти кажа, затова спрях да работя извън офиса си.

— И защо, Даш?

— Защо ли? Щото, когато клиентите влязат в някой офис, те виждат всичко, нали знаеш? Имаш секретарка и юридическа библиотека и останалите боклуци — които са си просто боклуци — и така се случва, че очакват и другото, което върви с тях. Хей, благодаря, Уоли. Тук се грижат за теб, Дизмъс. — Той вдигна новата си халба бира и докосна чашата на Харди. — Както и да е, не съм такъв човек. Опитах се да бъда, но не се получи. Така че хората идват с очакванията си и се налага да ги мамя. Искат различен тип адвокат и Бог знае, че има доста такива. Но ако искат мен — а доста приятелчета искат точно мен, — могат да слязат и да се срещнем тук. Така ще знаят какво получават. Може би без украса, но и без боклуци. И повечето от тях в края на деня си тръгват щастливи. Така че… — прозрачните му сини очи се втренчиха в Харди над ръба на халбата. — Предполагам, че си размислил относно сделката с Макнийл, нали?

— Всъщност не. — Харди се облегна и се порадва на реакцията на Даш. За едно мигване хрисимата фасада се промени и после също толкова бързо се върна към първоначалния вид. — Тук съм по абсолютно различен въпрос. Познаваш ли хлапе на име Кълън Алсоп?

Логан сякаш се замисли.

— Някакво ченге — май името му беше Бенкс — завчера дойде тук да разпитва за него. Свръхдоза, нали?

— Да. Така изглежда.

— Това момче Алсоп — попита Логан, — беше ли ти клиент?

— Не — отвърна Харди. — Мой клиент е Коул Бърджис. — Ако името му бе познато, Логан не го показа. — Илейн Уейджър?

Лицето му помръкна.

— А, Илейн. — Логан изразяваше съчувствие. Цъкна с език. — Такъв срам за нея.

— Така е — съгласи се Харди. — Но разбрах, че двамата сте имали някакви проблеми.

— Не, нищо… — Усмивка. — Нали не говориш за онази история с вещото лице? Тя нямаше нищо общо с Илейн.

— Наистина ли? Чух, че може и да го е възприела другояче.

Той поклати глава напред-назад.

— Не. Всичко беше заради ченгетата. Те ме извикаха там долу…

— Полицията ли го направи?

— Не, не. Офисът ми.

— Мислех, че нямаш офис.

— Хей, за какъв ме мислиш? За някакъв глупак ли? Не, поддържам офис. Просто не го използвам много- много. Както и да е. Седя си значи долу и си пия бира и моето момиче ми се обажда под паника. Ченгетата са тук, имат съдебно решение, започват да претърсват. Е, разкрещях се малко, но кой може да ме вини?

Харди учудено вдигна рамене.

— Значи, прекъсват ме по средата на някаква женска история тук и трябва да търча до горната част на града, да шофирам цял час. По времето, когато съм тук, не съм много склонен към съдействие. А пък Патси, момичето, прави много приятно впечатление — знаеш какво имам предвид, — но не е много добра в бизнес делата, да попълва разни работи, нали разбираш. Така че казвам на компанията с претърсването: „Чудесно. Щом така се държите с мен, щом ме третирате като нищо, отидете и сами си намерете каквото ви трябва“. — Той отново гледаше извинително, а гласът му пак бе спокоен и логичен. — Така че какво общо има Илейн? Тя пристигна по средата, нищо повече. След още две седмици щях да отида при нея и да й се извиня. Но преди това тя бе застреляна.

Монологът очевидното го измори. Лицето му стана изненадващо безизразно. После се съвзе, бодна си наденичка, вдигна чашата си с бира и отпи.

— Но как стигнахме до Илейн? Ти питаше за свръхдозата.

— Кълън.

— Да, Кълън, добре. И момчето, което е убило Илейн. Клиентът ти.

— Коул Бърджис. Кълън го прецака. Той му е дал оръжието на престъплението.

— И се предполага, че познавам тези момчета? Как реши това?

— Всъщност, не съм. Днес минах през Палатата да видя дали не мога да хвърля поглед на някои