— Общественият защитник на Кълън Алсоп. Той не е бил информиран за сделката на Кълън.
Глицки все още се опитваше да хване нишката.
— И по някакъв начин също е свързан с Логан, нали?
— Не — призна Харди.
— Тогава официално съм объркан. — Ейб докосна главата си. — Сигурно е от лекарствата.
Адвокатът отново се опита да обясни. Когато свърши, Ейб кимаше така, сякаш вижда някаква логика.
— И си посветил целия си ден на това за сметка на някой клиент?
— Да, по-голямата част.
Гласът на домакина бе изпълнен с възхищение.
— Явно не съм избрал подходящото поприще — отбеляза той. Рита прекъсна разговора, като ги изгони от местата им, за да може да подреди масата. Когато двамата мъже влязоха в дневната, Глицки продължи: — И така. Ти работиш по дело срещу Логан, който, все пак, е адвокат като теб. И друг адвокат, твоят приятел Дейвид Фримън, който няма нищо общо с теб, има друг адвокат. Дотук прав ли съм? — Те седнаха в двата края на дивана. Глицки хвърли картата и бележника си на масичката за кафе. — И Илейн, още един адвокат, отива в офиса на Логан заради напълно различна група дела, нали така? И, най-накрая, свързващото болтче, Кълън Алсоп, има кибрит от „Юпитер“, барът, в който виси Логан.
— Правилно — съгласи се Харди. — И какво, все пак, свързва това болтче?
Глицки го погледна развеселен.
— Помниш ли снощи, когато казах, че съм абсолютен задник? Грешах. Не аз, ти си задник.
Харди прие критиката в сравнението му. Вдигна рамене.
— Въпреки това почувствах, че трябва да проследя тази нишка. Да поразтърся тримата. Но нищо не излезе. Не и днес.
И в това няма изненада, помисли си Глицки. Но самият той се бе лутал в нищото. Нямаше причина да продължава да тормози приятеля си.
— Добре, чуй ме. Защо утре да не тръгнем по различна следа? Може пък да имаме повече късмет. — Ченгето взе картата и бележките си и започна някои размишления относно последната вечер на Илейн. Беше на средата на историята си, когато Айзък влезе и седна при тях.
Глицки спря и вдигна поглед към него.
— Това не е изтощително — оправда се той. — Позволено ми е да мисля и да говоря.
— Стресиращо. — Айзък не се шегуваше. — Лекарят каза стресиращо, а не изтощително.
— Прав е — съгласи се Харди, докато се изправяше. — Съжалявам, Айк. Просто се заприказвахме.
Ейб премести погледа си от единия към другия.
— Още две минути.
— Ще засичам — отвърна Айзък, като гледаше часовника си.
Бащата поклати глава.
— Тогава е по-добре да побързам. И така, Диз. Ще накараме тримата си помощници да разчепкат района и да проверят ресторантите и баровете. После, ако Ридли някога ми се обади, ще го накараме да прегледа лабораторните доклади за всичко, което е открито на Мейдън Лейн и което може да сме пропуснали последния път. Също така, Рид би могъл да хвърли повторен поглед и на мястото на смъртта на Кълън — нали каза, че там имало нещо? Ти предположи, че това означава Илейн и Коул, нали?
— Поне останах с такова впечатление.
— Една минута — отбеляза Айзък.
— Добре. Някой би могъл да погледне колата й. И къщата й…
— Днес вече го направихме. Къртис ходи дотам.
Ейб кимна със задоволство.
— Вече? Чудесно. И Уолш го е пуснал вътре?
— Преди това Трея му се обади и подготви почвата. Тя е добра.
— Намерил ли е нещо интересно?
Харди поклати глава.
— Не и на пръв поглед. Върна се с цяла кутия, но успях само да й хвърля поглед. През почивните дни ще я разгледам по-обстойно. И докато говорим за мускетари те, Ейми намери онова момче от „Хейстингс“. Вече не е чак такъв фен на Илейн. Въпреки че някога й е бил страхотен почитател. Според нея е напълно възможен.
— Попитала ли го е къде е бил онази нощ?
— Не зная.
— Добре, тогава Рид би могъл да поговори с него…
— Време е! — заяви Айзък като се изправи. — Това е, господа. Времето свърши.
— Вечеря! — извика Рита от кухнята.
— Е, добре. — Харди беше на крака. Бе взел картата и бележника. — Няма нужда да казвате, че не разбирам от елегантен намек. — Той се насочи към изхода.
Глицки тръгна с него.
— Само още веднъж — каза той, — за протокола. Доколкото си успял да разбереш, Логан не участва в нищо от това.
— Хей! — възмути се Айзък. — Времето свърши.
— Просто си казваме довиждане, Айк — извика му в отговор баща му.
Харди бе стигнал до вратата.
— Кодирано — допълни той.
— Така че няма никакъв Логан, нали?
— Предполагам, че не. Поне докато нещо в папките на Илейн не ни насочи към него. Което няма да се случи, понеже тя няма папки. — Харди говореше с обреченост и отчаяние. Бе отделил много часове да намери връзка с Логан, а сега се оказваше, че времето е било загубено. Вече беше на вратата, излезе и я затвори зад себе си.
Глицки за момент постоя намръщен. Внезапно дръпна вратата и пристъпи навън. Харди почти бе стигнал до тротоара и приятелят му викна подире му:
— Какво имаше предвид като каза, че Илейн е нямала папки? Имаш предвид свързани с Логан, така ли?
Харди се извърна на последното стъпало.
— Да.
— Но трябва да е имала.
— Не мисля. Пък и нищо няма подобен етикет.
— Тогава какво е дала на Трея, когато се е върнала в офиса в неделя? Току-що е била в офиса на Логан и й е дала някакви папки.
Харди се позамисли, след това намигна на приятеля си.
— Явно няма да ни се измъкне, нали?
Цялата тежест на света падна на раменете му в момента, в който отвори входната врата на дома си. Само един ден ли бе минал от вечерта, когато всичко тук вървеше добре, помисли си той. Сега, като животно в минутите преди земетресение, Харди почувства напрежението, още преди да го осъзнае. Премина през празната и тъмна къща, като светваше лампите по пътя си.
— Има ли някой?
Отговори му далечен глас — Винсънт. Преди разместването, тяхната спалня беше точно зад кухнята. Бяха я превърнали в дневна с кът за забавления, диван и няколко кресла за четене. Винсънт седеше в едно от тях в тъмната стая и се занимаваше с електронна игра.
— Здрасти! — Харди светна и тази лампа. — Как е моето момче?
Винсънт едва го погледна.
— Здрасти!
— Какво става?
