— Вярно ли е това?
Харди видя двамата пристави да разменят погледи помежду си, а после и със стенографката. Джонсън хвана чукчето си, но го остави. Той чуваше подробностите за първи път и Харди се надяваше, че декламацията му ще има ефект.
— След като получих тази информация, незабавно се обадих на заместник-началника на полицията в Сан Франциско, Ейб Глицки, после се срещнахме в Съдебна та палата и той откри, че Лукас Уелдинг, който бил осъден на доживотен затвор за убийството на съпругата си, неотдавна спечелил отмяна на присъдата си въз основа на ДНК тест, какъвто не бил представен на първия процес. Било наредено да го освободят от затвора, но докато траело обжалването той заболял от рак и накрая починал в лазарета на „Коркоран“, преди да успеят да го пуснат.
Харди млъкна, питайки се дали това е достатъчно. Със сигурност беше предостатъчно за него и за Глицки. Погледна към Бранд, но прокурорът седеше свит на стола си с наведена глава и с ръце, стиснати в скута му. Самият Джонсън изглежда очакваше повече и Харди реши да се възползва от отворената вратичка.
— Заместник-началник Глицки изпрати няколко инспектори първо да открият и защитят другите съдебни заседатели от делото Уелдинг и второ — да идентифицират и намерят всички, които са имали някаква връзка с Уелдинг и чийто гняв заради седемнайсетгодишното му пребиваване в затвора за престъпление, което не е извършил, да е послужил като мотив за убийството на Алън Боскачи и на някои членове на журито. — Той направи пауза, за да подсили въздействието на думите си, после допълни: — Включително убийството на Майкъл Муни.
Бранд беше изпънал гръб, а Джонсън си водеше някакви бележки. Когато свърши, вдигна очи. Погледът му се насочи първо към Бранд, после към галерията, където Хал и Линда си шепнеха, и накрая към масата на защитата.
— Благодаря ви, господин Харди. Изявлението ви е отбелязано за протокола. Това ли е най- същественото?
— Да, ваша чест.
— Добре, тогава да продължим. Имате ли друг свидетел по процедура 707?
— Почакайте малко — гласът на Андрю все още бе доста дрезгав, но прозвуча достатъчно ясно в залата. — Щом знаете, че някой друг е убил Муни…
Харди чу раздвижване зад себе си и се обърна. Хал беше скочил на крака:
— Стига толкова — каза той. Двамата пристави — Нелсън и Котрел — бързо се изправиха и се запътиха към преградата на подсъдимата скамейка.
— Но това е лудост — говореше Андрю на Ву. — Потвърждава се онова, което повтарях от самото начало. — Той стана и се обърна най-общо към съда и към майка си. — Нали през цялото време ви го казвах, хора…
Джонсън удари с чукчето си, за да въдвори тишина. Остър, неприятен звук.
— Ред в залата! Господин Норт, седнете на мястото си. Господин Харди, госпожице Ву, предупреждавам ви да обуздаете клиента си. — Двамата пристави спряха, и като хвърли злобен поглед на Ву и Харди, Котрел се обърна и тръгна обратно към галерията.
Харди го проследи с очи, докато минаваше край Норт, за да заеме мястото си при задната врата. Ву се изправи.
— Но, ваша чест, значението на казаното от господин Харди положително…
Джонсън отново тресна с чукчето.
— Госпожице Ву. Казах, достатъчно.
Като клатеше глава огорчено и ядосано, Ву се спогледа с Харди, сложи ръка на рамото на Андрю, за да го успокои, и седна. Харди още стоеше прав.
— Ваша чест — каза той. — За всички в тази съдебна зала е очевидно, че Андрю Бартлет не е убил Майк Муни.
Бранд стана.
— Ваша чест, с разрешение на съда, за мен не е очевидно. Имам очевидец и куп доказателства, които ясно говорят, че го е извършил. Ами другата жертва, Лора Райт? Приятелката на Андрю Бартлет? Може би адвокатът на защитата иска да ни убеди, че и тя е била член на онова злощастно жури в процеса на господин Уелдинг?
Харди заговори на съдията:
— Ваша чест, тя е била убита, защото случайно се е намирала в дома на Муни и убиецът не е искал да оставя свидетели.
Джонсън отново пусна чукчето си в действие, после почака, докато в залата се възцари пълна тишина. Най-накрая си пое дълбоко въздух.
— Господин Харди, отхвърлям заключението ви, че данните, които изнесохте тук, могат да изиграят ролята на доказателство пред този съд. Признавам, че може да става дума за съвпадение, но съдът не го намира за съществено. Също така не променя основния факт за тежестта на обвинението, а именно убийството на господин Муни и госпожица Райт. Областният прокурор не е оттеглил обвиненията си срещу господин Бартлет, ни то е довел до знанието на съда и на господин Бранд информацията, която току-що ни поднесохте. Както споменах вече няколко пъти, процедура 707 се отнася до това дали господин Бартлет да бъде съден като непълнолетен или като възрастен и нищо повече.
— Но, ваша чест…
Тряс!
— Господин Харди, вашето изложение е протоколирано. Какво очаквате от мен, да сваля обвиненията?
— Не мисля, че това би било неоснователно, ваша чест, като се има предвид чудовищността на онова, което нарекохте съвпадение. Господин Муни и госпожица Райт са били убити и двамата от някой, свързан с Лукас Уелдинг, а такава връзка с Андрю Бартлет не съществува.
— Разбирам, че това е вашата теория, господин Харди. И така, имате ли друг свидетел или е време да съобщя решението си?
Харди прехапа силно вътрешната страна на бузата си. После погледна надолу към Андрю и прошепна:
— Не се тревожи. — И като се обърна към съдията, произнесе високо: — Бих искал да призова Ана Саларко, ваша чест.
— Добре — Джонсън погледна наляво, към мястото, което обикновено заемаше Котрел, и се намръщи. Обърна се в другата посока. — Пристав Нелсън, бихте ли излезли в коридора да повикате свидетелката? Ана Саларко.
И докато сте там, потърсете, ако обичате, пристав Котрел и му кажете да бъде така любезен отново да се присъедини към нас в залата.
Изминаха няколко напрегнати минути. Харди бе казал на Ана Саларко, че ще я повикат веднага, след като съдът открие заседанието си, но първо всички се бяха събрали в кабинета на съдията, а сетне последва изложението на Харди. Междувременно и двамата Саларко бяха напуснали коридора, за да отидат до тоалетната. Може би пристав Котрел бе тръгнал да ги търси. Във всеки случай него все още го нямаше, когато най-после Ана Саларко бе въведена в залата и, оглеждайки се притеснено, седна на свидетелската скамейка.
Харди проведе с нея вече познатия разговор, като наблегна за протокола върху споразумението на Саларко с полицията, че ще им съдейства пред имиграционната служба, което според Харди до голяма степен повлияло върху отказа на Хуан да промени първоначалните си показания. Когато привършиха, Харди не можеше да бъде по-доволен. Ана призна, че точно преди съпругът й да слезе долу и да открие труповете, тя ясно видяла мъжа, напускащ къщата след затръшването на вратата, и това не бил Андрю. Харди й благодари и я предаде на Бранд за кръстосан разпит.
За голямо неудоволствие на Харди Бранд и Ана не бяха съвсем непознати. Ву му бе разказала, че когато прокурорът видял името й в списъка на свидетелите, се обадил на Саларко и сам ги посетил предишната вечер. Затова Хуан бе останал вън в коридора, очаквайки своя шанс да говори пред съда и може би да
