тайни връзки? Дълготрайни, но прикрити? Беше ли разяждан от разрушителен гняв или парализиран от страх, че може да бъде разкрит? Имаше ли врагове? Любовници? Изнудвачи?
Прекалено много въпроси за един телефонен разговор с човек, когото не познаваше.
След като се посъветва със съпруга си, тя се върна на телефона и попита:
— Къде да ви намеря?
Катрин Бас бе червенокосо миньонче подобно на собствената му съпруга. Не притежаваше изящните скули на Франи, кожата й бе луничава, а косата — късо подстригана, но с блестящите си зелени очи и трапчинките, когато се усмихваше, все пак бе много привлекателна. Харди си помисли, че още не бе успяла да се преоблече след работа — носеше ниски черни обувки, сива пола до коленете и черно поло. Излъчваше приятна топлота, която Харди усети, докато се здрависваха.
Той й благодари, че се е озовала на молбата му. Седнаха на масата и келнерката, вече свикнала с присъствието му, се появи моментално. Катрин си поръча някакъв десерт със странното име „Шоколадов инфаркт“.
— Страдам от ШД — обясни тя, като се усмихна и отново демонстрира трапчинките си.
— Чакайте да позная — каза Харди. С непринуденото си държание тя бе успяла веднага да го предразположи.
— Шоколадов нещо си.
— Не сте оттук, нали? Иначе веднага щяхте да се досетите. Шоколадов дефицит. Доста е сериозно.
— Защо би трябвало да го зная, ако съм оттук?
— Защото тук сме в южната част на полуострова, където хората обичат да прикачват към всичко едно „Д“, означаващо дефицит, особено ако имат деца. Може би не го осъзнавате, но се намираме в световната столица на риталина. Тук всяко второ или трето дете страда от ADD24 или ADHD25.
— Защо е толкова разпространено?
Тя се наведе към него и сниши глас:
— Това е ерес. Ще ме разстрелят, ако ме чуят какви ги разправям, но отговорът е: защото ги изследват.
— Кой ги изследва?
— Всички родители, които смятат, че имат трудни деца — например защото са разсеяни в училище и получават слаби оценки, ги водят на психиатър и той ги подлага на тест за ADD. Представете си, че сте на мястото на психиатъра — постави ли такава диагноза, ще се сдобие с пациент за цял живот и ще натрупа състояние от хонорарите.
— И те обикновено откриват разстройството?
— Странно, нали? Все едно да попитате автомеханика дали колата ви се нуждае от спирачки. — Тя поклати глава. — Само защото децата не получават достатъчно внимание от прекалено заетите си родители, веднага обявяват, че страдат от „нарушение на вниманието“. Родителите нямат вина, децата нямат вина, така обичаме да са нещата при нас. Хайде да не започвам.
Харди й се ухили.
— Мисля, че вече започнахте.
— Това ми е работата — каза тя. — Извинявайте.
— Няма за какво.
— Знам, че ставам досадна. Ще се опитам да спра. — Пак трапчинките. — Шоколадът ще помогне.
Харди предпочиташе тя да говори и изобщо не беше трудно да поддържа разговора.
— С какво се занимавате? — попита той.
— Адвокат съм в общината, вярвате или не. Търся на децата приемни родители, но основната ми мисия е борбата със свръхпредписването на риталин. То наистина е добило епидемични размери. Може би децата са се променили коренно от времето, когато самата аз бях дете, и имат нужда от лекарства, не знам. Но ако искате моето мнение, а аз така или иначе ще ви го кажа, то е, че обикновено — не винаги, признавам — те страдат от това разстройство, защото не получават внимание и грижи от родителите си. Толкова ли е сложно? О, Господи. — Тя постави длан на челото си. — Съжалявам. Особено, ако и вашите деца страдат от същото, а те вероятно страдат, права ли съм?
— Не. Понякога страдат от ЦВД, но не ги лекуваме с лекарства. Просто ги понатупваме.
Тя се замисли за миг.
— „Дефицит Център на вселената“?
— Много сте добра — рече с усмивка той. — Трябва да го правите постоянно.
Келнерката пристигна с поръчката.
— Това ще ме накара да млъкна. — Тя загреба с лъжичка от десерта и я поднесе към устата си. — Значи Майк. Така и не ви попитах какво точно искате да знаете за Майк.
— Но все пак дойдохте?
— Държа на него, макар да не съм го виждала от години. Беше добър човек.
По този въпрос Харди запази своето мнение за себе си.
— Така твърдят всички. Но все пак някой го е убил и се опитвам да разбера защо.
— Някой ли? Научих, че имат доста солиден заподозрян. — После в очите й проблесна разбиране и за да спечели време, облиза грижливо лъжичката. — Вие защитавате убиеца?
На Харди се налагаше толкова често да отговаря на този въпрос, че се изкуши да го отмине. Но после реши, че Катрин Бас заслужава искрен отговор.
— Предполагаемия убиец, да. Андрю Бартлет. Но очаквам да го освободят може би още утре. Почти съм убеден, че той не го е извършил и искам да открия кой.
— И смятате, че аз бих могла да знам? Не съм виждала и очите на Майк от години.
— Разбирам. — Харди направи малка пауза. — Госпожо Бас, знам, че той е бил гей.
Тя затвори очи за миг, пое дълбоко въздух и го издиша.
— Добре.
— Питам се дали това не е изиграло роля за смъртта му.
— Кое? Че е бил гей? По какъв начин?
— Не знам. Имал е таен живот…
Тя зарови с лъжичката в шоколада си.
— Не беше ли някой друг убит заедно с него? Момиче?
Една от ученичките му?
— Да.
— Е, това не е точно представата ми за живот, обвит в зловещи тайни.
— Нито пък моята. Но може би тя не е влизала в плановете на убиеца, а е трябвало да бъде елиминирана като свидетелка.
— Наистина ли го вярвате?
— Всъщност не знам. Надявам се клиентът ми да е невинен. Освен това налучквам. Но ще бъде полезно да изнеса тази информация пред съдията.
— Как ще ви помогне това?
— Мога да пробия някои дупки в теорията на обвинението за мотивите.
— Ами баща му?
Харди помръкна.
— Знам. Ще се опитам това да не стига до ушите му. Ще го изведа от залата, ще заключа протоколите, ще измисля начин. Виждам, че и вие е трябвало да се справяте с този проблем.
Устните й образуваха права линия.
— Боже, всичките тези години. Като ги сравнявам със сегашния си живот…
— Колко дълго бяхте заедно?
— Не много дълго, мисля, изчислено в реално време. Някъде около две години и половина — от началото до края. — Устните й се извиха в извинителна усмивка, задето навлиза в толкова интимна сфера. — В психическо време обаче беше цяла вечност. Наистина бяхме най-добрите приятели, дори докато беше женен за Тери. Аз бях другата жена в брака им. Аз ги разделих. Всъщност е доста смешно, ако човек има усет за ироничното.
