Този вторник редовната среща за обяд при Лу Гърка бе слабо посетена, а атмосферата — мрачна. Джакман, разбира се, присъстваше, но не председателстваше събранието, защото такова нямаше. Глицки, който бе пропуснал последните няколко обеда заради служебни ангажименти, бе решил, че трябва да отчете по-активно присъствие предвид участието си в разследването на убийствата от изминалите седмици, за да очертае по-осезателно параметрите на службата си. Той седеше до съпругата си. Джина Роук, която подобно на Глицки напоследък често отсъстваше от срещите, също беше тук.
Нямаше ги обаче Харди, журналистът от
Вместо обичайните разговори — градски клюки, личности и политици — този път говореха за Екзекутора, който очевидно бе взел поредната си жертва миналата нощ, макар че убийството не бе станало в града и никой от следователите в Сан Бруно не беше направил връзка между случаите до рано тази сутрин, когато шефът на местната полиция се бе обадил на Лание и го бе помолил някой от хората му да намине при тях.
Лание бе отишъл лично, придружен от Сара Евънс, и там научиха, че Морис Толман, инженер от „Амтрак“, разведен, живеещ сам в малка къща край Танфоран Парк Шопинг Сентър, е получил един куршум в главата и е загинал на място на алеята пред дома си, докато излизал от колата си между шест и осем и половина вечерта. Някъде на залез слънце една жена, която разхождала кучето си, видяла тялото и позвънила на полицията. Местните криминалисти, които направили оглед на местопрестъплението, открили деветмилиметрова гилза в храстите до алеята за коли, но не и куршум.
Следвайки основната теория на Глицки, колкото и да беше невероятна, Лание, Евънс и две местни ченгета бяха обиколили съседните къщи. Но никой от обитателите им — общо четирима възрастни и пет деца — не бе чул нищо подобно на изстрел, макар че всички си били вкъщи вечерта.
Лание се бе обадил на Глицки, за да му го съобщи, и той, улавяйки се за всяка сламка, бе помолил инспекторите да разпитат близките на Толман, ако имаше такива, за да проверят дали в миналото не е участвал в процес за убийство. После се бе обадил на АТО, за да ги пришпори малко. Освен това в отговор на нареждането, което бе издал предишната вечер след телефонния си разговор с Харди, беше получил по факса дълъг списък от Калифорнийското управление на затворите с имената на освободените през трите седмици преди убийството на Елизабет Кеъри.
Тъй като данните за тези хора бяха в компютъра, Глицки нареди на инспекторите си от отдел „Престъпления от общ характер“ да потърсят номерата на делата им, а после да разровят архива в подземието, за да разберат дали Боскачи е бил обвинител на някои от тези процеси. Докато стана време за обяда при Лу, двамата инспектори бяха идентифицирали трийсет и едно от общо четиристотинте дела.
— Затова бих искал да разполагам с повече тела — говореше Глицки на Джакман.
— Няма предвид трупове — обясни Трея, — а хора, които да проверяват папките.
Глицки кимна.
— Не мога да карам инспекторите от „Убийства“ да вършат това, нито дори хората от следствената си група. Те биха се вдигнали на бунт и не бих ги обвинявал.
Дори момчетата от „Престъпления от общ характер“ мърморят.
— Мога да си представя — каза Джакман.
— Смятам да се обадя на кмета — рече Глицки. — Като чуе за „сериен убиец“, ще ми отпусне повече хора, но дори при това положение работата е чудовищна. И агентите от ФБР не биха се справили за по- малко от месец. Може би поне ще успеят да убедят онези от АТО да си размърдат задниците. Макар че те имат да ми изготвят само един списък.
Джакман пое с пръчиците си един фъстък и го огледа недоверчиво. Днешният специалитет беше мусака „Кун пао“ — не върховното постижение на Чуй — и всички на масата ровеха вяло в храната си.
— Сигурен ли си, че си заслужава всичките тези усилия, Ейб?
Глицки разбираше какво има предвид Джакман. Той се умърлуши.
— Не, не съм сигурен.
— От друга страна — каза Роук, — ако това е единственото, за което можете да се заловите, какво ще загубите?
— Интуицията ми подсказва — Глицки пийна малко чай, — че който и да е този тип, той знае какво върши. Не вярвам някой да му плаща, за да убива тези хора, а той не ги избира случайно.
— В това поне сигурен ли си? — попита Джакман.
Глицки бе принуден да поклати отрицателно глава.
— В този момент, Кларънс, дори не съм сигурен, че днес е вторник.
— И никаква идея за Алън, предполагам.
Трея отговори вместо съпруга си.
— Ейб изпрати тази сутрин инспектор Белу да разговаря с Еди. — Еди беше вдовицата на Боскачи.
— Значи никакви следи не водят към професионалния му живот? — попита Джакман. — Някое от активните му дела?
— Всъщност той нямаше такива, Кларънс, както знаеш по-добре от всеки друг. Може да има нещо, свързано с домашното му обкръжение, за което Еди не се е сетила в първоначалния шок. Но не възлагам особени надежди и на това.
— Значи наистина смяташ, че Алън също може да е убит от Екзекутора? — попита Роук.
— Не. Не мога да го твърдя, Джина. Всъщност се върнах на изходната точка — каза Глицки. — Онова, на което се надявам сега, е онзи човек от снощи да има огромно семейство, което да ни каже, че преди години е инвестирал в продуктите на Уонг, че е имал интимна връзка с Идит Монтроуз, че е купил кола втора употреба от Елизабет Кеъри и че всички са имали общ банкер.
— Който от своя страна е бил колекционер на оръжия — допълни Трея.
— Точно така — рече Глицки. — Това би било още по-добре.
— Но се съмняваш? — каза Роук.
Глицки кимна.
— При това сериозно.
Всички се обърнаха, когато Марсел Лание внезапно изникна до лакътя на Глицки.
— Прощавай, че ви прекъсвам, Ейб. Идвам от кабинета ти.
Лицето на Лание бе развълнувано. Дишаше запъхтяно, все едно беше тичал.
— Току-що се върнах от Сан Бруно — каза той. — Преди да тръгна, се отбих пак на местопрестъплението и разбрах, че са намерили и куршума.
— На Толман?
— Да. Върху покрива на един гараж две къщи по-надолу. При дадените обстоятелства те ни го дадоха за изследване в нашата лаборатория. Там бяха много експедитивни. И знаеш ли какво? Никога няма да познаеш.
Глицки беше скочил на крака.
— Вече познах.
— Точно така. Същото оръжие, няма никакво съмнение. Освен това отново със заглушител. На четири от петте куршума има белези от одраскване. На едно и също място. Микроскопският анализ беше категоричен. Заглушител, при това един и същ. И познай какво още. За Толман. Дъщеря му ни каза, че на времето е бил съдебен заседател в процес за убийство.
— Къде? В Сан Бруно?
— Не знае. Но са живели тук, в града, до петгодишната й възраст.
— Значи процесът може да е бил в Сан Франциско. Ами бившата му жена? Тя би трябвало да знае.
— Би трябвало, но се намира в Индия.
— Ама че идиотщина — Глицки захлупи лицето си с ръце. Погледна събралите се и каза, без да се обръща конкретно към никого: — Това беше. — После помоли Джакман. — Трябват ми още хора, Кларънс. От днес за вчера.
Джакман кимна.
