— Точно това му казах и аз — отвърна тя. — Истината е, че го влече неудържимо към отдел „Убийства“ и просто си търси извинения. Тази сутрин изпратил двама инспектори да разпитат роднините на жертвите от Туин Пийкс — ако има такива — за да разберат дали някой от тях не е бил съдебен заседател в процес за убийство. Инспекторите не останали въодушевени.
— Почакай само да ги изпрати в архива, за да преровят всички дела на Алън от последните двайсет години. Тогава наистина ще пропищят.
В този момент Ана Саларко беше по-важна от Ейб по всички критерии на Харди. Такова беше и съдебното заседание, което сигурно щеше да започне, преди да е пристигнал. Но не можеше да пренебрегне Ана, която го бе търсила в офиса. Двамата с Ву бяха обсъдили стратегията на защитата вчера късно следобед и той нямаше причини да се съмнява, че тя няма да се справи и сама. Освен това помоли Трея да предаде извиненията му на Ейб.
Двайсет и пет минути по-късно седеше отново в яркожълтата кухня на семейство Саларко. Карла беше в кошарката си и гледаше по телевизията „Барни“. Видимо притеснена, мятайки неспокойно глава насам-натам и подръпвайки с пръсти косата си, Ана му предложи стол до кухненската маса. Той извади касетофона си и след като получи съгласието й, го остави на масата между тях. Тя седна така, че да може да държи под око както бебето, така и външната врата. Като видя поведението й, Харди я попита дали съпругът й знае, че му се е обадила.
— Не, но трябваше да го направя. Мислих за това през цялата нощ. За момчето, Андрю. Онова, което разпозна Хуан. — Тя хвърли поглед към вратата, пое си дъх и отново се обърна към него. — Аз също бях на процедурата по разпознаването. Заедно с Хуан. Но после те разговаряха само с него.
— Защото беше видял Андрю и им е казал, че може да го идентифицира?
— Si. Но те не… — Тя щракна с пръсти и се озърна, търсейки правилните думи. — No sais. — И допълни: — Те не уточниха колко пъти Хуан е видял Андрю. Както го направихте вие. Първия път, когато слезе долу, и после, когато момчето се върна. И онзи другия.
— Онзи, когато сте видели момчето да бяга? Навън, пред къщата?
— Si. Не знам какво… как… дали Хуан е видял нещо тогава. — Тя закърши ръце в скута си. — Но миналата нощ премислих всичко сто пъти и беше така, както казахте вие, както каза Хуан, когато… описа как сме отишли до прозореца: аз напред, а той след мене.
— Чудесно се справяте — каза Харди. — Продължавай те, слушам ви.
Тя му хвърли бегла, празна усмивка и отново обърна глава към вратата.
— Вие сте били до прозореца…
— Si. Погледнах навън и бях много ядосана, задето събудиха бебето. Почнах да тропам по стъклото. Тогава той се обърна. Погледна ме и после избяга.
— И този мъж, този път, Андрю ли беше?
— Не — тя поклати глава. — Не казвам, че Хуан е излъгал. Може би се е объркал. Може би аз… Беше далече и не го видях много ясно.
— Добре. Може би и двете. Слушайте, Ана. Никой няма да обвини Хуан в нищо, задето ми разказвате всичко това. Може наистина да е сбъркал, без задни мисли. Вече е видял Андрю два пъти, така че си е казал: кой друг може да е? Прав ли съм? А кога беше процедурата за разпознаване? Месец по-късно? Шест седмици?
— Si. Нещо такова. Те наредиха момчетата в редица, а аз и Хуан гледахме през тъмното стъкло. Но поотделно, не биваше да говорим помежду си, нали разбирате. Дадоха ни една карта и трябваше да начертаем „Х“, ако познаехме някого. Аз обаче не разпознах никого, а по-късно разбрах, че Андрю е посочил номер две. Казах му, че не мисля, че това е момчето, което видях от прозореца.
— Не е бил Андрю?
Като заклати трескаво глава, тя отвърна:
— Не. Не и ако е бил в редицата. — След като се изповяда, тя престана да клати главата си. Раменете й също спряха да се тресат. — Хуан ме сграбчи за ръката и ме попита чувам ли се какви ги говоря. Каза ми, че нямал никакви съмнения. Бил видял същото момче.
— Видял го е, наистина — каза Харди. — Но не и онзи път.
— Si. Но той беше… толкова ми беше ядосан. Много сърдит. Да не би да съм мислела, че не знае кого е видял? Не съм ли знаела, че полицията ще ни помогне с la migra, ако и ние им помогнем?
— Те не могат да ви помогнат — рече Харди. — Нито ще го направят.
— И аз мисля така. Но Хуан още се надява, нали знаете. Ако отидем в съда и той каже, че е бил Андрю… — Гласът й заглъхна. — Както и да е, не исках повече да споря с него. — Главата й бе сведена, но вдигна очи към него. — Не и до вчера. Когато разбрах.
29
Докато стигне до МВЦ докато се легитимира, за да Допуснат до съдебната зала, и докато си проправяше към масата на защитата под неодобрителния поглед на съдия Джонсън, бе станало десет и петнайсет — бяха прехвърлили всички искания до съда, включително и молбата за отлагане, и сега, предположи Харди, се готвеха да повикат първия свидетел на защитата.
Но преди това Джонсън свали очилата си и каза:
— За протокола, съдът регистрира появата на…?
Харди се изправи.
— Извинявам се за закъснението, ваша чест. Дизмъс Харди, втори адвокат на непълнолетния.
Джонсън стисна устни и присви очи.
— Добре, господин Харди. Бихте ли си направили труда да се приближите, моля? Вие също, госпожице Ву.
Това не бе обичайно, но щом съдията те викаше, трябваше да се подчиниш.
— Да, ваша чест?
Ръката, в която Джонсън държеше очилата си, трепереше леко. Очите му бяха студени като две ледникови езера. Той заговори решително, с нетърпящ възражения тон:
— От различните ви искания и от списъка на свидетелите, който ми представихте вчера, стигнах до извода, че възнамерявате да превърнете това изслушване в по-продължителна процедура, отколкото съм склонен да допусна в дадения случай. А сега виждам, че господин Бартлет има и втори защитник. Не се случва често непълнолетен ответник да е представляван от двама адвокати на дело 707. Искам да предупредя и двама ви съвсем откровено, че няма да търпя никакви тактики за разтакаване или шикалкавене. Ще позволя всеки свидетел да бъде разпитван само от един адвокат — или от единия, или от другия от вас. Ако свидетелите ви не говорят по точно определените критерии, ще ги отстраня. Видя ли, че губите времето на съда, ще ви прекъсна. Ясно ли е?
— Да, ваша чест — Харди беше изненадан не само от категоричността на предупреждението, но и от строгостта, с която съдията ги смъмри. Очевидно Ву вече бе успяла да го предизвика и раздразни дори повече, отколкото Боскачи, и Харди щеше да стори добре да не го забравя. Все пак нямаше намерение да свива платната. — Но както без съмнение сте разбрали от исканията ни, ваша чест, междувременно този случай се оказа по-сложен, отколкото…
Джонсън вдигна пръст.
— Точно това имам предвид, господин Харди. Не ме карайте да повтарям. Това изслушване не се отнася за сложността на наказателното дело, а дали господин Бартлет да бъде съден като непълнолетен или не. Става въпрос единствено за това. Прочетох исканията ви да призовете свидетели по критерия за тежестта и не е нужно да съм гений, за да се досетя какво целите — за ваше добро е обаче свидетелите ви да се придържат към фактите и доказателствата. Няма да търпя никакви алтернативни теории и други глупости — можете да ги изнесете в съда за възрастни, ако някой съдия ви позволи. — Той се овладя. — При положение, разбира се, че делото отиде в съда за възрастни.
Съдията се облегна на стола си и стрелна с поглед първо Харди, после Ву. Понижи тон, което в никакъв начин не отне от твърдостта му.
— Вярвам, всички сме наясно, че дори не би трябвало да сме тук тази сутрин и нямаше да бъдем,
