господин Харди, ако вашата фирма бе играла открито с областния прокурор. След като обаче така или иначе сме тук, няма да позволя да превърнете тази процедура във фарс. Това е всичко.
Отрязан набързо, Харди се върна на масата на защитата, докато Ву се подготвяше да призове свидетеля си. Седнал до Андрю, Харди откри, че му е трудно да се съсредоточи. В ушите му кънтяха предупрежденията на съдията, а касетата с показанията на Ана Саларко изгаряше джоба му.
Андрю не седеше на обикновен стол, а бе натикан в инвалидна количка с ръце, оковани в белезници. На шията му имаше дебела, омотана в бинтове шина, която събуди у Харди асоциации с Франи — очевидно беше седмицата на вратните шини. Андрю седеше вдървено като глътнал бастун, със затворени очи, изпускайки от време на време тихи стонове, които не се сториха престорени на Харди. Зад двамата, седнали на първия ред, бяха Хал и Линда Норт и Харди още усещаше враждебните им погледи — те го бяха проследили със зле прикритото недоволство, докато влизаше в съдебната зала, минаваше по пътеката и се настаняваше на масата на сина им.
Постепенно си наложи да прогони мислите, които го разсейваха. Напомни си, че тази процедура беше само първото действие на онова, което все повече заприличваше на пиеса в три действия — второто действие щеше да бъде предварителното изслушване в съда за възрастни, а третото — самият процес. На свидетелската скамейка до съдията седеше бившето ченге и настоящ частен детектив, приятелка на Уес Фарел на име Джейн Хюрън, на която бяха платили 350 долара и която трябваше да прочете разказа на Андрю „Перфектен убиец“, за да го анализира от гледна точка на правдивостта. Според Харди задачата й изглеждаше доста проста, особено след като я бяха запознали предварително с възраженията, които самият Андрю бе изтъкнал пред тях.
Очевидно седеше от доста време там, защото Ву бе стигнала до заключителната фаза:
— И така, госпожо Хюрън, като изхождате от подготовката и опита си — единайсет години полицейски служител и седем години частен детектив — как бихте определили степента на криминален умисъл на автора на този разказ?
Хюрън се огледа; тя бе тъмнокоса, късо подстригана, едра и мускулеста жена с интелигентно лице, облечена в тъмносин костюм с панталон. Когато отговори, се обърна директно към съдията, както я бяха инструктирали Харди и Ву. Бяха й казали също да говори без заобикалки.
— Не може да се говори за умисъл, тоест за предварително скроен хитър план, що се отнася до реалния свят — каза тя.
— Какво по-точно имате предвид?
— Той няма никакви познания как би подходило към подобно престъпление едно истинско полицейско разследване.
— Бихте ли ни дали пример, моля?
— Да. Алибито му е изключително наивно.
— В какъв смисъл?
— Първо, то в никакъв случай не го елиминира като заподозрян. Времето, по което са станали убийствата, съвпада с присъствието му на сцената на престъплението. Това е прекалено глупаво. А после се е върнал и се е престорил, че е открил труповете. Престъпник, който поне малко би планирал нещата предварително, никога не би го направил.
— Нещо друго?
Хюрън отново погледна съдията, сякаш чакаше одобрение, и когато той кимна, продължи:
— Почти всичко друго, бих казала. Авторът демонстрира оскъдни познания по въпросите на съдебната медицина, балистичните тестове, следите от барут по ръцете, пробите от косми и влакна и въобще всички веществени доказателства, които, както си му е редът, следователите събират и анализират от местопрестъплението. Предпазните мерки, които убиецът взима в разказа — хирургическите ръкавици, за да не оставя отпечатъци от пръсти, и така нататък — са все неща, които човек научава от филмите, а не от опита си в реалния живот.
Това бе всичко, на което се бяха надявали Харди и Ву, и Хюрън се бе справила блестящо. Ву наклони глава, благодари й и заяви, че няма повече въпроси.
— Господин Бранд? — произнесе монотонно съдията.
Бранд моментално скочи на крака, като се насочи към свидетелката с пружинираща походка и блеснали очи. Харди си помисли, че това не предвещава нищо добро, но не си представяше какво точно. Така или иначе, не след дълго щеше да узнае.
— Госпожо Хюрън, работите в системата на правосъдието вече близо двайсет години, вярно ли е?
— Да, така е.
— И имате богат опит с огнестрелни оръжия, нали?
— Да.
— Балистични експертизи, сравняване на мостри от куршуми и така нататък?
— Да.
— Разбирам. Тогава нека ви попитам. Докато не прочетохте този разказ, знаехте ли, че преди да ги продават, от оръжията, произведени в Израел, се взимат балистични проби и тази информация се съхранява заедно с регистрационния номер на оръжието, така че всеки куршум, изстрелян от него където и да било по света, може да се свърже с притежателя му?
Хюрън се усмихна, сякаш признателна, че й съобщават тази изумителна дребна подробност.
— Не — отвърна тя. — Честно казано, не го знаех. Това е интересен факт.
— Наистина е интересен — каза Бранд. — И вие, опитният криминалист, не сте го знаели. — Той се извърна към Ву и Харди, после се обърна към съдията и кимна приветливо. — Нямам повече въпроси.
Този ход явно изненада Ву, но Харди си помисли, че маневрата на Бранд е изключително сполучлива — да надцака неоспоримия професионализъм на Хюрън с още по-добър пример за този на Андрю. Но понеже не искаше да рискува, като нарушава ритъма на Ву, само се облегна, скръсти ръце и се усмихна, като че искаше да покаже, че се наслаждава на сцената.
Ву се изправи и призова следващия си свидетел, когото познаваше от колежа — Падриг Харингтън, доктор на филологическите науки и преподавател в държавния университет на Сан Франциско. Когато обаче пристав Котрел отиде до вратата в дъното и я отвори, за да повика свидетеля, Бранд отново стана на крака.
— Ваша чест, моля за кратко съвещание.
Съдия Джонсън нагласи очилата си и извиси глас, за да го чуят отзад:
— Само за минута, ако обичате, доктор Харингтън. — После направи знак на адвокатите да се приближат.
— Кажете, господин Бранд.
— Ваша чест, преди да изслушаме този свидетел, бих искал да попитам госпожица Ву по какво е професор този доктор Харингтън.
— Не виждам връзката… — започна Ву.
— Аз обаче виждам. Отговорете, моля — прекъсна я съдията.
— По английска литература.
— Английска литература? — Бранд вдигна вежди, очевидно отрепетиран жест. — Ваша чест, с позволението на съда, бих искал да попитам госпожица Ву какво значение или каква връзка имат очакваните показания на доктор Харингтън към делото.
— Ще разберете, когато го разпитам — отвърна Ву.
— Това не ме задоволява — каза Джонсън. — Въпросът е юридически. Отговорете.
Харди копнееше да направи възражение и да защити Ву, но знаеше, че всичко, което би казал, само би ядосало още повече съдията и би намалило шансовете на клиента им. Затова трябваше да мълчи и да търпи.
Ву преглътна, примигна, погледна бързо Харди и хвърли поглед на Бранд.
— Ще говори за характера на художествената измислица и за степента на вероятното сходство между автора и създадения от него герой. С други думи, дали човек е способен да измисли неща, които обаче е неспособен да извърши на дело.
Бранд заговори присмехулно:
— Ваша чест, да не би да има някаква научна страна на въпроса, която ми убягва? Ищецът се готви да
