— Ще ти дам няколко служители и дори заместник-прокурорите, от които мога да се лиша.
— Момчета — каза Трея и всички мъже насочиха погледи към нея. — Извинявайте, че се намесвам, но на ваше място бих внимавала повече. — Тя се обърна към съпруга си: — Знам, че ти трябват хора, Ейб, но не е нужно да го разгласяваш в новините, нали?
— Какво? — възкликна той. — Искаш да кажеш, че медиите не са ми приятели?
— Тя е права — рече Лание. — Ако излезе във вестниците, той ще разбере, че знаем.
— Толкова по-добре — каза Джакман. — Може би това ще го спре.
— Или пък ще се разбърза да довърши започнатото — допусна Глицки.
— Наречете ме бавен реотан — обади се Роук, — но какво е това, което знаем всъщност? Какво ще се разбърза да довърши?
Всички бяха излезли от сепарето и се бяха скупчили. Глицки обясни на Роук:
— Неотдавна е излязъл от затвора и убива хората, тикнали го на топло. Вече е ликвидирал прокурора и, предполагам, четирима от съдебните заседатели. Остават още осем и може би съдията, който и да е бил той.
— Добрата новина е — рече Джакман, — че ако се окажеш прав, имаш готов списък на заподозрените. Голям, но готов. Може би е сред тези четиристотин, Ейб.
— Със сигурност ще тръгна оттам — каза Глицки.
— Но ако все пак не е в списъка — възрази Роук, — какво ще гледате?
Глицки си представи огромното, подобно на пещера подземие на Съдебната палата, натъпкано до тавана с папки стари преписки.
— Още много, много трупове — каза той.
Джакман и Роук тръгнаха заедно по Брайънт Стрийт. Тъкмо щяха да се разделят, когато областният прокурор постави ръка на рамото на Роук и каза:
— Радвам се, че отново се върна сред нас, Джина. Безпокоях се за теб. Макар, естествено, да те разбирам. Дейвид липсва на всички ни, но най-много на теб, сигурен съм.
— Благодаря ти, Кларънс. Много мило, че го казваш.
— И го мисля. Може ли все пак да те попитам дали нещо специално не те доведе днес?
Тя му се усмихна предпазливо.
— В интерес на истината, дължа го на моя прекалено проницателен партньор.
— Без да обиждам господин Фарел, но предполагам, че имаш предвид господин Харди?
Тя кимна.
— Не можеш да не обичаш този човек, освен когато не го мразиш.
Джакман също изобрази подобие на усмивка.
— Да, изпитах го на гърба си тази сутрин. Питам се дали можеш да му предадеш едно съобщение от мен.
— Разбира се.
— Просто му кажи, че не става дума за предизборна кампания. Става дума за правосъдие и затова Джамал няма да бъде обвинен в убийство.
— Джамал няма да бъде обвинен в убийство. Запомних.
— И че става дума за правосъдие. Това е важно. Затова той подкрепя кампанията ми.
— Джамал и правосъдие.
Този път Джакман се усмихна широко.
— И Джакман.
— Нямаш проблем — каза Роук. — И като го целуна бегло по бузата, добави. — Аз съм дотук. Ще се видим следващата седмица.
30
След обеда Харди поздрави Кен Бролин, психолога, подложил Андрю на терапия за овладяване на гнева, който стоеше в коридора пред съдебната зала заедно със семейство Норт. Хал и Линда продължаваха да се държат хладно, като не пророниха нито дума, докато представяше Бролин на Ву, обяснявайки, че тя ще го разпита по втория критерий.
Когато по-младият пристав — Котрел — извика всички да влязат, Харди отиде до колата си и подкара на юг по шосе 280. В обедната почивка се бе обадил на бащата на Майк Муни. Опечаленият старец си беше вкъщи, но нямаше представа как могат да се свържат с Тери или Катрин, бившите съпруги на Муни. Не беше чувал нищо за тях от години. Затова Харди го попита дали книжата на сина му са при него. Ако сред тях бяха и документите по разводите, Харди можеше да издири адресите на двете жени.
Преподобният наистина бе прибрал документацията и останалите вещи на сина си и ги беше складирал в една празна стая на жилището си на енорийски свещеник, докато реши какво да ги прави. До този момент не бе събрал кураж дори да ги погледне, но каза на Харди, че е добре дошъл да ги прегледа, ако желае и ако това би помогнало да бъде открит убиецът на Майк.
Муни го очакваше, седнал на малката веранда пред къщата, този път облечен в свещеническите си одежди — черен костюм и бяла якичка. При появата на Харди се изправи и му протегна немощната си ръка.
Ако изобщо беше възможно, на дневна светлина къщата изглеждаше още по-тъжна. Бяха изтекли пет мъчителни минути от пристигането му, през които Харди напразно се бе мъчил да убеди преподобния Муни да се възползва от възможността и да разгледа вещите на сина си заедно с него. Сега стоеше сам в една от задните спални на къщата. Макар че щорите бяха вдигнати, а лампата на тавана — запалена, стаята, постлана с изтъркан светлооранжев килим, бе мрачна. Имаше тоалетка с огледало, ръчно скован единичен креват, празен вграден шкаф за дрехи и малка баня. В единия ъгъл под прозорците бяха струпани три редици с по четири кашона.
Харди отиде при най-близкия, развърза канапа и вдигна капака. Дрехи. Той ги прерови внимателно — сгънати ризи и панталони, докато стигна дъното. После върна всичко обратно. Тези напразни усилия му отнеха по-малко от две минути. Във втория и в третия кашон също имаше дрехи, макар че на дъното на третия намери плик със снимки — всичките на ученици, сами или заедно с Муни. Въпреки че в тях нямаше нищо компрометиращо, Харди, знаейки истината за двойствения живот на учителя, усети как у него се надига гняв.
В четвъртия кашон попадна на първите книжа — повечето от тях ръкописи и съчинения на ученици. На тях отдели по-голямо внимание, надявайки се да открие някаква кореспонденция, която би могла да му е от полза.
Но очевидно Муни е бил предпазлив и много дискретен човек, защото нищо не насочваше към частния му, или както го бе нарекла Ву — „таен“ живот.
Когато намери документите по разводите, пъхнати сред някакви стари сметки и банкови извлечения в седмия кашон, Харди се изкуши да отвори и останалите, само за да види дали на бял свят няма да излезе нещо важно за разследването. Но вече бе преровил хиляди листове, включително много, много писма повечето до и от бивши и настоящи ученици, без да открие и намек за нещо нередно. Реши, че е получил онова, за което беше дошъл. Винаги можеше да се върне, ако удареше на камък и решеше, че му е нужна повече информация.
Засега трябваше да продължи напред. С темпа, с който се движеше процедура 707, можеше да стигнат до петия критерий — обстоятелствата и тежестта на обвинението, онзи, който смяташе да оспори — чак утре. Съдия Джонсън бе дал да се разбере пределно ясно, че няма да допусне никакви алтернативни теории, нито доказателства, основаващи се на слухове. На Харди му трябваха неопровержими факти — както от Ана Саларко, така и от онова, което би могло да изскочи от разговорите му със съпругите на Муни — но дори и тогава не бе сигурно, че Джонсън ще ги признае.
Преподобният Муни предостави на Харди телефона в кабинета си — още една стая, боядисана в цвят сепия — и той се обади на справки, за да поиска номера на юридическа кантора „Блалок, Хюит и Чанс“ и — или — на адвокатката Мишел Осли, която очевидно бе представлявала и двете страни по развода на Майк по взаимно съгласие с първата му жена, Тери. Но нито фирмата, нито адвокатката бяха регистрирани в
