— Разбира се, ваша чест, ясно ми е. Въпреки това тази нова информация е от извънредна важност и смятам, че по изключение, съдът ще пожелае да я изслуша.
— За да спестим времето, което очевидно ви е толкова скъпо?
— За да предотвратим една сериозна несправедливост, ваша чест. Ще ви отнема не повече от десет минути.
Въпреки че целият му вид издаваше неохота и недоволство, накрая, поклащайки глава с отвращение, Джонсън се обърна към Бранд:
— Има ли ищецът някакви възражения?
— Нищо съществено, ваша чест.
— Добре. Ще се видим в кабинета ми. — И Джонсън се изправи. — Десет минути. — След което напусна съдебната зала през задния вход.
Скръстил ръце на гърдите си, Джонсън бе застанал по средата на стаята, загърнат в тогата си, така че когато тримата адвокати се струпаха пред него, почти нямаше накъде да помръднат. След като Бранд затвори вратата след себе си, те се облегнаха на стената, с лице към раздразнения съдия.
— Е, добре, господин Харди, ето ни в кабинета. Както сигурно виждате, не съм в настроение за игри, затова казвайте какво е толкова важно.
Харди кимна.
— Благодаря ви, ваша чест. Ще карам направо. Андрю Бартлет не е убил Майк Муни и аз разполагам с информация, която, надявам се, ще се съгласите да приемете като доказателство.
Джонсън обаче вече клатеше отрицателно глава.
— Няма да се съглася, защото няма да я изслушам.
— Моля?
— Наистина не знам как бих могъл да се изразя по-ясно от това господин Харди: процедура 707 не се отнася за вината или невинността на господин Бартлет.
Харди, борейки се да запази хладнокръвие, наклони глава настрани.
— Да, ваша чест, разбирам, но това…
— Казвате, че разбирате, а поставяте отзад „но“. Звучи, сякаш ще последва спор. Чувате ли се изобщо?
— Простете ми, ваша чест. Не се опитвам да споря или да се заяждам. Опитвам се да представя информация, която, сигурен съм, ще намерите за съществена.
— Относно вината или невинността на клиента ви?
Харди знаеше грешния отговор и се постара да го избегне:
— Относно обстоятелствата на престъплението. Това попада в петия критерий.
— Добре, но внимавайте — Джонсън го изгледа заплашително. — Нагазвате в мътни води, господин адвокат.
— Ще говоря за лице, наречено Екзекутора.
— И какво за него?
Бранд излезе на сцената:
— Извинете ме, но почакайте малко. Струва ми се, че се връщаме на въпроса кой е извършил убийствата.
— И на мен така ми се струва — каза Джонсън. — Господин Харди, надявам се, не намеквате, че някакъв неизвестен сериен убиец може да е виновен за престъпленията, в които е обвинен вашият клиент.
— С цялото ми уважение, ваша чест, но въпросът не опира до може. Снощи бях в Съдебната палата със заместник-началник Глицки. Той идентифицира един обвиняем в процес отпреди седемнайсет години, свързан с Алън Боскачи, както и с жертвите на така наречения Екзекутор…
— И вие твърдите, че жертвите в този случай…
— Твърдя, че Майк Муни и Лора Райт са били убити от Екзекутора, да.
— Извинете ме — обади се отново Бранд. — Да не би да пропускам нещо? Заловили ли са го?
— Не.
— Някой признал ли си е?
Харди се обърна към Джонсън:
— Не това е главното, ваша чест. Глицки знае кой е той, но още не е в състояние да го идентифицира по име.
Джонсън излая подигравателно:
— Значи е известен, но не е идентифициран, каквото и да означава това. Изглежда ни предстои дълъг път, докато установим дали господин Бартлет е пълнолетен или не.
— Ще стигна и дотам, ваша чест.
— Наистина ли? Знаете ли какво, господин Харди, не ми се вярва. Господин Бартлет свързан ли е по някакъв начин с този известен, но неидентифициран Екзекутор?
— Не.
— Смея ли да попитам откъде ви е известно това, след като не знаете кой е този човек? — Съдията се напрегна и посочи с обвинителен пръст Харди: — Това е
— Това не е „фокус-мокус“, ваша чест. Можете да се обадите на заместник-началник Глицки и…
Най-сетне Джонсън повиши тон:
—
— Не, ваша чест.
Той се обърна към Харди:
— Тогава този съд следва да предположи, господин Харди, че настоящите обвинения още са в сила. Ако се окаже, че господин Бартлет е невинен по тях, сигурен съм, че господин Джакман ще ги свали и ще уведоми господин Бранд възможно най-скоро. Но дотогава господин Бартлет продължава да е обект на административна процедура, за да се реши къде да бъде съден. Точка по въпроса!
Харди, малко ядосан на свой ред, пристъпи напред, навлизайки в личното пространство на съдията.
— Точно обратното, ваша чест, с цялото ми уважение. Не можем да сложим точка. Ако решението ви е да откажете да изслушате онова, което имам да ви кажа, тогава, когато се върнем в залата, ще изложа фактите пред съда, за да бъдат вписани в протокола.
Джонсън го изгледа.
— Говорете каквото си щете, господин Харди. Рано или късно ще трябва да спрете и тогава ще си продължим работата.
— С разрешението на съда. — Бяха се върнали в съдебната зала и Харди веднага беше започнал да говори, без дори да си седне на мястото. — Снощи, действайки според информация, получена от един съученик на Андрю Бартлет, разговарях с жена на име Катрин Бас, една от бившите съпруги на Майкъл Муни. — Тъй като процедурите в съда за непълнолетни бяха поверителни, Харди можеше да изнесе факта за сексуалната ориентация на Муни, ако се наложеше, и въпреки това да го предпази от публичност. Но сега осъзна с известно облекчение, че това дори не беше необходимо. — Тя ме осведоми, и впоследствие се уверих в правотата на думите й, че през 1984 година Майкъл Муни е бил съдебен заседател тук, в Сан Франциско, на процеса Народът срещу Лукас Уелдинг, процес за убийство. Обвинител по делото е бил Алън Боскачи. Сред другите членове на журито са били — Харди погледна в бележките си — Елизабет Кеъри, по баща Рийд, Идит Монтроуз, Филип Уонг и Морис Толман. Всички съдебни заседатели, които изброих, плюс Алън Боскачи, са станали жертви на убийство през изминалите три седмици.
Чу как до него Андрю — който вече не носеше шина на врата — прошепна на Ву:
