сигнал, който Бранд предаде на Ву; двамата млъкнаха и си придадоха безразличен вид. Харди ги поздрави вежливо.
— Някакви новини от Глицки? — попита го Ву.
— Не отговаря, затова предполагам, че е твърде зает.
Оставих му съобщение, че щом се добере до нещо определено, бихме искали да го узнаем на секундата. Ще се кача горе да разменя няколко думи с Андрю и близките му. Ако не прекъсвам нещо важно, искаш ли да ме придружиш?
След като го задаваше шефът й, въпросът бе повече от учтива покана. Тя се поколеба, после се изправи и тръгна с него.
— Няма да призове Хуан Саларко — каза Ву.
Харди кимна, като смяташе, че решението е правилно. Макар че показанията на Хуан можеха да подкопаят по някакъв начин правдоподобността на съпругата му, в края на краищата идентифицирането му на Андрю в процедурата за разпознаване вече бе протоколирано и различията в разказите и интерпретациите на съпруга и съпругата бяха интересни по-скоро за съдебните заседатели, каквито засега нямаше. Освен това, ако сега застанеше на свидетелската скамейка, Харди и Ву щяха да го подложат на кръстосан разпит и може би да изтъкнат и други слабости, които по-късно да използват на евентуалния процес.
— Значи това бяха всички свидетели?
— Така изглежда.
— Тогава приключихме. Като се върнем, ще чуем решението на съдията. — След няколко крачки Харди попита: — За какво спорехте вие двамата? Едва ли е било, защото няма да призове Саларко.
— Не, защото не иска да се обади на Джакман.
— Защо да му се обажда? Както негова чест бе любезен да подчертае, ако разполагаха с нещо, Джакман щеше да го извести. Господин Бранд просто си играе ролята.
— Играе игра.
— Но в известен смисъл това наистина е игра, Ву, и ти го знаеш.
— Не и за Андрю.
— Не, макар че в началото, когато се зае с него, беше, нали?
Раменете й клюмнаха под тежестта на истината.
— Само че едно момиче трябва здравата да се изпоти, докато разбере кое е игра и кое не — усмихна се слабо тя. Още не бяха стигнали портала, през който се минаваше за килиите, и Ву спря. — Но във всичко това има нещо тотално сбъркано, не мислиш ли? Андрю не е убил никого.
— Не, и аз не вярвам, че го е направил.
— Точно това попитах Джейсън, дали всъщност вярва във вината му. Той каза, че не там е въпросът. Не пожела да ми отговори.
— Прав е. Точно сега работата му е да представя аргументите на ищеца.
— Дори ако знае, че греши?
— Дори тогава. А в този случай той дори не знае, че греши.
— Значи Андрю пак ще бъде прецакан?
— Ако не искаш да те прецакват, не попадай в системата. За момента обаче наистина изглежда така. Но няма обаче да продължи дълго, струва ми се.
Ву прехапа устни и поклати глава.
— Всичко е по моя вина, знаеш ли? Всичко, до последния детайл. Ако не бях толкова арогантна и глупава, Джонсън може би щеше да изслуша новата информация и да прояви разбиране, вместо да бъде толкова заслепен… Искам да кажа, ами ако опитът за самоубийство на Андрю беше успял? Щеше да бъде изцяло по моя вина. А сега, всяка следваща минута, която прекарва в затвора…
Харди я прекъсна:
— Мислила си, че правиш най-доброто за клиента си. Такава ти е работата.
— Но той не беше виновен.
— Тогава не го знаеше. Смяташе, че е виновен.
—
— Добре, може би оттук нататък ще промениш подхода си. Не всичко се върти около стратегия и връзки. Понякога — не често, гарантирам ти го — но понякога всичко се свежда до истината.
Малката стая за посетители беше прекалено тясна за всички, затова пристав Нелсън отведе Андрю, Харди, Ву и Норт обратно в съдебната зала, където бяха сега.
— Но в това няма никакъв смисъл — говореше Линда Норт. — Знаем, че господин Муни и Лора, че и двамата са били убити от Екзекутора, нали? — Тя се огледа наоколо с широко отворени очи. — Не го ли знаем всички?
Да не би да съм само аз?
Харди кимна:
— Не, не сте само вие и да, всички го знаем. Но нямаме доказателства.
— От какво по-голямо доказателство се нуждаем? — попита Хал.
— От веществено — каза Харди. — Знаем, че са сравнили куршумите при поне три от жертвите на Екзекутора. Ще помоля полицията да претърси отново апартамента на Муни, да се опитат да намерят куршумите. Ако не успеят, ще наема частни детективи.
— Ами ако никой не ги открие? — попита Линда.
— Тогава може би ще открият този Екзекутор и той ще си признае, че е убил Муни. А може и Хуан Саларко да оттегли показанията си. Всяко от тези неща ще ни свърши работа.
— А ако не се случи нито едно от двете? — настоя Линда. — Означава ли това, че няма да пуснат Андрю?
— Все още има такава опасност — каза Харди. — Но може и да я предотвратим.
— А междувременно — обади се Андрю с хрипливия си глас, — какво ще стане с мен?
— Ще бъда до теб — увери го майка му. — Ще идвам всеки ден.
— Аз също — добави Хал.
Харди хвана ръката на младежа и я стисна, както се надяваше, окуражително.
— Искам да те помоля да проявиш още малко твърдост. Мислиш ли, че ще можеш? Ще се справим, обещавам ти. Почти сме успели.
Хал продължи да упорства:
— Но съдията вече трябва да знае, не е ли така?
Съвпадението е толкова очебийно, че фактически не би могъл да е друг.
— Всъщност — отвърна Харди, — би могъл и да е друг.
Някой друг освен Екзекутора може да е имал мотив да убие Муни или Лора, макар че не бих се обзаложил.
Обаче вината или невинността на Андрю не са предмет на това изслушване.
— И той ще си остане в затвора — каза майка му.
— Така е — рече Харди, — но не задълго.
— Това е някаква шибана, гадна пародия — избухна Хал.
Харди срещна сърдития му поглед и каза:
— Не бих могъл да съм по-съгласен с вас.
Туловището на Нелсън изплува до тях.
— Господин Харди, госпожице Ву, негова чест би искал да види и двама ви в кабинета си.
Те си размениха разтревожени погледи, извиниха се на събеседниците си и се запътиха към задната врата. Нелсън почука на вратата на съдията и след като отвътре се чу „да“, я отвори.
Този път в стаята имаше достатъчно място, дори можеха да седнат на два от трите стола, поставени пред бюрото на Джонсън, където съдията седеше без тогата си, само по риза и вратовръзка. За голямо учудване на Харди той вдигна поглед от документа, който преглеждаше, и ги поздрави почти сърдечно.
— Помолих господин Бранд също да се присъедини към нас и предпочитам да не говоря, докато не
