Адвокати на защитата

обичат като нас.

Ву бе намислила да посети Андрю още веднъж преди утрешния ден. Не искаше да влезе в съдебната зала на Арвид Джонсън, без да е изяснила нещата докрай с клиента си. Но откри, че й е нужно малко време, за да събере сили за срещата.

Седеше в заведение, което някога трябва да е било приятно кафене, на половин пресечка от МВЦ. Но мястото бе посещавано толкова често от клиентелата на съда за непълнолетни, че бе загубило чара си. Сега дъската за съобщения до вратата бе отрупана с визитни картички на адвокати, частни детективи и поръчители за гаранция, както и със снимки на изчезнали деца. На една маса, до захарта и сметаната, се издигаха купчини вестници. На пода в дъното на кафенето спеше питбул, завързан с верига. Зад бара млада жена с обеци на езика и на веждите прибираше чаши и бършеше тезгяха.

Навън хълмът хвърляше дълга сянка, но фасадите на отсрещните сгради бяха окъпани от последните лъчи на залязващото слънце. Вятърът гонеше всички боклуци, които тежаха по малко от половин килограм, по пустата улица.

Денят на Ву — от събуждането й сутринта сама и с махмурлук до срещата й със семейство Норт, след това с Андрю, а после и словесната й схватка с Джейсън Бранд — сякаш нямаше край, а най-трудните мигове несъмнено все още й предстояха.

Е, може би не най-трудните. Защото през този половин час, откакто Бранд едва ли не я беше изритал, се разкъсваше от вина, гняв и срам. Най-лошото бе, че не можеше да го обвинява. Той имаше право. Дори и да не беше започнала първа да флиртува с него предишната вечер, тя знаеше, че сделката с Андрю още не е консумирана. Ако претендираше, че е етичен адвокат, щеше веднага да разкаже на Бранд за конфликта си с Андрю. Просто не беше честно да правиш секс с опонента си в съдебната зала.

Докато отпиваше от кафето си, Ву още се ядосваше на себе си, ужасена от онова, което беше направила, и от ситуацията, в която се бяха забъркали с Бранд, ситуация, режисирана от нея самата.

Беше рискувала служебното положение и на двамата — и още го рискуваше, ако истината излезеше наяве — само за да задоволи някаква своя неопределена и жалка потребност от близост. Знаеше, че е под достойнството й или поне под достойнството на личността, която бе, преди смъртта на баща й да изтръгне почвата под краката й. Беше се превърнала в нестабилна, хищна, манипулативна и опасна жена, типа, който винаги беше мразила и отбягвала. А най-страшното беше, че авантюрата с Бранд тотално я бе заслепила — дори не й хрумна да обсъди с него случая на Андрю. Пламна искра, получи се физическо привличане, обилно смазано с алкохол, и тя му се поддаде безразсъдно.

Независимо че й беше колега, добър човек, когото един ден можеше истински да хареса и да започне да му се възхищава. Може би дори нещо повече. Разбира се, сега не можеше да става и дума за това, всички изгледи за бъдещето бяха разбити. Това също я съсипваше — загубата, глупостта, която беше проявила.

А сега — тя погледна часовника си — точно сега трябваше да се изправи пред младия си клиент, за да изтръгне от него мъчителното решение, което дори нямаше да бъде негово. Трябваше да го остави да се яви пред съда за възрастни. Тогава той със сигурност щеше да бъде осъден за някаква степен на убийство, но всичко щеше да бъде в рамките на системата. Сега, заради своята арогантност, глупост и слепота, беше допуснала цялото бреме да падне върху плещите на едно нещастно и отчаяно дете. Чудеше се дали щеше да намери сили, за да понесе това бреме. При предишната им среща, когато беше рухнал, дори беше съзряла в това възможност да го убеди да направи онова, което тя искаше. Но ако чисто и просто не успееше да се справи?

Тя поклати глава, довърши кафето си и остави чашата на масата.

Подобно на историята с Джейсън Бранд, това беше още един пример за начина, по който действаше — без да мисли за последиците. Можеше само да се моли Андрю да се окаже в действителност виновен, както бе вярвала през цялото време. А беше успяла да убеди и родителите му. Така признанието на Андрю, макар и трудно, поне щеше да бъде приемливо и дори за предпочитане като стратегия.

На път към бараките тя спря и погледна още веднъж оградата от бодлива тел. Закле се, че след като получи признанието на Андрю тази вечер, никога вече няма да поставя свой клиент в подобно положение. Но първо трябваше да получи признанието. Първо това. После щеше да започне да работи върху себе си.

Вече нямаше връщане назад, беше стигнала прекалено далеч. Не можеше да позволи на ужасните събития от деня да отслабят решителността й и да я направят сляпа за дълга й.

— Не се размеквай точно сега — каза си тя и се отправи към бараките.

— Кой беше?

Франи свали очилата си и остави романа, който четеше. Беше в леглото, облегната на възглавницата си. Бе разпуснала червената си коса, която се разстилаше по раменете й и хвърляше красиви отблясъци.

Харди се извърна от бюрото си до вратата.

— Ейми.

Франи хвърли поглед на часовника до леглото.

— В единайсет и петнайсет?

— Не искаше да се тревожа и да губя от скъпоценното време за сън, толкова необходим на мъжа, когато достигне определена възраст.

— За какво е трябвало да се тревожиш?

Той сподели с нея загрижеността си да не би на Ву да се наложи да уговаря наново Боскачи.

— Но тя току-що се е прибрала след истински маратон от срещи с Андрю в МВЦ и пледоарията й най- после била готова. Искаше да ми го съобщи.

— Какво облекчение. Щях да се въртя цяла нощ. — Франи отново посегна към книгата си и спря. — Отне й двайсет минути, за да ти съобщи това?

— Да ми обясни подробно.

— На колко години е това момче?

— На седемнайсет.

Франи направи физиономия.

— На седемнайсет, значи.

Харди кимна.

— И, за съжаление, убиец. Двоен убиец по-точно. Изглежда най-накрая изплюл камъчето пред Ейми.

— Признал си, имаш предвид?

— Е, съгласил се да направи признание, което значи, че Ейми ще пледира виновен. И тъй като точно такава е сделката, която тя сключи с Боскачи, радвам се, че момчето най-после се е вразумило.

— И каква е сделката с Боскачи?

Харди посвети жена си в подробностите, като приключи с коментара, че Ейми е била достатъчно умна да държи родителите настрана, докато е упражнявала натиск върху хлапето.

— Защо? — попита Франи.

— Защото казал на мама и тате, че не го е извършил.

— Но всъщност го е извършил?

— Да, щом ще пледира виновен, значи е.

— Тогава защо казваш, че ако родителите му били там, нямало да се съгласи?

Харди се отправи към гардероба.

— Защото, любов моя, той продължава да ги разиграва. Татенцето плаща сметките. Първо се прави на светец и ги лъже в очите, че е невинен, а после, за да си спаси кожата, казва истината на Ейми. Най- хубавото е, че сетне отново може да твърди пред родителите си, че Ейми го е принудила да признае. По- точно изнудила. Всъщност той е добро момче и не е убивал никого.

Измина дълъг миг на мълчание, като през това време съпругата му се взираше в празното пространство