— Не, почакай, Андрю! — После се обърна към съдията — Ваша чест, ако ми позволите…
Но Джонсън я принуди да замълчи, като удари с чукчето си. Той свали очилата си и се наведе напред.
— Не, госпожице адвокат, не позволявам. — И посочи с пръст Андрю. — Господин Бартлет, искам да го чуя още веднъж. Не се ли признавате за виновен?
— Ваша чест — в гласа на Ву звучеше паника. Тя не можеше да допусне това. — Искам да помоля за кратко прекъсване.
От дясната си страна чу Бранд да захлопва шумно папките си.
— Молбата се отхвърля — каза Джонсън и отново се обърна към Андрю. — Господин Бартлет? Повторете за какво пледирате.
Този път гласът на Андрю прозвуча по-уверено:
— Току-що казах, че не съм убил никого.
Зад себе си Ву можеше да долови мълчаливото ликуване на семейство Норт. В желанието на всяка цена да накара Андрю да си върне думите назад, тя му зашепна настойчиво:
— Не можеш да направиш това, Андрю. Рискуваш доживотна присъда. Не разбираш ли?
Съдията отново удари с чукчето си.
— Госпожице Ву, господин Бранд — той им направи знак с ръка. — Последвайте ме в кабинета ми, моля.
И закрачи натам с развята тога.
Джонсън ги очакваше, в изражението на лицето му нямаше и следа от доброжелателност, докато затваряше вратата зад тях. Мина веднага на въпроса.
— Не понасям да ме разиграват в моя съд, госпожице Ву. Какво беше това, някаква медийна сензация? Или тактика за отлагане?
Тя се опита да преглътне и си пое дъх.
— Не, ваша чест.
— Не на кой въпрос?
— И на двата, ваша чест. Аз съм не по-малко изненадана от вас.
Джонсън погледна Бранд, който предвидливо бе застанал на почетно разстояние, после отново Ву.
— Това е неприемливо. Какво очаквате да направя?
— Ще говоря с него.
— И каква ще бъде ползата?
— Ще го накарам… Той просто е уплашен. Цялата нощ е прехвърлял в ума си тази мисъл и още не може да свикне с нея.
Съдията скръсти ръце.
— Престанете да ми губите времето. Що се отнася до мен, той отрече вината си. Това наистина е неприемливо, госпожице адвокат — добави той. — Абсолютно неприемливо. — После, без да прави усилия да прикрива яда и възмущението си, продължи. — Е добре, нека шоуто да продължи и да свършваме колкото може по-скоро.
Бранд се обади:
— Ваша чест, ако ми позволите?
— Какво?
— Исках само да кажа, че госпожица Ву не е толкова наивна, колкото изглежда. Тя знае условията на сделката, която е сключила. Или Андрю си признава, или отива на съд за възрастни.
— Мисля, че всички знаем това — каза Джонсън. — Сега трябва да го обявим за възрастен. Госпожица Ву няма как да не се съгласи. — Погледът му, втренчен в нея, не търпеше възражения.
Бранд кимна доволен.
— Тогава искаме това да стане още днес, ваша чест, освен ако планът през цялото време не е бил да го задържим в съда за непълнолетни, без да се съобразяваме с признанието му.
Ву се обърна към съдията, като се опитваше да обуздае гнева си:
— Ваша чест, кълна ви се, че не знам за какво говори той. Не съм имала подобен план. Не исках Андрю да поеме риска да се изправи пред съда за възрастни. За мен признанието беше единственото правилно решение.
Лицето на Джонсън бе свъсено и зачервено.
— Направо не проумявам как е възможно да сте толкова некомпетентна, госпожице Ву. Да пледирате, без да осигурите съгласието на клиента си? — Той не изчака отговора. — Няма значение. Важното е, че господин Бартлет, както несъмнено осъзнавате, вече е в системата за непълнолетни. Сега той не може да бъде съден като възрастен, освен след процедура 707. Да не би да очаквате от мен да повярвам, че не сте го знаели?
Ву внезапно осъзна огромната си заблуда. Досега бе действала така, сякаш се нуждаеше от признанието на Андрю, за да му осигури място в системата за непълнолетни. Но случаят не беше точно такъв. Признанието беше необходимо само, за да може направо да се пристъпи към присъдата. Всъщност с първоначалната си класификация Боскачи вече законно го бе поставил в системата за непълнолетни и докато беше в нея, той бе застрахован срещу LWOP3.
— Не бях помислила… — заекна тя.
— Добре — сопна й се Джонсън. — Не сте помислили. Тогава да смятам ли, че се отказвате от процедура 707 и сте съгласна да обявим господин Бартлет за възрастен още днес, както току-що настоя господин Бранд?
— Аз… Не мога да го направя, ваша чест.
— Не! — избухна Бранд. — Разбира се, че не можете. — Очевидно, при това с основание, той мислеше, че предварително е планирала с клиента си да отхвърли петицията. Това не само щеше да забави евентуалния процес на Андрю като възрастен, но издигаше още една административна пречка — процедура 707. Той се обърна към Джонсън. — Нито за миг не вярвам, ваша чест, че това не е бил планът й през цялото време.
— Не е вярно. Просто не е вярно, ваша чест.
Бранд не й обърна внимание.
— Ваша чест, тълкувам това по един-единствен начин: че целта й е била да протака, за да може клиентът й да виси тук с месеци. Сигурен съм обаче, че областният прокурор ще поиска делото да отиде в съда за възрастни, затова искам да помоля 707 да бъде насрочено за възможно най-ранна дата.
Джонсън хвърли последен изпепеляващ поглед на Ву и кимна:
— Склонен съм да се съглася с вас, господин адвокат. Нека се върнем в залата и го впишем в протокола.
11
— Погледни откъм хубавата страна — говореше Уес Фарел. — Клиентите й са убедени, че го е направила умишлено. Че е планирала всичко предварително. Сега хлапето ще може да си отдъхне малко, докато чака 707, а може и изобщо да не му се наложи да се изправи пред съда за възрастни и така всички печелят.
— Само дето областният прокурор ще загуби доверието си във фирмата ни.
— Колко дребнаво — обади се Фарел от другия край на стаята, където се беше разположил на канапето, и сви рамене. — Но може би и без това никога не ни е имал доверие. Не забравяй, че сме адвокати на
— Толкова ли е зле? — Харди разбираше от шега, но този път не му беше забавно.
— Е, технически погледнато, не чак толкова. Понеже се каним да помогнем за преизбирането на Джакман, сме негови хора, или поне в скоро време ще бъдем. След няколко месеца всичко ще отшуми и ще ни се доверяват както досега, което — не се самозалъгвай — пак е далеч от световния рекорд. Междувременно Ейми ще накара Норт да повярват, че е новата Клара Дароу4, която изтръгва победата от челюстите на обвинението.
