Но все пак се поколеба, когато надигна чашата към устните си.
Може би снощи Франи искаше да изтъкне, че напоследък алкохолът беше обичайната му реакция на всеки конфликт или душевен смут. Той буквално притъпяваше сетивата му и в това състояние на Харди нищо не му се струваше сериозно. Поемаше по пътя на най-малкото съпротивление, като обръщаше няколко питиета и тогава животът му изглеждаше по-поносим. Не можеш постоянно да се тревожиш и притесняваш за „какво би било, ако“ и за всяка дреболия. Това беше също толкова вредно и съсипващо, колкото пиенето.
Всъщност, разгледано в друга светлина, пиенето му бе позволявало да функционира по-добре. Идваше на работа всеки ден, въртеше със замах своя мегабизнес, измъквайки огромни хонорари от всички, които можеха да ги платят, и използваше естествения си талант да дърдори. Удаваше му се да работи с хора и да ги очарова, това беше всичко.
Като Ву. Да очарова.
Мисълта за това го охлади.
Като Ву. Да лъже. Да се крие зад речовито пустословие. И накрая да прецаква хората, които са разчитали на него.
Като остави недокосната чашата си на бара, той отвори вратите на шкафа, където криеше своя дартс, и издърпа трите волфрамови стрелички от дъската. Не беше много отдавна времето, когато играта му служеше за проясняване на ума и релаксация. Застана на чертата на пода и започна да хвърля стреличките една след друга. Един рунд.
Преди да продължи, отиде до бара, вдигна чашата и изля съдържанието й в мивката.
Беше почти четири часа, когато почука на вратата на Джина Роук.
Тя заемаше ъгловия кабинет, чиято обстановка беше съвсем различна от тази в офиса на Харди. Имаше няколко меки стола и канапе, стара дървена масичка за кафе, маса за компютър със стол, но липсваше бюро. Вместо с дъбов паркет, подът бе застлан с мокет с цвят шампанско. Едната голяма стена бе украсена с плакати на стари филми в евтини рамки — „Казабланка“, „Отнесени от вихъра“, „Гражданинът Кейн“. Другата, до вратата, бе покрита с рафтове, където държеше юридическите си книги. На една от полиците бяха подредени реликви, посветени на паметта на Дейвид Фрийман — имаше празна бутилка от шампанско „Ла Гран Дам“ запазена от деня, в който й беше направил предложение за женитба, една или две снимки на двамата на палубата на „Алта Мира“ в Саусалито на фона на проблясващия залив, ръчно изработено синьо-червено стъклено шише от парфюм, някои еротични, ако не и откровено порнографски порцеланови изделия от Китайския квартал, чист пепелник с незапалена пура и списък на залаганията от конните състезания Краун Руум във Феърмонт. Кабинетът имаше шест прозореца, с четири повече от прозорците на Харди. В късния следобед стаята бе изпълнена със златиста светлина.
Той внимателно затвори вратата след себе си и остана прав.
— Заета ли си?
Тя седеше пред компютъра си и работеше.
— Реших, че поне малко имаш право. Щом името ми фигурира в названието на фирмата, трябва да поема част от товара.
Той придърпа един от разтегателните столове, разтвори го и се настани на него.
— Това наистина е смешно, защото аз пък реших, че не съм прав. Фирмата всъщност е печеливша. Държах се като задник. — Той направи неопределен жест. — Ако не искаш да работиш, заслужила си това право. — Изчака един момент. — Как се чувстваш?
Тя се обърна с лице към него.
— Добре съм. Мисля, че ако бях продължила с тези упражнения, щях да се самоунищожа. А може би точно това се опитвах да направя. Сигурно съм най-силната жена на моята възраст, която познавам, само че на никой мъж не му стиска да го провери. — Усмивката й угасна. — Обаче нещата не опираха до физическа сила, нали? Бяха куршумите.
— Бяха куршумите — съгласи се Харди.
Настъпи мълчание. За няколко секунди лицето на Джина изобрази последователно мъка, желание за отмъщение и съжаление. Миналата година тя бе убила човек и инцидентът я беше разтърсил.
— Та какво те води насам? Ако си искал само да ми се извиниш — много мило, но не е нужно.
— Не е само това. Става въпрос за Ейми.
Той описа на Джина накратко събитията, довели до тазсутрешното фиаско в съда за непълнолетни, и когато свърши, на лицето на Джина се изписа тревога.
— Сключила е сделката, преди клиентът й да е дал съгласието си?
— Точно така. — И добави. — Възможно е да й се е сторило, че той го е дал.
— Но как? Да не би да е подписал писмено изявление?
— Не, не мисля. Снощи тя ми се обади и каза, че работата е уредена. Сигурна.
— Но после нещата са се обърнали?
— В последната минута, в съдебната зала. — Харди сви рамене. — Случва се.
— Не толкова често, колкото си мислиш, стига да си свършиш работата както трябва. Значи така. И какво искаш да направя аз?
Настъпи пауза.
— За Ейми? Нищо. Обаче за мен. Няма да ми е излишен съвет. Като управляващ партньор всъщност се предполага, че аз съм допуснал нещата да се объркат. Знаех, че клиентът й не е подписал нищо. Мислех, че мога да се доверя на преценката й. Това беше достатъчно безотговорно от моя страна, но има и нещо повече.
Роук наклони глава.
— Какво по-точно?
Харди се поколеба как да отговори.
— Сигурно си спомняш, че бащата на Ейми почина преди няколко месеца. Оттогава тя е… доста разсеяна. Работата й куцаше и днешният проблем е най-доброто доказателство за това. — Отново направи пауза. — Не мога да престана да си внушавам, че отчасти вината е моя. Може би трябваше да се намеся по-рано, както и в три-четири от останалите й дела. Главното обаче е, че тя се отнесе несериозно към живота на момчето и вероятно не чувства, че в това има нещо нередно, защото се отнася несериозно и към собствения си живот.
Роук се облегна назад в стола си и изпусна дълбока въздишка.
— Хората не вършат нещата току-така, Диз. Смяташ ли, че тя е достатъчно компетентна? Имам предвид в правния смисъл?
— Не знам. Тя е много умна. Но единствената светлина на хоризонта, ако можем да я наречем така, е че някак си е успяла да заблуди родителите, които плащат сметките, че още от началото планът й е бил такъв — да се преструва, че е съгласна на сделката, за да задържи Андрю в системата за непълнолетни.
— Което, предполагам, не е вярно?
— Да.
— Значи продължава да лъже клиентите си?
Харди се усмихна слабо.
— Мисля, че по-точната дума е „забаламосва“. Но истината скоро ще излезе наяве, ще видиш. Боскачи ще изиска 707, преди да се е усетила. И ако загуби и там, което е много вероятно, защото не само е притисната от тежестта на доказателствата, но и съдията вече я е намразил, тогава момчето ще бъде обвинено в убийство в качеството си на възрастен. Струва ми се, че трябва да се намеся и да я отстраня. Това ще заглади лошото впечатление, което е оставила у Боскачи и у съдията. Макар че клиентите, които плащат, в момента смятат Ейми за гений. Ако я махна, може би ще се откажат от услугите ни. Може би и тя ще напусне. Споменах ли за хонорара? Сумата е шестцифрена и не е за изпускане.
Роук скръсти ръце на гърдите си, извърна се на стола си и се загледа през един от прозорците. Най- после каза:
— Ако не ме лъже паметта, 707 не се занимава с доказателствата, нали? Става дума само за това дали едно дете може да бъде рехабилитирано в системата за непълнолетни или трябва да бъде наказано като
