— Търсено момче.
— Или пък отдавна не се е прибирал.
Канета кимна.
— Тъкмо това се канех да добавя. — Посочи апарата. — Да го включим и да видим какво ще ни каже.
Харди натисна копчето.
Каквото и да се е случило, Рон Бомонт или не бе прослушал съобщенията, или не ги бе изтривал от 13:07 часа във вторник, тоест отпреди два дни. Механизмът бе от ония, които съобщават датата и часа на обажданията, така че Харди и Канета можеха да ги определят с точност. Първото бе от човек на име Бил Тилтън, който молеше Рон да му позвъни за застраховката и съобщаваше номера си.
Канета приближи до Харди, взе една химикалка от поставката на бюрото и се зае да записва в бележник със спирала. Харди си помисли, че това е малко странно, но може би сержантът искаше някой ден да стане инспектор, да се издигне по-високо от службата в участъка. А може би просто искаше да разкрие едно убийство, за да натрие носовете на ония от „Убийства“.
Секретарят продължаваше да говори. Жена с азиатско име — Коджий Сасака? — звънеше да напомни на Рон за уговорената им среща, макар да не остави номера си, да не спомена часа и мястото или пък повода за нея.
Джеймс Пиърс от „Калоко“. Молеше Рон да му се обади. Имало някакви въпроси около някои книжа на Брий и би искал някой път да намине и да…
Пак женски глас: Мари. Просто се обажда да каже „Здрасти“.
И нататък във вторник следобед. Ал Валънс. Нещо за папките на Брий, за някакви нови данни, над които работела.
— Двете страни на барикадата.
Харди натисна клавиша за пауза.
— Какво значи това?
— Ами предишният, оня Пиърс, и този сегашният — Валънс. Той работи за Деймън Кери. — Това беше кандидатът за губернатор. — Ръководител е на кампанията му.
Харди се обърна към Канета.
— За участъково ченге много добре се ориентираш в тоя случай, а?
Отбранително свиване на рамене.
— Чета вестници. Каквито и да ги разправят горе, нито в един устав не пише, че ни се забранява да мислим.
— И какво мислиш за тия типове, сержант — за Пиърс и Валънс?
Канети се подвоуми за миг, преценявайки дали Харди му се подиграва, но реши, че не е така.
— Нещо, свързано с работата на Брий, предполагам. Те са на двете враждуващи страни във войната за бензиновите добавки.
— И какво искат от Рон?
Канета се позамисли.
— Сигурно знае нещо.
— За работата й ли?
— Нямам представа. Възможно е. Това прочетох. Такава й е била работата.
— И заради това ли са я убили? Значи по всяка вероятност не е Рон.
— Нямам представа. Може да не е. — Канета сви рамене с преувеличено, както се стори на Харди, равнодушие. — Което ни връща на изходната точка. Възможно е Рон да знае нещо.
— Чудя се дали е наясно какво е то.
Канета кимна.
— Или пък най-накрая е съобразил. Ако става дума за работата й. Сигурно затова е избягал, ако изобщо е избягал.
Харди не знаеше почти нищо за бензиновите добавки и за войната, свързана с тях. Засега грижите му опираха до жена му. Но ако Канета има нужда да изрази на глас предположенията си, нищо не пречи да го изслуша. Отново натисна копчето.
Бяха стигнали до сряда сутринта, тоест вчера. Прозвуча му познато, като чу отново гласа на Тереза Уилсън от „Меривейл“. Децата на Бомонт още не бяха дошли на училище и тя звънеше на Рон, за да разбере какво става и къде са.
Харди натисна клавиша „пауза“.
— Ако допуснем, че децата са били взети от училище във вторник, той е заминал веднага след това.
Следващото обаждане бе отново от Мари.
И последният позвънил: „Здрасти, Рон. Нали ти казах за призовката, която ми връчиха? Безпокоя се. Сигурно ще искат да им разкажа за теб и Брий. Трябва да се видим, за да съвпаднат показанията ни. Но не ми звъни тук след шест и половина. Ще се опитам да ти се обадя пак, когато ще мога да говоря спокойно. Там ли си? Рон!“ Лентата замлъкна.
— „За да съвпаднат показанията ни“ — изрече Канета в празното пространство. — Това не звучи много добре, а?
Харди се обърна към него с безизразен тон:
— Това беше жена ми.
Канета се вкопчи в думите на Франи, че показанията им с Рон трябва да съвпаднат. За Харди най- многозначителна бе репликата й да не звъни след шест и половина, тоест след като Харди евентуално ще се е прибрал у дома. Отново го порази истината: тя не бе пропуснала да му спомене за призовката от недоглеждане. Искала е да държи в тайна отношенията си с Рон и тази мисъл, макар навярно предсказуема, го прониза като удар с нож в слънчевия сплит.
Но не би било разумно да сподели реакцията си с Канета. Същественото бе, че обажданията по секретаря не съдържаха информация къде може да е изчезнал Рон. Харди нямаше да го намери, във всеки случай не и тази вечер, а това означаваше, че няма да измъкне Франи от затвора.
Очевидно бе, че Канета съзнателно потиска порива си да отвори дума за замесеността на Франи. Сержантът любопитно местеше предметите по бюрото. След като се поразтакава достатъчно дълго, той се изправи, обърна се с лице към Харди и се прокашля.
— Е, като и тъй, и тъй сме тук, да вземем да проверим дали няма умрели по другите стаи. Какво ще кажеш?
Поеха по коридора и влязоха в първата от спалните — детска стая с две еднакви легла, спретнато застлани с дантелена кувертюра. На леглото имаше колекция от кукли и порядъчна купчина играчки в ъгъла. По боядисаната в светлосиньо шуплеста стена цъфтяха нарисувани в пет-шест цвята рози.
Канета се насочи право през стаята и отвори най-горното чекмедже на скрина.
— Виж това.
Харди приближи и застана зад гърба му. С изключение на няколко чифта чорапи, чекмеджето бе празно.
— Заминали са — отбеляза Канета. — Най-добре и ние да си вървим.
На излизане Харди се увери, че оставят вратата заключена. Двамата се спуснаха с асансьора в неловко мълчание, после прекосиха фоайето и излязоха навън.
— А сега какво ще предприемеш? — попита Канета.
Харди не знаеше. Вече беше късно, а нищо не бе постигнал. Вдигна рамене.
— Ще се опитам да го намеря. Ще проверя дали децата му са били на училище. Ако не са ходили, навярно ще съобщя на Глицки. Ако се укрива…
Настъпи мълчание и Харди въздъхна.
— Жена ти ли?
Кимна.
— Задържали са я в областния затвор. Рон й е казал някаква тайна… — Гласът му отново заглъхна. Звучеше толкова нелепо. — Каза ми, че не би допуснал за нищо на света тя да остане в затвора, но тайната
