— Знаеш ли, Дейвид, ако адвокатският ти бизнес някой ден западне, според мен можеш да се захванеш с кино, да изпълняваш главни роли, дори да се ожениш за Джулия Робъртс…
— За кого?
Харди поклати глава.
— Няма значение. — Щом нещо нямаше връзка с юриспруденцията, то вероятно не бе известно на Фримън и със сигурност не го интересуваше.
Пък и самият Харди не бе в настроение за остроумни шегички. Спа не повече от три часа и се изтърколи от леглото, за каквото му бе послужил диванът в дневната. Бе отстъпил леглото си на Ед и Ерин, Бог да я благослови. Тя пое грижата за децата, заведе ги на училище, замествайки Франи във всички тези съществени неща. Оказваше му изключителна помощ, макар това положение да го изпълваше с чувство за вина.
Но Харди не можеше да си хаби силите в тюхкания, че не прекарва достатъчно време с децата си. Франи все още бе в затвора.
— Ето защо си помислих, че ти ще поговориш с Брон.
Мрачното лице на Фримън не вещаеше никаква утеха.
— Винаги с удоволствие бих си побъбрил с Мариан, Диз, но ако смяташ, че тя ще пусне някого от затвора, само защото го искам аз, криво си разбрал характера на взаимоотношенията ни. Как така милата ти съпруга се е докарала чак дотам?
Харди набързо описа положението в най-общи линии. Дейвид премести угарката от пурата в другото ъгълче на устните си. Харди понечи да каже нещо, готов да се застъпи за почтеността на Франи, да оправдае оскърблението, което бе нанесла на Мариан Брон, но старецът вдигна ръка.
— Няма значение какво е направила, Диз, или защо го е направила. Би трябвало вече да си го разбрал. Просто почакай. Нека помисля малко.
Фримън справедливо бе прочут в Сан Франциско както с театъра, който разиграваше в съдебните зали, така и с познаването на законите. Характерно за него беше, че печели изключително много дела, без да го е грижа по какъв начин. Като адвокат по защитата имаше юридически правомощия да осигури най-добрата позволена от закона защита, а дали това ще означава, че трябва да оспорва някой загадъчен правен въпрос или на бърза ръка да застане на глава и да направи някой фокус — все едно. Беше страхотно горд с обстоятелството, че няма гордост.
А сега обмисляше стратегията си. Макар Франи все още да не му бе клиентка, навремето той бе измъкнал сума народ иззад решетките, а всъщност тъкмо за такава помощ го молеше Харди.
— Струва ми се, че имаме две отделни обвинения в незачитане — първо, тайната, а после непочтителността към съдията. Прав ли съм? Не намирам, че тайната предполага неприкосновеност. Рандъл има всички основания да я хвърли в затвора, ако отказва да изплюе камъчето. Питай Сюзън Макдугъл. — Харди си помисли колко типично е Фримън да не проявява интерес към тайната на Рон Бомонт. — Но ако жена ти се извини на Мариан, ако каже, че може би и двете са имали тежък ден… Ще се съгласи ли да го направи?
Харди не беше сигурен — напоследък се двоумеше за много от нещата, свързани с Франи — и му го каза.
— Е, ако се съгласи, това ще бъде първата ни успешна стъпка. А после може би ще си опитаме късмета при Рандъл или Прат, но и това ще бъде костелив орех.
— Глицки вече работи по въпроса.
Фримън поклати глава.
— Смяташ ли, че един лейтенант от полицията ще убеди Рандъл да пусне, когото и да било от затвора? И то лейтенант, нека добавя, който някак си се е измъкнал от примката точно по това убийство, който дори не знае, че по този случай е свикан разширен състав от съдебни заседатели? Струва ми се, че си прахосваш напразно надеждите. Очевидно между Областната прокуратура и полицията нещо не е наред. Глицки не е подходящ. Рандъл ще му подлага крак.
— Откъде знаеш? Познаваш ли Рандъл?
— Четох някои от заключителните му речи за удоволствие. Страхотен е по време на процес, но не съм наясно какво се таи в душата му. Не мога да си представя, че ще тикне в затвора една иначе добродетелна гражданка, освен ако не е убеден, че това е ключът към присъда за убийство. Едва ли е от лекомислие. Така ще разберем дали няма политически амбиции.
— И за какво ни е да знаем?
Фримън изгледа Харди като бавноразвиващо се петгодишно дете.
— Ако има, ще се обърнем към медиите. Ще свикаме пресконференция и ще го изкараме безразсъден, отвратителен, жалък кучи син, който откъсва една добра майка от прекрасното й семейство. Но и това си има своя недостатък.
— И какъв е той?
— Ами типичният обвинител си умира от удоволствие да откъсва майките от семействата им. Както ти е известно.
Харди някога бе обвинител и си спомняше. Не че бе държал да разделя майките от децата им, но и сълза не бе проронил, изпращайки осъдените в затвора, дори някой роднина или любим да хлипа отчаяно зад гърба му в съдебната зала, което се случваше доста често. Така че Фримън имаше право — Харди не биваше да възлага никакви надежди на медийна кампания срещу Скот Рандъл.
— Но с Прат навярно е другояче — продължи старецът. — Тя се интересува от реакциите на обществеността, от гласоподавателите, нали? След някоя и друга седмица ни предстоят избори. За съжаление те не засягат Прат. Тя има още две години, независимо какво ще направим сега. Все пак можем да опитаме — прие Фримън, макар да бе ясно, че го смята за рисковано начинание. — Разбира се, след една нощ в затвора Франи може би ще реши, че едва ли си струва да жертва живота си заради тази скъпоценна тайна. Особено като научи, че приятелят й е напуснал града.
Харди пристигна в затвора в седем без петнайсет, а го пуснаха вътре точно в седем. Фримън щеше да говори с Мариан Брон и щеше да се опита да й изкаже някакво приемливо за Франи извинение. Поне така се надяваше. Знаеше също, че Глицки ще натисне инспекторите от отдела си, работещи по случая „Бомонт“, да намерят Рон.
Но на първо място бе Франи. Трябваше пак да се срещне с нея, да получи поне някакво разумно обяснение какво става и затова бе тук.
Вратата на стаята за посетители се отвори и Франи замръзна на мястото си, сякаш се боеше да пристъпи, а може би се боеше от него. Пазачът стрелна Харди с въпросителен поглед.
— Така добре ли е? Готови ли сте?
И щом затвори вратата зад Франи, тя направи една крачка в стаята.
— Нямаше го у тях. — Харди говореше с адвокатската си интонация, с която съобщаваше лоши новини — равна и безстрастна. Изреждаше фактите: — Рон го нямаше. Преместил се е оттам.
Тя не изглеждаше по-добре от снощи, но и не изглеждаше по-зле. Може би беше поспала поне малко. Най-лоша бе тази напрегнатост, която сякаш й пречеше да пристъпи напред. Харди толкова дълго се бе самоукорявал за своята неспособност да я освободи от затвора, та дори през ум не му мина, че и тя може да таи подобни самоненавистнически чувства, задето бе подложила него и децата на такова изпитание.
Нещо се мярна в погледа й и тази мисъл го осени едва сега. Той направи първата крачка в буквалния смисъл на думата, протягайки ръце към нея. Със сърцераздирателно ридание, тя се хвърли в прегръдките му.
— Снощи не успях да ти кажа, Дизмъс. Ейб беше с нас, спомняш си. Влезе, точно когато стигнахме до този въпрос или поне се канехме.
