Нищо друго, освен истината

— И изглежда, дружно работят за избирането на Деймън Кери, тъй като той е знаменосецът на борещите се против МТБЕ.

— Добре. — Харди не разбираше накъде клони.

— Е, по времето, когато ни напусна, Брий беше направо омагьосана от Деймън Кери. Дори и повече, макар да не бива да го казвам след всичко, което ми се наложи да изтърпя, що се отнася до това. — Хвърли поглед към съпругата си, чието прекрасно лице повторно издаде отвращението й към тази тема. После отново отправи поглед към Харди: — Имам предвид, че ако не друго, то те са хора, приемащи използването на сила и необходимостта от насилие. Възможно е Брий да ги е засегнала по някакъв начин, като е минала на тяхна страна да е заплашила каузата им или нещо такова.

— Имате предвид, че Кери…

— Не, не, не, не лично. Говоря за някой, който стои зад него. Възможно е. Всъщност не зная. Не обичам да соча хората с пръст, но… — Гласът му заглъхна.

Харди си спомни забележките на Канета за Ал Валънс, който също бе оставил съобщение на Рон Бомонт. Въпросът се налагаше сам:

— Казахте, че тази групировка… от терористи… разполага с много средства. Откъде получават пари?

— Много просто — от СКО — едва не извика Кари.

— Не знаем със сигурност — сопна й се Пиърс.

— Знаем, и още как!

Съпругът и съпругата се изгледаха свирепо.

— Кой? — попита Харди.

Симулирайки нежелание, Пиърс въздъхна дълбоко.

— „Спейдър Круч Охайо“.

— Петролното сдружение ли? — попита Харди.

Пиърс кимна.

— Царевица. Етанол — другата добавка. Това е огромна компания, както сам казахте, яко субсидирана от правителството. Имат паричен интерес МТБЕ да бъде забранен.

— Та те да печелят трите милиарда долара ли? — запита Харди.

Кари поруменя.

— Човек убиват за това.

Пиърс завъртя глава:

— Не ми се вярва. Но според мен почти няма съмнение, че те са източникът на въпросните средства.

На Харди му потрябва известно време да осмисли информацията.

— Казахте ли на полицията?

— Какво по-точно да кажа? — Пиърс се изправи. Бе отделил няколко минути на адвоката — което му струваше почти колкото половин работен ден — и краят на беседата бе настъпил. — Питаха ме за подозренията ми. Казах им, че съм чул за икономическите мотиви и честно казано, набързо ги разкарах. Горката Брий не е била убита по такива причини.

Харди разбра, че подобни думи от устата на действащ вицепрезидент на петролна компания обслужват само собствените му егоистични интереси. Което не означаваше, че не са верни. „Все пак — помисли си, — това са три милиарда долара.“

И тримата бавно поеха към външната врата. Кари го хвана под ръка, водейки го през сумрачната къща.

— Ако ви потрябва още нещо, Джим и аз с удоволствие ще помогнем, но ние наистина не знаем нищо повече от това, което ви казахме.

Озоваха се във фоайето и Пиърс тръгна към вратата.

— След като така и така настъпихме това змийско гнездо, господин Харди, ако сте убеден, че Бомонт е невинен, все пак поровете се из кампанията на Кери. Средствата, историята с екотерористите. Може и да изскочи нещо. — Въпреки това тонът му бе скептичен.

Харди спря и премига от внезапната слънчева светлина, нахлула през отворената врата. Пиърс за втори път уж между другото загатваше, че Рон е замесен в убийството.

— Но лично вие все пак смятате, че го е извършил Рон, нали?

Пиърс се усмихна, печелейки време.

— Струва ми се, че това обикновено става по лични причини, нека да ги наречем така. Ако Брий е започнала връзка с някого от хората на Кери и Рон е научил… — Гласът му пресекна. — Е, и това така или иначе е мотив.

Харди искаше да каже: „Трите милиарда долара също“, но вместо това просто благодари на двойката, задето му отделиха време, даде и визитната си картичка и пое по дългия път към паркинга.

16

Идеята му хрумна покрай сандвича от „Молинари“ на сержант Канета. Въпреки всичките му сутрешни пътешествия, Франи нито за миг не излизаше от съзнанието му. Сега, докато караше към центъра, за да я посети в затвора, хрумна му, че съвсем не е речено тя през цялото време да се чувства там като в ада.

Тъй като при него това често даваше резултати, той си помисли, че малко вкусна храна може временно да поразведри за Франи мястото, подобно ни повече, ни по-малко на чистилище — същите условия като в ада, но всъщност знаеш, че все някой ден ще свърши.

Затова спря и накупи същинско пиршество от вкуснотии в деликатесния магазин „Дейвид“: пушена сьомга, кроасани, топено сирене, кълцан пилешки дроб, пастърма, чеснови сухарчета, туршия и дори три бутилки крем сода, която бе най-любимото й безалкохолно питие.

Само колкото да го отрежат грубо на влизане. Да не би да се е побъркал? — искаше да знае дежурният сержант. Не е ли разбрал досега? На посетителите е забранено да носят каквото и да било на затворниците — във всяко парче кекс може да има ножче за бръснене или оръжие, а във всяко питие да е разтворен наркотик.

Така че макар и с неохота, Харди остави торбата на рецепцията. С добри намерения е постлан…

Пристъпвайки една крачка в стаята за свиждания, Франи се извърна от пазача и го видя да седи до масата и да й се усмихва. Той разпери ръце.

— Съжалявам, но дойдох с празни ръце — каза й той — Купих ти най-любимите ти яденета, честна дума, но не ми позволиха да внеса нищо. — С безпомощно изражение повтори, че съжалява.

На стъпалата на синагогата двамата се спряха, примижавайки на ярката слънчева светлина.

— Знаеш, че обичам момчето, Ейбрахам. Не е заради това. А заради теб.

Ейб въздъхна дълбоко.

— Какво заради мен? Знаеш, че нямах намерение да ходя в града в почивния ден на Рита. Там им трябвам.

Нат изви очи, за да отхвърли извинението му.

— Там винаги им трябваш. Синът ти има нужда от теб тук. Ами ако кажа не, трябва да се върна в храма, тогава какво ще правиш?

— Не зная. Навярно ще взема Орел със себе си.

— При престъпниците!? Прекрасно решение, няма що! По-добре да го взема с мен тук.

— Стига да няма тренировки по футбол.

— О, да, така де. Те са къде по-важни от ходене в храма на шабат.

— Ама той те чака, татко, казах му, че ще го вземеш. Ако не можеш, добре, но ми кажи още сега, става ли?

Внезапно ведрото му изражение в синагогата изчезна и го замени рядък изблик на гняв. В гласа на Нат зазвучаха остри нотки:

— За теб вече всичко е сега, Ейбрахам. Може би се питаш защо?