Глицки кимна.
— Горе-долу.
— А аз си мислех, че двамата ти и инспектори — докато са проверявали разследването на Карл Грифин, както ти предложи най-добрият ти приятел — може да са се натъкнали на нещо.
— Ами след като заговори за това… — Глицки смачка кафявата хартиена торба и я хвърли в кошчето. Книжата, които преглеждаше преди идването на Харди, изглеждаха натрупани безразборно, но той взе да подбира някои от тях, сякаш ги бе подредил по някакъв начин. — Ето копия от някои бележки на Грифин. Работил е по сградата, в която е живяла Брий. Няма признаци да е постигнал нещо при свидетелите, но такъв си беше Карл — не записваше всичко докрай. — Хвърли поглед на Харди, вдигна рамене. — Ама знае ли човек?
Глицки взе друга сортирана купчинка листове.
— Местопрестъплението. Нищо. Никакво стъкло, съвпадащо с намереното в главата й.
— А какво е било то?
Прелистване на страниците.
— Версията е, че е оловен кристал от чаша за вино или шампанско. Бомонтови не са разполагали с нищо подобно.
Харди бе забил нос в бележките на Грифин.
— Ето пак Джим Пиърс. Деймън Кори. Ал Валънс. Как Грифин се е добрал до тези хора?
— Благодарение на скърбящия съпруг, твоя приятел Рон. Искал да помогне в издирване на убиеца.
— И той смята, че някой от тия?…
Но Глицки поклати глава:
— Просто е дал няколко имена на Карл, Диз. На хората, с които се е движела Брий. — Мълчание — Защо каза: „пак Джим Пиърс“?
— Какво?
— Каза: „Ето пак Джим Пиърс“.
Харди се усмихна.
— Не съм бил аз. Някой друг го е казал. — И добави по-меко: — Щеше да е екстра, ако неволните грешки на езика от време на време ти минаваха покрай ушите. Така или иначе, просто посетих него — Пиърс — преди няколко часа. Ще се зарадваш, като чуеш, че инспекторите ти вече са ходили там.
Кимване.
— Само са пораздрусали златната му клетка. Алибито му е сносно.
— Всичко на всичко сносно?
— Бил е на път за работа. Тръгнал от къщи в единайсет, четирийсет минути по-късно е бил в офиса си на „Ембаркадеро“.
— Четирийсет минути! Аз го взех само за петнайсет.
— Днес е събота. Опитай през седмицата, при най-натовареното сутрешно движение. Коулман и Батавия го направиха снощи и им отне час. А той наистина е бил на бюрото си след четирийсет минути. — Глицки вдигна рамене.
— Добре де, както знаем, всичко е възможно, но никой не го е забелязал наблизо до жилището й. На момчетата ми е казал, че не я е виждал от четири месеца. Те проверяват, но засега чуват все същото. Никакви контакти.
— А Деймън Кери?
Този път Глицки присви устни.
— Той е кандидат за губернатор, Диз. Според мен едва ли.
— Според мен също, но поне не е ли бил наблизо?
Глицки кимна.
— Бил е в града и се е снимал за телевизията.
— Виждал ли се е с нея?
— Понякога. Често.
— Спали ли са заедно?
Думите му предизвикаха едва ли не усмивка, което бе рядкост при Глицки.
— Странно се изразяваш. Да кажем просто, че за омъжена жена е прекарвала много време с него, но Кери, изглежда, не е чак толкова сензационна тема, та репортерите денонощно да му ходят по петите. Хората му — цитирам — негодуват срещу подобно заключение. Тя му е била технически съветник по въпросите на околната среда. Такава е версията.
— По ведомост ли?
— Още един доброволец, поел опасно задължение, а тъкмо поради това е велика тази страна. — Той вдигна длан. — Зная, обаче Грифин така и не е стигнал до него, а четири дни преди изборите и без всякакви веществени доказателства не можеш просто да му изпратиш двама следователи да го въртят на шиш.
— Защо не? Аз бих пратил.
На Глицки това изявление му допадна.
— Не се и съмнявам, затова и не работиш вече за града ни. Не, трябва да направиш каквото направихме ние: молиш го да дойде и да даде изявление и той, разбира се, обещава пълно сътрудничество. Веднага щом намери свободна минутка, което ще е някъде по Коледа, ще ни даде предимство. — Уморена въздишка.
— Знаеш ли, Диз, ние с теб може и да имаме основателни причини да се надяваме, че не го е извършил Рон, но все пак нищо чудно да е той. Наистина. Изглежда много по-вероятно от Кери или Пиърс, що се отнася до това, и то дори преди да сме видели какво съдържа тайнственият кашон.
Харди не искаше мислите на Глицки да поемат в тази насока. Разтърси глава.
— Не смятам. Харесва ми, че Кери е на изборна вълна, напрегнат е до крайност, а въпросната дама се натъква на нещо, което ще извади кампанията му от релсите. Той не разполага с време да премисли и предприема първото, което му хрумва, и накрая тя е мъртва. Ах, пардон! Изглежда ми напълно смислено.
— И е ходил в дома й?
— Възможно е. Открихте ли отпечатъците му?
— Какви отпечатъци, моля ти се! — Пръстовите отпечатъци бяха от полза при сверката им с вече познати престъпници, но ако човек никога не е извършвал престъпление, отпечатъците му ги няма в база данни. — Снехме отпечатъци от вратата за балкона и от някои съдове в кухнята. На Рон и децата, които нямаше нужда да сверяваме, защото ги знаем кои са. Освен това имаме около дванайсет-петнайсет неидентифицирани. Може да са на други деца, на семейни приятели, на кого ли не. Но не са на познати ни престъпници.
— Все пак може да е Деймън Кери.
— Възможно е никога да не разберем, а дори и той да е, какво от това?
— Значи е бил на местопрестъплението.
Глицки извъртя очи, търпението му към любителската следователска дейност бе на изчерпване.
— Защо да не се озове на местопрестъплението по някакъв повод през последните няколко месеца? Познавали са се. И да е отишъл у тях, какво от това? Виж какво ще ти кажа — продължи лейтенантът, —
— Тогава недей — вдигна ръка Харди.
17
Пулгаският Храм на водата е разположен в тиха и живописна местност сред ниски полегати хълмове на около трийсетина километра от Сан Франциско. Над бистро езеро се извисяват в полукръг високи бели йонийски колони и образуват изящна постройка, която увековечава спомена за завършването на едно от най-известните (или най-неизвестните) технически постижения в историята на Калифорния — проекта „Хеч
