Ейб също повиши глас:
— Не. Няма нужда да се питам, татко. Искаш да знаеш защо, така ли? Защото всичко е нагоре с краката. Всичко е трябвало да се свърши преди пет минути и така се изнизва съботата — заради всичко, което е трябвало да се свърши в петък… — Ейб обузда надигащата се сприхавост. — Не зная — каза той. — Не зная. Не исках да ти викам.
Нат се пресегна и сложи ръка на рамото на сина си. Ейб бе наследил ръста на майка си Ема и разбира се, характера й. Извисяваше се над своя старец евреин, който сви рамене:
— И преди са ми викали, Ейбрахам. Не ме тревожат крясъците. А се безпокоя за момчето ти. Времето минава и то ще си иде, а ти така и няма да забележиш.
Глицки обеща на баща си да се прибере вкъщи, за да вечеря с него и Орел.
Въпреки това разправията им го тормозеше, докато караше към Съдебната палата. Тя все още му бе в главата, когато влезе в продълговатото фоайе на Областната прокуратура — летище за Въздушните линии на хвърчащите тъпанари.
За какво ли им е притрябвал все пак? В събота следобед?
Политиците си въобразяват, че стига само да го помамят с пръст, и той ще дотърчи с изплезен език. А сега доказва, че имат право, защото ето го тук. Трябваше просто да каже: „Не, имам други планове, не мога да дойда да беседваме за Рон Бомонт.“ Но вече бе твърде късно.
Скот Рандъл седеше в кабинета на Шарън Прат заедно с Нейна светлост, следователя на Областната прокуратура Питър Струлър, шефа на полицията Дан Ригби и предшественика на Ейб в „Убийства“ капитан Франк Батист, който сега бе заместник-началник. И — о, Боже! — атмосферата май се нажежава? Четирима от петимата в стаята — с изключение на Батист — вече приятелски обсъждаха нещо, но тутакси млъкнаха, щом сянката на Глицки изникна в рамката на вратата.
— Ах, лейтенант Глицки. — Прат седеше върху бюрото си и направо плесна с ръце, сякаш изненадана, че Ейб се е отбил.
Глицки забеляза, че Батист си е намерил удобно неутрално ъгълче и запаметява десена на плочките по тавана. Беше добро момче и движенията му подсказаха много на Ейб. Не той командваше парада тук, което означаваше, че шефът му е бил повикан, за да обезвреди Ейб, за да е сигурно, че „Убийства“ ще схванат посланието, каквото и да е то.
Ригби и Рандъл седяха в двата края на дивана и преглеждаха някакви книжа, пръснати по масичката пред тях.
— Ах, госпожо Прат. — Неспособен да се сдържи, Глицки безшумно сключи длани. Понякога имитирането не е най-искрената форма на ласкателството. Понякога то означава, че долавяш преструвката и показваш на преструваната, че е гаднярка.
Застана до вратата и зае възможно най-нехайната поза „свободно“. Кимна на мъжете, но без да се усмихва.
— Здравейте, момчета.
За миг настъпи неловкост, размениха се погледи, а Ригби очевидно чакаше знак, че е време да започнат. Прокашля се.
— Става дума за случая „Бомонт“. А сега и тази вестникарска шумотевица за жената в затвора.
Глицки кимна.
— Франи. Казва се Франи Харди.
— Да, разбира се, че беше Франи. — Началникът погледна Прат, прие някакво тайно послание, прокашля се и отново заговори: — На път сме да вземем решение да обявим Рон, съпруга, за повсеместно издирване и искахме първо да го съгласуваме с теб, да се възползваме от вашите данни.
— Искахме да сме сигурни, че няма да подминем вашето звено, Ейб — добави Прат.
Глицки мигновено фиксира Батист и двамата за частица от секундата установиха собствена връзка без думи. После лейтенантът скръсти ръце, облегна мощното си тяло на страничната рамка на вратата.
— Искрено оценявам загрижеността ти, Шарън, благодаря. А това повсеместно издирване? То ще бъде в светлината на новите улики, които е открил следовател Струлър, така ли?
— Трябва ни за разпит — заговори Скот Рандъл, — нищо повече. Искаме да му зададем някои въпроси.
— Нямате нужда от мен, за да разговаряте с него. — Глицки отметна тялото си назад до краен предел. — Нямате нужда от мен за обявяване на повсеместно издирване. Но умирам от любопитство какво възнамерявате да правите, ако го намерите след такава хайка. — Той изгледа Струлър, после Рандъл. В другия край на стаята Батист вдигна ръка към устните си и придърпа ъгълчетата им надолу.
— Какво искате да кажете? — попита Струлър. — Докарваме го и…
— Тоест, арестувате го?
Хванат натясно, Струлър погледна Рандъл, после Прат. Кимна.
— Да.
— Без улики ли? И дори без шанс да мине през предварителна процедура, а после да се образува дело, камо ли пък то да бъде спечелено? Искате да си докарате съдебен процес за незаконен арест или какво?
Ригби се прокашля повторно насред думите му.
— Стига, Ейб, не ми се вярва да няма улики.
Глицки се обърна към него.
— Така ли? И да има, аз не съм видял никакви.
— Човекът е изчезнал — обади се Рандъл.
Глицки вдигна рамене.
— Е, и? Да не ви е за пръв път?
— Убийството е станало в неговото жилище — намеси се Прат. — Няма данни да е някой друг. Може да е имала връзка и да му е казала, че го напуска. По метода ни изключването остава Рон.
Глицки я измери с невярващ поглед и се запита не за пръв път дали прокурор номер едно на града и областта е прокарала поне едно възражение и дали е спечелила поне едно съдебно дело. Струваше му се изключено.
— Ако искаш да вкараш това пред състав от съдебни заседатели, без да предизвикаш никакво съмнение, Шарън, имаш одобрението ми.
Ригби — и той политиканстващо същество — се опита да успокои топката:
— Работата е там, Ейб, че за пред хората ще трябва да напредваме по този случай.
Но Прат не можеше да не се намеси:
— Обадиха ми се множество граждани, плюс че отзвукът от задържането на онази жена в затвора е много лош. — Прат бе направила едва ли не кариера от несъобразяване със законовите разпоредби. А сега, изглежда, й бе трудно да се примири с факта, че политическите й проблеми няма да изчезнат, ако наруши още някоя и друга. — Тази сутрин ми се обади кметът, разбираш ли?
Глицки отново вдигна рамене.
— Говори за това със съдия Брон.
— Кметът е говорил и с нея.
— И? — Макар че Глицки знаеше отговора: нямаше да са тук, ако Брон бе отстъпила.
Рандъл пусна в ход най-същественото в теорията си:
— Ако задържим Бомонт, Ейб, ще пренасочим общественото мнение от Франи към Рон. Той ще е виновникът за положението й.
Най-после изплюха камъчето. Тия хора наистина падаха от Марс.
— Ако не ме лъже паметта — каза Глицки, — май ти я постави в това положение, нали, Скот?
Но младият обвинител отхвърли думите му с едно махване на ръка.
— Имах пълно право да го направя, а и съдия Брон имаше всички основания за това. Просто сме подложени на силна политическа атака…
— И искате да пожертвате Рон Бомонт. Пак старата песен. — Глицки обхвана стаята с поглед. — Тези неща не стават така, момчета. — Поклати глава. Обърна се към Ригби и зададе недвусмисления си въпрос: — Шефе, какво искате от мен?
По това време Ригби седеше на самото крайче на дивана. Вдигна злощастен поглед.
