пистолета за по-ясно. —
— Само за миг. Докато осъзная, че съм сбъркал, вие си бяхте тръгнали. Затова ви се обадих снощи.
— Обадили сте ми се снощи, така ли? Макар Брий Бомонт, както твърдите, да не е в центъра на вашето внимание, сте ми позвънили вкъщи посред нощ, за да коригирате една несъществена подробност?
Валънс преглътна.
— Което при всички случаи сте наясно, че не можете да докажете, защото телефонният ми секретар се е превърнал в шепа пепел. Това ли имате предвид?
Валънс сви рамене.
— Не, но аз…
— И като стана дума, господин Валънс, сигурно сте в състояние да ми обясните как сте намерили номера ми, след като го няма в указателя. — И в този миг Харди осъзна, че един от халосните патрони, които изстрелваше напосоки, най-после бе улучил целта. Валънс се озърна из стаята, сякаш се надяваше да намери някакъв отговор. Не забеляза такъв, а Харди го притисна: — Да не ви е помогнало някое от вашите момчета, работещи за кампанията? Същите, дето са наминали към къщи?
— Не!
— Не, така ли? Или са били други момчета?
— Не. Вие изопачавате думите ми. Нямам никакви момчета. Изобщо не се занимавам с подобни неща.
— И не сте ми се обаждали? Такава ли е новата ви версия?
— Не, обадих ви се. Признавам.
Харди бе приближил на трийсетина сантиметра до събеседника си. По лицето на Валънс струеше пот. Само това можеше да направи Харди, за да не го тръшне на стола и да не му дръпне един бой, докато не изтръгне истината от него.
Гневът му бе искрен. Направо трепереше от яд.
— Ако до пет секунди не ми отговорите, както очаквам, ще стрелям в лицето ви. — Вдигна пистолета. — Един смислен отговор. Веднага.
— Какво искате?
— Да разбера защо сте се обаждали на Рон и защо не ми казахте.
Валънс не загуби и секунда за измислици. Отдръпна се, изстрелвайки:
— Брий разполагаше с документи, които можеха да навредят на кампанията на Деймън. Някакъв доклад, който изцяло променяше становището й.
— Пак МТБЕ, а?
— Не, пак против него.
— Че каква е промяната тогава?
— Беше се фанатизирала. Решила, че всички добавки са излишни. Включително и етанолът.
— И това засяга Деймън Кери?
— Би могло да му навреди, ако излезе наяве, ако той го подеме. — Валънс вдигна длан: — Вижте, не мога… пред този пистолет…
— Няма да гръмне от само себе си. — Но все пак го наведе. — Значи Брий наврежда на Деймън Кери — поде той оттам, докъдето бяха стигнали.
Валънс разтреперано пое дъх.
— Деймън набира много точки от радиодискусиите, защото посланието му е съвсем ясно. Брий не разбираше, че повечето от хората не са учени.
— Искате да кажете, че не му е съобщила предварително ли? — Харди поотпусна пистолета. — И защо? Смятах, че е била негов консултант по тези въпроси.
— Както току-що ви обясних, тя смяташе, че това ще се отрази зле на кампанията му. — Макар пистолетът да бе наведен, Валънс не можеше да откъсне очи от него. — А после, когато тя умря…
— Беше убита.
— Добре, беше убита. Е, честно казано, исках да докопам доклада й, за да се отърва от него.
— И Кери изобщо да не го Валънс се подвоуми.
— Точно така.
— Защото не сте искали той да научи какво е мислела Брий?
Кимване.
— Тя се бе фанатизирала. Ставаше опасна.
— И трябваше да бъде отстранена?
Валънс не одобри израза.
— Трябваше да бъде укротена.
— И вие го направихте? Как?
— Убедих я да изчака да минат изборите и тогава да каже на Деймън. За никого нямаше да е от полза, ако той се провали на изборите, и я накарах да го проумее. Съгласи се да изчака. Чак след като тя… беше убита, съобразих, че Рон по недоглеждане може да извади доклада й на бял свят, без да знае за какво става дума, без да осъзнава значението му. И му позвъних да го попитам дали ще ми го даде. — Посочи пистолета. — Знаете, че нямате нужда от него. Казвам истината. Обаждането ми на Рон бе съвсем недвусмислено.
Плещите на Харди се приведоха. Възбудата му отзвучаваше и осъзна, че Валънс има право. Пъхна пистолета в колана си и отстъпи към бюрото, за да приседне на кранчето му.
— Едва ли е било чак толкова недвусмислено, щом ме излъгахте.
— Ако си спомняте, Кери беше при нас. Исках да го скрия от него, докато не минат изборите.
Харди поклати глава.
— Изобщо нямаше да му го покажете, нали?
— Може би — отвърна Валънс. — А може би някой ден щях да му го покажа. Но проблемът всъщност не беше в заключенията на Брий, а в голямото й влияние върху Деймън. Тоест всички производители са наясно, че може да се създаде формула на бензин с ниски емисии. И добавките стават ненужни. И какво от това? Освен ако Брий не почне да се прави на месия и Кери не подеме откритието й като свой нов лозунг…
— И ще изглежда като глупак или пионка, задето толкова време е подкрепял етанола.
Валънс кимна.
— Прекалено опростен отговор, но е близко до истината. Ако беше видял доклада и Брий му го бе обяснила, веднага щеше да го подхване и да го превърне в основа на кампанията си. Деймън е такъв. И ще обърка избирателите си, ще им заприлича на дърдорко и прочие, и прочие. Не можех да го допусна.
— Ами ако ви кажа, че това изглежда като основателна причина да я убиете? Ами ако е променила решението си и се е канела да му каже, а вие е трябвало да я спрете?
Валънс си имаше убедителен отговор:
— Тогава нямаше миналата седмица да се обаждам на Рон, за да пипна доклада, нали? Щях да претърся къщата и просто да го взема, след като я убия. — Крадешком погледна часовника си и заговори така, сякаш искаше позволение: — Вижте, наистина трябва да заведа Деймън на онази закуска. И наистина снощи ви оставих съобщение, че съм сбъркал, а не съм ви излъгал — че действително се обадих на Рон. А колкото до това, че си спомних да ви позвъня — стана, както сам казахте. Разбирах, че не е дребна работа да се обадиш на съпруга на убита жена. Вие сте адвокатът му. Не се изисква кой знае колко ум да предположа, че няма да махнете с ръка, ако сте сметнали, че лъжа.
На Харди му стана неприятно, че започваше донякъде да вярва в азбучните истини, които изричаше Валънс. Но имаше един последен въпрос.
— И как намерихте номера ми?
Нервна усмивка.
— Обадих се в офиса и помолих някой да го потърси. Като се прибрах тук, намерих съобщение.
— Толкова просто?
Валънс вдигна рамене.
— Казвам, че щом ми потрябва нещо, обикновено някой се погрижва на всяка цена да ми го осигури. А аз не питам как. Така стават нещата в политиката.
