Нищо друго, освен истината

— Или не стават.

23

— Записано е, че е откарана при… — Униформеният сержант от рецепцията присви очи над дневника. — Глицки, отдел „Убийства“, съседния вход.

Харди се зачуди какво е това ново развитие на събитията, докато завиваше в непрогледната мъгла зад ъгъла към централния вход на Съдебната палата, Франи отведена при Глицки? Как се е случило и какво означава това?

Беше прибрал пистолета в багажника на колата и нямаше да има неприятности с детектора за метал на Палатата. Погледна си часовника и се изненада колко е рано все още, въпреки всичко случило се. Не бе напълно убеден, че постъпи правилно, като остави Валънс да отиде на ангажимента си за кампанията, но не допускаше, че тоя тип ще изчезне, поне не преди изборите. Ако изникне някое истинско закононарушение, извършено от Валънс, Харди щеше да осведоми Ейб, но засега имаше да мисли за по-важни неща.

За дома си, за жена си, за живота си.

Познатото фоайе на Палатата — в работните дни неизменно претъпкано с развълнувано простолюдие с кисели физиономии — бе празно в този ранен час и стъпките му кънтяха. Осъзна, че няма търпение да чака асансьора, и се изкачи по вътрешното стълбище до четвъртия етаж, а после по дългия коридор стигна до отдел „Убийства“ — просторно помещение с петнайсет прилепени с предната си част едно към друго бюра и няколко квадратни колони до тавана, привидно издигнати където дойде.

В самия отдел не се виждаше жива душа, макар през зацапаните армирани прозорци да съзираше през мъглата как из външните коридори на затвора се движат призрачни фигури.

Вратата към кабинета на лейтенанта бе отворена. Вътре нямаше никой, но Харди забеляза, че водната чаша на Кери, която бе донесъл вчера, я нямаше — добър знак. Все пак почука.

— Има ли някой?

— Ехей! — Глицки изникна от вратата на една от стаите за разпити.

Преди да успее да си отвори устата, Франи се появи иззад гърба му. Двамата с Харди се прегърнаха насред стаята.

— Наложи се да й кажа — чу той гласа на Ейб. — Не знаех колко ще се забавиш там, а беше редно тя да научи.

Думите едва достигаха до съзнанието на приятеля му. Бе изцяло потънал в прегръдката им.

Но Глицки не спираше да говори, да обяснява:

— Докато карах насам, се сетих, че всеки божи ден докарвам тука свидетели от затвора, за да ги разпитам. И взех, че отидох да я изпиша като мой арестант. Неделя е и тука няма никой да ме пита защо съм я довел. Стори ми се добро хрумване.

— Страхотно хрумване — обади се Франи. — Освен това Ерин ще доведе децата.

— А аз отивам да купя нещо за хапване — каза Глицки. Вече си обличаше якето. — Ще си направим купон. — Посочи Харди с пръст. — Докато ме няма, оставям те на пост. Не й давай да избяга.

Останаха сами в стаята за разпити на отдел „Убийства“, седнали по диагонал до масата. Мъглата плътно се притискаше към прозорците, вятърът виеше.

А вътре не бе съвсем топло.

Първо бе ред на къщата, Харди направи преценка на щетите и какво ще се наложи да предприемат през следващите няколко седмици — все мрачни подробности. За Франи бе тежък удар, че след жадуваното излизане от затвора във вторник сутринта, тя пак няма да е в състояние да се върне към привичния си начин на живот.

— И все заради мен, нали?

На Харди му бе трудно да й отговори отрицателно. Според него едва ли каквото и да било, свързано със смъртта на Брий Бомонт, би засегнало живота им по какъвто и да е начин, ако Франи не се бе забъркала с Рон, не му бе обещала да пази тайната му.

— Направила си каквото трябва — колебливо й каза той. — Но поне стреснах някого, а това винаги е поучително.

— Става дума за много повече.

— Сигурно — призна той.

— Мислиш ли, че може да се случи още нещо? С теб?

Честно казано, Харди смяташе, че ако продължи все така настойчиво, както несъмнено възнамеряваше, обезателно щеше да се случи още нещо. Всъщност дори го искаше — ако няма действие, няма да има и грешка, от която той да се възползва.

А това, разбира се, криеше известни рискове, и то сериозни. Но в отговор само поклати глава.

— Ако се добера до нещо, ще съобщя на Ейб. Това е работа за професионалистите.

Франи още по-силно се вкопчи в ръката му.

— Можеш да го направиш още сега, Дизмъс.

— Не — възрази Харди остро. — Ако искам да опазя децата на Свети Рон…

— Ще ми се вече да не го наричаш така.

Харди смяташе, че има право да нарича Рон Бомонт както си иска. Махна с ръка да отхвърли неодобрението й.

— Работата е там, че правя всичко това, за да закрилям децата му, нали? Или поне би трябвало да вярвам, че е така.

— Какво значи „би трябвало да вярвам“?

Опита да се овладее, но усети как гласът му зазвучава все по-остро:

— До вторник изяснявам кой е убил Брий и животът на всички си влиза в релсите, нали? Но не и нашият. Нашият в момента е пълен хаос. — Разплака я, но не го бе грижа. — И знаеш ли кое е най- комичното, Франи? Аз дори не съм убеден, че не го е извършил Рон.

— Каква лудост! Той няма никакви причини да я убива.

Харди сграбчи жена си за раменете и я обърна към себе си.

— Чуй ме. Ами ако е решил, че съм си сам вкъщи и спя? И къщата изгаря заедно с мен. Не ти ли е идвало наум?

— Не! Изключено.

— Тогава къде е този кучи син?

— Не зная, Дизмъс, не зная. — Тя взе ръцете му в своите и ги стисна пред гърдите си. — Но между Рон и мен… няма нищо такова.

Харди се подвоуми. Макар да бе затънал до уши в историята, за него името на Рон Бомонт все още представляваше заплаха. И все пак трябваше да продължи.

— Знаеш ли, Фран, действително се опитвам да отвличам вниманието на Ейб, за да не предприеме официално разследване срещу него. Но все по-голяма е вероятността убиецът на Брий да е убил и инспектора на Ейб на около километър от дома на Рон.

— Това не означава, че…

Той стисна ръката й.

— А и да знаеш, че Рон очевидно е имал и няколко различни самоличности.

— Какви самоличности?

Харди й очерта в общи линии откритието на Глицки от предишната вечер, която сега му изглеждаше толкова далечна, сякаш бе изтекла година и половина.

На Франи й потрябва време да му отговори, след като той приключи.

— Навярно е смятал, че пак ще му се наложи някой ден да бяга с децата.

— Убеден съм, че му се ще така да мислят всички, и то може би е вярно, но доста нещо е понатрупал, спасявайки дечицата си.

— То е само от немай-къде, Дизмъс! Убедена съм. Пък и ти повярва, като се срещна с него, не помниш ли? Нито той, нито аз сме причина за ставащото.

Харди зацъка с език: