убийството?
Никой не отговори. Уошингтън свирепо изгледа седналите около масата.
— И въпреки това тя лежи в затвора. — Той негодуващо разтърси буйната си грива. — Свиках тази среща, за да запозная всички ви със своите чувства по повод случилото се. Ще дам гласност на тези силни чувства на тазсутрешната пресконференция и исках благосклонно да ви предупредя да внимавате. Мариан — и ти също, Шарън, — едва ли някой уважава повече от мен правораздавателния процес. Но ми е трудно да повярвам, че тази жена умишлено крие развръзката към това убийство. Така че вашето е чисто и просто дребнавост. — Той повторно посочи Рандъл. — А що се отнася до теб, синко, на това му викаме самонадеяни амбиции. А те не са качество, достойно за уважение. Ако не се беше опитал да заобиколиш полицейското ведомство, нямаше да се озовем в такова положение. Господин Ригби!
— Да, сър. — От изражението му се разбираше, че е наясно какво ще последва. Шефът на полицията е заложник на кмета — той го назначава, на него се отчита. А Ригби се бе озовал в небрано лозе.
— Очевидно сте се опитвали да правите мили очи на госпожа Прат, та нейният страх и ненавист към полицията да не пречат прекалено много на ежедневните дела във ведомството ви. Намеренията ви са похвални. Но си имаме отдел „Убийства“ и не го ръководи нито тук присъстващият господин Струлър, нито госпожа Прат. Ако Глицки не ви харесва, назначете си нов шеф на „Убийства“. Но полицейският отдел разследва убийства и вие трябва да поддържате хората си. Ясно ли е?
Толкова, що се отнася до Ригби. Но Уошингтън още не бе приключил.
— Шарън, Мариан, вие и двете сте на изборни длъжности. Аз съм дилетант по правните въпроси, но постъпката ви създава впечатление за непростима безочливост и обществеността, както изглежда, реагира зле точно на такова поведение. Не би било лошо да помислите върху това.
Харди отвори очи и за втори път от толкова дни му потрябва малко време да осъзнае къде се намира.
На долния етаж, във фоайето на Фримъновата сграда, постави да се вари кафе и влезе да си вземе душ. След десет минути вече бе в кантората си, облечен в тъмносивите си дрехи, и пиеше кафе от огромна чаша.
Мъглата не се бе вдигнала. Прекара известно време в телефонен разговор с Ерин, каза й къде е, поговори с децата, които се държаха мило и дори загрижено. Добре ли е той? Липсвал им. Той и мама щели да останат при тях, така че всички щели да бъдат заедно при баба и дядо след два дни, нали? Двамата с Франи наистина, наистина,
Вярваше им.
След като затвори, се върна на дивана и седна. Официалното му писмо от снощи бе готово да го напечатат долу и той го остави на подранилите служители да го наберат на компютър, а после се качи, вземайки стъпалата по две наведнъж, за да се захване с очакващата го работа.
Ксерокопията на страниците от бележника на Грифин.
По време на смъртта си Грифин е работел над няколко убийства. Откъслеци от всяко от тях бяха пръснати по всички страници — имена, дати, адреси. Свързваха ги стрелки. Удивителни. Телефонни номера.
При предходното прелистване на страниците, щом се натъкнеше на име, което не се срещаше в други списъци, свързани с Брий Бомонт, Харди допускаше, че то е от друг случай. Досадно и неакуратно, но му бяха необходими критерии за елиминиране, а тези му изглеждаха достатъчно разумни.
Тази сутрин обаче реши да прегледа всичко отначало. Нещата се бяха променили. Искаше да разбере дали Деймън Кери е имал връзка с Бакстър Торн, за която Грифин да е бил наясно. Последния път, когато преглеждаше страниците, дори още не бе чувал за Торн и ФМК. Пък и за много други неща.
Карл е бил застрелян в понеделник на пети октомври. Брий е умряла предишния вторник, на двайсет и девети септември, затова ще започне оттам. Карл, ако не друго, поне е имал навика да вписва датите с известна последователност.
Изглежда на третия ден от разследването си, „01.10.“, той се е бъхтил с обичайните начални действия да разпитва хората, които живеят в сградата на покойната. Внезапно името Д. Тлин (или нещо подобно, записано с нечетливи драскулки) изскочи пред очите му.
Харди предполагаше, че това е свидетел от азиатски произход от един друг случай на Грифин, и изобщо не бе размишлявал над името, но сега неочаквано си спомни за домакина от сградата на Брий и провери собствените си бележки в своя жълт тефтер. Дейвид Глен. Д. Тлин. Приличат си.
Но написаното отдолу изобщо не се разчиташе. Имаше едно „Б“ или „Р“, а после „805“. Час? „НМТ!!!“
След това на нов ред. „Херит., в. и ч.!!!“. И телефонен номер.
Тези проклети удивителни — те очевидно означаваха нещо важно, само че Харди дори под страх от смъртно наказание не можеше да измисли какво се крие зад НМТ. В. и ч. можеше да означава единствено вторник и четвъртък, но пък за какво ставаше дума?
Погледна часовника си. Все още бе много рано, нямаше осем, но той стана, отиде до бюрото си и позвъни на номера, записан след „Херит., в. и ч.!!!“
Отговори му женски глас със силен азиатски акцент и Харди едва не затвори, разочарован, че изобщо си губи времето. В края на краищата тази бележка сигурно се отнасяше за някой от другите случаи на Грифин. Но изслуша записаното съобщение: „Много ви благодарим, че се обаждате в ателието за химическо чистене «Херитидж». Работното ни време е от понеделник до петък, от осем и трийсет до шест. Моля оставете съобщение и позвънете отново“.
— И случаят се изясни напълно — промърмори Харди, докато затваряше. — Сега вече знаем къде Грифин си е носил прането. — Върна се на дивана при бележника.
Така или иначе, на 01.10. инспекторът очевидно е прекарал част от деня в разпити на екипите от огледа на местопрестъплението и съдебните медици. Харди възприе драскулките като имената на Страут, Тимс, Глицки. А още по-надолу — пак влудяващите три удивителни: „тък. пране“, „р. петна!!!“
Поклати глава, развеселен от прозаичната истина. Пак пране.
В петък Грифин е проверявал алибита. Очевидно е говорил с Пиърс — „ДжП“ и навярно с жена му — „КП“.
„Проверка на часовете?“. Видимо се отнасяше за алибито на Пиърс.
През почивните дни е прекъснал работата си.
След това в понеделник пак е проверявал алибита, този път на Кери. Тук Харди провери в собствения си бележник за потвърждение. „ЮЗА 1140, СД“. „Югозападните авиолинии“ за Сан Диего около обяд. Съвпада. Но какво е правил Кери преди да го вземат и да го закарат на летището? От бележките на Грифин не личеше нищо.
Няколко реда по-надолу на същата страница и очевидно все още под Кери имаше още един номер: „902“. Ако това бе дата, тя се отнасяше за цял месец по-рано, ето защо Харди допусна, че сигурно е час. А ако е
И така, какво бе открил Грифин за местонахождението на Кери в девет часа? И защо с такава точност?
„Сигурно е било телефонно обаждане — заключи Харди, — но къде са телефонните записи?“ Прелисти няколкото страници, но бе убеден, че отдавна щеше да ги е забелязал, ако имаше такива — и наистина нямаше.
Няколко минути си поблъска главата над евентуалните възможности, после отново стана, отиде до бюрото и вдигна телефона.
— Глицки, „Убийства“.
— Харди, веселяк, учен, шампион по потис…
— Какво? — изръмжа Глицки.
— Предполагам, че Кери е звънял на Брий или обратното в сутринта на смъртта й.
— Умник.
— Какво имаш предвид?
— Кери има и домашен, и клетъчен телефон. Вече проверих. Тази сутрин поисках спешни разпечатки и
