коленете, смачкал кърпата в дясната си ръка, той напомняше на Харди за човек, увлечен да наблюдава последните мигове на изключително оспорван футболен мач. — Честно казано, изненадан съм, че на вас, полицаите, ви отне толкова време да се доберете до него. Ако се съди по този наш разговор, все още не сте го сторили, нали?
— Той има алиби за времето на убийството — спокойно отвърна Глицки, а характерната липса на усмивка му придаде печално изражение. — Ние все още сме възпрепятствани от физическия закон, според който човек не може да бъде на две места едновременно. Но като стана дума, къде бяхте вие в сутринта на убийството й?
Кери на практика прихна.
— Това е смехотворно.
— Това е простичък въпрос.
— Да, така е, но все пак си остава смехотворен. Намеквате, че съм заподозрян в убийството на тази жена ли?
Ала Глицки умееше да води разпит, а първото правило е да не отговаряш на въпроси, а да ги задаваш.
— Питам къде сте били вие, когато е била убита. Съвсем простичък въпрос.
— Добре. Ето ви и простичкия отговор. Дори не бих могъл да ви кажа на коя
Глицки кимна.
— За протокола сте казали, че през онази сутрин сте били вкъщи, тук. Сам. Спомняте ли си?
—
— Вижте — Кери бе почервенял. — Убийството на Брий беше ужасна трагедия и от все сърце бих желал да не се бе случило. Освен това се надявам да откриете убиеца. Но ми се иска градът да разполага с по- компетентна полиция, която да не се хваща за сламката и да не ме безпокои в предпоследния ден от кампанията ми.
Валънс схвана намека му и се изправи.
— Това е то. Ще се обадя на кмета. Той ще сложи край на тази история. — И се обърна направо към Глицки. — Няма да ви се наложи да изчакате до изборите, лейтенанте. Може да изгубите значката си още тази нощ.
Харди се пресегна към магнетофона, изключи го и заговори, преди Глицки да успее да отвърне:
— Прекрасно хрумване, Валънс. Давайте. А пък аз ще позвъня на Джеф Елиът и тогава ще видим докъде ще стигнем.
— Вие познавате ли Джеф? — обади се Кери, целият слух.
— Приятели сме — отговори Харди. — Идвал е тук миналата вечер, но вас ви е нямало. Какво ще кажете?
— Стига толкова! — извиси глас Глицки. Вдигна касетофона и го включи наново, а после прошепна сред възцарилата се тишина. — Аз водя разпита. Аз ще задавам въпросите. Господин Кери, ще ви отнема още пет минути, а после ще си отида заедно с господин Харди. Признахте, че сте били в жилището на Брий Бомонт. Какво правихте там?
Кандидатът възмутено тръсна глава.
— Посетих я. Тя бе един от консултантите ми, а освен това бяхме приятели.
— Само двамата ли бяхте?
— Да. Това престъпление ли е?
Глицки внезапно смени курса:
— Какво правихте вчера след полунощ?
Кери се отпусна на облегалката. Повторно попи челото си с кърпата.
— Снощи ли? Какво общо има снощи с всичко останало?
— Снощи на пет пресечки оттук бе убит полицай.
Кери хвърли поглед към Валънс.
— Няма да се спрат пред нищо — каза му. После отново се обърна към Глицки: — Сигурно съм убил и него. Не ми стига предизборната кампания за губернатор. Трябва в допълнение да планирам няколко убийства и едно от тях да е на ченге. Сигурно имам непоносимост към скуката. — Въздъхна. — Снощи излязох да се разходя.
— Да се разходите ли?
— Точно така. Приключих към… към колко, Ал, към единайсет и половина ли? Чувствах се превъзбуден. От отравянето с МТБЕ. От смъртта на Брий. Та дори и от тук присъстващия господин Харди. Реших да се разходя, за да се поразтоваря от напрежението.
— Притежавате ли пистолет, господин Кери?
— Естествено — отвърна домакинът. — Мазето ми е претъпкано с „Узи“-та и полуавтоматични пушки. Особено си падам по „АК–47“. Когато не избивам жени и полицаи, се преобличам като пощенски служител и изръсвам закусвалните „Макдоналдс“ тук и там. — Насили се и стана. — Както отбелязахте, това бе доброволен разговор. Ще ви бъда благодарен да получа утре екземпляр от този запис в щаба си. И ви уверявам, че ще се обадя на кмета, а вие двамата правете каквото искате.
Вече се бе озовал в средата на стаята, когато Глицки — куче, не пускащо захапания кокал, — изрече зад гърба му:
— Притежавате ли пистолет, господин Кери? Не ми отговорихте.
Кандидатът спря и бавно се извърна. Отговори с премерен тон:
— Имам деветмилиметров „Глок“ за самозащита в спалнята си. Не съм застрелял колегата ви с него. Честна дума.
Глицки се усмихна и кротко го нападна:
— Откъде знаете, че е бил застрелян?
Кери се вцепени. Погледът му, за миг обладан от страх, се метна към Валънс. Съвзе се и обърна очи към Глицки.
— Ако се съди по въпросите ви за пистолети, предположението ми е напълно разумно. А сега, лека нощ, лейтенанте.
Докато караха към центъра, и двамата мъже не отрониха нито дума първите няколко пресечки. Спряха на светофара на „Гиъри“ и Харди се извърна на седалката до шофьора.
— Не бяхме подготвени. Не бих казал, че мина добре.
Глицки го изгледа.
— Не зная. Той няма алиби. Притежава пистолет. Забеляза ли, че каза „няколко убийства“?
— Кога?
— Почакай. — Глицки зачовърка касетофона си, пренави лентата за минута и натисна копчето. И отново се чу гласът на Кери: „Трябва в допълнение да планирам няколко убийства и едно от тях да е на ченге“. — Изключи го. — „Няколко“ — поде той — не означава две. Две — това са Брий и Канета. Никой не знае, че и Грифин спада към тях.
— Но той не каза „и няколко от тях да са ченгета“ или „няколко ченгета“.
— Не, не каза — призна Ейб. — Съзнавам, че говореше саркастично. И все пак… ще бъде поучително, ако наистина се обади на кмета. — Замълча. — Има много по-бързи реакции, отколкото предполагах. Възможно е дори да гласувам за него.
— Допускайки, че не е убил никого.
— Дори и тогава. — Глицки изглеждаше развеселен. — На човек не му се иска да подценява ума на чиновниците, за които е гласувал.
— Не зная — каза Харди. — Президентът ни има ум в главата си.
