сутринта.
Интервютата, взети от пешеходци, сочеха, че почти всички бяха доловили „особен вкус“ във водата, мирис на терпентин. Торн сметна за необходимо да изпие някоя и друга чаша през деня и не усети нищо.
Показаха хубавичък клип с няколко десетки умрели пъстърви, плуващи недалеч от мястото на отравянето. Засичането на този рибен пасаж — където концентрацията на МТБЕ е няколко милиона пъти по-голяма, отколкото при помпената станция за питейната вода на града — си бе чист късмет, но Торн го намери за особено задоволително. То създаваше впечатлението, че е било замърсено цялото водохранилище.
Кери пусна няколко доста хапливи остроти, призоваващи за незабавен мораториум върху употребата на МТБЕ, на което откликнаха един от сенаторите на щата и кметът, Бог да го благослови, който дори отиде още по-далеч от тях:
— Нямаме основание да търпим и секунда повече това опасно и неразтворимо токсично вещество в бензина си, след като съществуват безопасни за околната среда и икономични заместители, съвсем леснодостъпни — имам предвид етанола.
Опонентът на Кери, напротив, се изказа от района на Ориндж Каунти и на Торн му заприлича на идиот:
— Тази ужасна криза е предизвикана от МТБЕ толкова, колкото и от оръжията, с които убиват хора. Хора убиват други хора и пак хора — престъпници — са отровили водоизточниците на Сан Франциско. Бензин без всякакви добавки би довел до същия резултат, а никой не се обявява за забраната на бензина.
Полицията не разполагаше с улики за самоличността на извършителите, нито за местонахождението на щабквартирата на „Съюза за чиста планета“, поел отговорността за акцията, макар че, ако ги открият, щели да им предявят обвинение в убийството на петдесет и три годишен мъж…
Торн изключи звука, облегна се и с наслада отпи от бирата. Като цяло, трябваше да смята чутото за шумен триумф. Никакъв „Съюз за чиста планета“, разбира се, не съществуваше. Неговите членове се бяха пръснали по четирите краища на света. Животът бе хубав.
Но при новопоявилия се на екрана образ — къщата — усмивката му угасна и той грабна дистанционното, за да увеличи звука.
— … определиха, че пожарът е причинен умишлено.
Сериозният водещ кимаше мъдро.
— А най-интересното в този случай, Карън, е, че в тази къща живее Франи Харди, нали? Жената, която все още е в затвора, защото отказва да свидетелства относно съпруга на Брий Бомонт, специалистката по бензинови добавки, убита преди около месец.
— Точно така, Бил. — Камерата се насочи към Карън. — Не е за вярване, че няма каквато и да било връзка между убийството на Брий Бомонт, отравянето на Пулгаския храм с МТБЕ и палежа на къщата.
Торн отново изключи звука, вече определено намусен. Снощи той бе едновременно пийнал и превъзбуден, а гъстата мъгла му служеше за идеално прикритие. Освен това се чувстваше като бог след успешно проведената акция на водохранилището.
Кога най-после ще се научи, че колкото и да ти се иска, колкото и да се наслаждаваш на всеки миг, не бива да вършиш нещата със собствените си ръце? Трябва да наемаш специалисти да се погрижат за операцията. Така е най-безопасно. Иначе самият ти си човека, когото засичат, на когото се налага да импровизира, който по всяка вероятност оставя веществени улики на местопрестъплението.
Седеше навъсен, размишлявайки над възможността този път сам да се е разкрил, дори да се е показал замесен в убийството на Брий Бомонт, макар и за миг да не бе възнамерявал подобно нещо. Помъчи се да си припомни дали е знаел, че съпругата на Харди е проклетата жена, попаднала в затвора.
А последният проблем, навярно най-големият проблем, когато сам оплескаш нещата, е, че понякога ти се налага да ги оправяш собственоръчно.
28
В неделната нощ Харди все още седеше в отдел „Убийства“ с Глицки. След няколко часа щяха изненадващо да посетят Деймън Кери в дома му след последната му публична изява за деня.
Междувременно по молба на Харди Глицки повторно доведе Франи от килията й. Това бе последната възможност да пробутат този номер преди началото на работната седмица, а всяка секундичка, която жена му можеше да прекара извън стените на затвора, бе същински подарък.
И тримата все още се преструваха, че във вторник тя ще бъде на свобода, но ако не друг, то поне Харди съзнаваше, че сигурно няма да е толкова просто.
Ако Скот Рандъл не им съдейства, ако Шарън Прат не омекне под нарастващата критика в пресата, ако Франи изнамери още някаква причина да не разкрива тайната на Рон — ако например Рон просто откаже да я освободи от даденото обещание, — всяко от изброените неща можеше и щеше да удължи кошмара.
И при всички случаи Харди трябваше да поиска назначаване на заседание за отмяна на обвинението в неуважение. А беше повече от сигурен, че то бая ще го поизпоти.
Цели два часа Глицки постоянно звънеше на диспечера, за да изясни местонахождението на Деймън Кери, даваше сведения за събитията от деня на репортера, отговарящ за сензационните полицейски новини — с една дума, организираше коефициента на полезност. Харди и Франи седяха сами в стаята за разпити до отдела, със спуснати щори и залостена със стол врата.
Харди се извини, за да се отбие до колата си и да си вземе пистолета. Нямаше намерение да се движи невъоръжен, докато историята не приключи. Знаеше, че Глицки ще възрази — така може да се забърка в голяма неприятност, да рани някого и накрая току-виж самият той се изправил пред съда. Но Харди се утешаваше със старата поговорка: „По-добре да те изтезават дванайсетима, отколкото шестима да ти носят ковчега“.
После двамата се качиха в колата на Глицки и паркираха срещу дома на Кери. Възнамеряваха да изчакат, докато лимузината му си тръгне и кандидатът остане сам. Но лимузината едва-що бе спряла и една възниска набита фигура се запъти през улицата към тях.
— Това е Валънс — обади се Харди.
Глицки се раздвижи да отвори вратата с изваден пистолет.
— Стой намясто — нареди лейтенантът. — Веднага. Полиция.
— Полиция ли? Боже Господи! Какво правите тук?
Харди отвори вратата откъм своето място и излезе, но остана зад колата. Напипа пистолета на кръста си, скрит под сакото.
— Ей! — Валънс държеше ръцете си вдигнати нагоре. Мъглата най-после се бе пораздигнала и гласовете кънтяха като звън на кристал. — Идвах да проверя какви сте. Двама мъже в тъмна кола посред нощ — нали разбирате?
— Естествено — отвърна Глицки. — Обаче точно в момента аз съм лейтенант Глицки и съм шеф на отдел „Убийства“. Бих искал да разменя някоя и друга дума с господин Кери.
— Изключено — Валънс категорично поклати глава. — Човекът цял ден тича по предизборни срещи. Утре му предстоят още двайсет изяви. Не е на разположение.
Глицки си позволи една оскъдна усмивка. Заговори с обикновен тон:
— Не ви питам — и пое към лимузината.
Но Валънс не се даваше толкова лесно. Препречи пътя на лейтенанта.
— Имате ли заповед? Настоявам да ми покажете заповед.
Харди се изненада. Никога не бе виждал Глицки така търпелив и отделящ време любезно да отговаря на човек, който отказва да му се махне от пътя.
— Нямам нужда от заповед, за да разговарям с него на улицата, което и се надявам да сторя. — Спря и опита друг подход: — Господин Валънс, нима се опитвате да ми подскажете, че господин Кери не желае да съдейства на полицейско разследване за убийството на един от неговите консултанти? Навярно е по-добре да се посъветвате с него.
