Нищо друго, освен истината

Валънс вирна брадичка.

— Ей, не ми минават тия. Съсипахме се да ви съдействаме всеки път, щом някой пристигнеше да ни разпитва. Отговаряхме на въпросите ви до посиняване. Обаче в момента е късна нощ и вашето си е чист тормоз. Държа да зная какви пари на републиканците стоят зад действията ви.

— Отместете се, ако обичате — изръмжа Глицки.

Валънс размаха пръст.

— Казвам ви, че правите грешка, лейтенанте. След два дни Деймън ще бъде избран и аз ще ви взема значката, чувате ли?

Глицки спря, хвърли поглед на Харди, а после се извърна към ръководителя на кампанията.

— Ето какъв избор има Кери. Може да говори с мен, а може и да откаже. — Замълча. — Чуйте ме, Валънс, дошъл съм тук посред нощ, за да му спестя неловкото положение. Никой не знае за посещението ми. Не желая да му придавам публичност. Но ако се наложи, ще го направя. Разбирате ли?

Едва сега Валънс се поукроти.

— Значи се налага да присъства и адвокат? За какво всъщност става дума?

Глицки вдигна ръка и потърка очи.

— Винаги може да повика адвокат, но засега няма да го арестуваме. Ако реши да повика адвоката си, ще почакаме. Ако откаже да разговаря с нас, изобщо няма да се учудя да прочета за това в утрешния вестник, но оставяме на него да вземе решение.

— Кучи син такъв! Кой стои зад тази история?

Глицки пристъпи още една крачка.

— Подбирате думите си крайно необмислено и на ваше място аз не бих продължил в този дух. А сега, що се отнася до това кой стои зад тази работа — аз самият. Това е работа на полицията. Няма политически подбуди. Разследвам убийство.

— Но от тогава мина почти месец. Защо е това бързане тази вечер?

— Бързането е, защото снощи е станало още едно убийство. На полицай.

Валънс присви очи.

— Свързан с Брий ли?

— Ето едно от нещата, които искам да изясня. Трябва да разберете, господин Валънс, че когато убият полицейски служител, останалите ченгета стават малко сприхави. И с мен е така в момента, така че не ме тормозете. Аз действително се старая да държа случая в сянка. Ако не беше така, досега да съм събрал бая навалица, не смятате ли?

Глицки изчака тази простичка истина да проникне в съзнанието на Валънс.

— А сега ще се съгласи ли господин Кери да поговорим, да или не?

Валънс се подвоуми няколко мига. А после му метна още един ядосан поглед, извърна се и закрачи към лимузината.

Щом влязоха в къщата и Валънс позна Харди, последва нов продължителен изблик. Нали не е полицай, какво, по дяволите, търси тук? Та този човек бе нахълтал в хотелската стая на Валънс същата сутрин и го бе заплашвал с пистолет.

— Подадохте ли оплакване в хотела? А в полицията? Настоявате ли сега да предявите иск? — Глицки задаваше въпросите кротко, но те сложиха точка на проблема.

— Между другото, ще записвам разговора ни — заяви лейтенантът, колкото е възможно по- непринудено, без да оставя каквато и да било перспектива за спор. Разположи портативния си касетофон на масата и вдигна ръка, за да изпревари всякакви евентуални възражения от страна на Валънс.

Започна със стандартното въведение, удостовери самоличността на присъстващите, накара Кери да потвърди, че говори по своя воля, че не е арестуван и че не настоява за присъствието на адвоката си.

— Но защо е тук този човек? — попита Валънс, сочейки Харди, без да се отказва от спорната точка.

— Той ще съдейства за разговора ни — отвърна Глицки. — А вие, господин Валънс, сте тук благодарение на моето любезно разрешение. Не се намесвайте. — Оплакването на ръководителя на кампанията бе справедливо — нямаше законно основание за присъствието на Харди, но Валънс пък нямаше думата. Какво би могъл да предприеме? Да уведоми медиите и обществеността, че кандидатът му е заподозрян в убийство ли? Не, двамата с Кери бяха принудени да съдействат на полицията и доколкото зависеше от Глицки, нямаха друг избор, освен да търпят присъствието на Харди.

Само че Глицки имаше причина за това и тя незабавно излезе наяве.

— Господин Кери — започна той, — убеден съм, че си спомняте вчерашния си разговор с господин Харди във фоайето на „Св. Франциск“. Един доста продължителен разговор за Брий Бомонт, така ли е?

— Смятах, че е адвокат, но да, спомням си.

На челото си кандидатът държеше мокра кърпа. Той почти се бе излегнал на дивана и бе качил крака си, обут в дълъг чорап, на масичката пред себе си. Макар изобщо да не бе топло — нито навън, нито вътре в къщата, — кожата му лъщеше, сякаш леко изпотена. Глицки си помисли, че навярно Кери има температура и ако е така, толкова по-добре.

— Е, причината да доведа господин Харди тук и изобщо да провеждаме сегашния си разговор, честно казано, е свързана с онази ваша среща.

Колкото и да бе изморен и трескав, Кери леко се раздвижи, събирайки запасите си от енергия.

— Добре — обади се той.

Глицки кимна.

— Спомняте ли си да сте му казвали, че никога не сте ходили в апартамента на Брий Бомонт?

— Това бях аз! — избухна Валънс, прекъсвайки го, и повторно посочи Харди. — Ето защо звънях на този човек миналата вечер. Вече му разказах всичко. Просто бях забравил. И ето защо той нахълта в хотела ми…

— Господин Валънс, моля ви! — Глицки го смрази с поглед. — Е, господин Кери?

Кандидатът вече бе седнал нормално. Попи челото си с кърпата.

— Да, така му казах.

— И все още ли държите на думите си? Че никога не сте посещавали жилището на Брий?

Кери кръстоса крака и въздъхна дълбоко.

— Предполагам, открили сте някой, който ме е виждал там? Който ме е заснел? Навярно присъстващия тук господин Харди?

— Деймън, замълчи! — отново се намеси Валънс.

Но Кери изглеждаше едва ли не развеселен. На лицето му се появи шеговито изражение.

— Всичко е наред, Ал. Няма нищо. Лейтенантът обеща да държи случая в сянка, вярно ли е, лейтенанте? След като не съм убил Брий. На магнетофона е записана честната ви дума.

— Стига да успея — отвърна Глицки.

— Да, ходих там.

Глицки и Харди се спогледаха.

— Защо тогава сте казали на господин Харди обратното?

— Какво значение има, лейтенанте? Нима е престъпление? Можеше да е репортер, който се опитва да хвърли кал върху мен и Брий. Възможно е да е на страната на опонента ми и да се опитва да ме очерни, да представи нещата така, сякаш съм имал любовна връзка с омъжена майка на две деца. — Вдигна рамене. — Каза ми, че е адвокат на Рон, а аз съм убеден, че я е убил Рон. И господинът работи по делото. Ето защо го излъгах. Най-лесно беше да го излъжа.

— Убеден сте, че я е убил Рон?

— Да.

— Защо?

Свиване на рамене.

— Тя бе основният му източник на парични средства, но възнамеряваше да промени това положение. А той е открил, че губи този източник.

— Откъде знаете?

— За първите две ми каза тя самата. А последното заподозрях сам. — Междувременно Кери се бе преместил напред на дивана. Признаците на умора се бяха изпарили. Леко приведен, с лакти, опрени на