помежду им. Тя продължи: — Такова беше правилото. Не помниш ли? Бяхме сериозни ученици.
— Така ли?
— Чуй се само? Та ти имаше само шестици.
— Имах и няколко петици — сви рамене Харди. — Особено в колежа. Само че изразходвах енергията си не за оценките.
— Знам. Помня къде изразходваше енергията си.
Устните на Харди потръпнаха, той я стрелна с поглед, след това отмести очи.
— Бяха хубави времена. — Поднесе чашата към устните си и отпи. — Знаеш ли, че в момента дъщеря ми е на твоите години тогава? Как е възможно?
— Как се казва?
— Ребека.
— Харесвам това име. Има ли си приятел?
— Ходят от две години. Казва се Дарън. Свястно хлапе.
— Сериозно ли ходят?
— Вероятно. Поне така казват — нали знаеш, първа любов.
— Циничен си.
— Не е така. Те просто още нищо не знаят.
— Като нас ли?
— Да, и ние нищо не знаехме.
— Мислех си, че знаем — зачегърта тя с нокът по масата. — Мислех си, че сме наясно с всичко.
— Може би за теб е било така. За мен не беше.
— Според мен и за теб беше. Дори тогава. Винаги си се чувствал добре в кожата си, толкова целеустремен.
— Целеустремен — изсумтя той. — Напоследък тази дума не се употребява често. След като съм бил толкова целеустремен, как стана така, че изведнъж се разпаднах?
— Например, защото родителите ти загинаха в самолетна катастрофа? Не смяташ ли, че такова събитие може да промени живота на човека?
— Сигурно е било така.
— Сигурно ли?
— Ами — тихо каза Харди и сви рамене, — както и да е. Във всеки случай съжалявам. Държах се ужасно с теб.
— Всъщност не е така. Просто ме заряза.
Само че това бе единственият възможен начин за Харди. Използва смъртта на родителите си като извинение, за да се помири с чувството си за вина, задето иска да сложи край на връзката си с Катрин. Опитваше се да подреди живота си и нямаше време за връзка, особено за толкова взискателна връзка като тяхната. Истината бе, че просто му бе омръзнало от целия драматизъм, от нарцисизма, от изпуснатите думи.
Но сега се опита да успокои съвестта си с думите:
— След тригодишна връзка един свестен човек може би не трябва да напуска партньора си без никакво обяснение.
— Може би понякога свестният човек просто има нужда от това. Може би изпитва необходимост от нещо друго.
— И все пак.
Катрин се пресегна през масата и за малко докосна ръката му.
— Добре — меко каза тя, — държа се ужасно. Но сега си тук, защото ти се обадих и казах, че имам нужда от теб. Да приемем, че сме квит.
— Така да бъде — кимна Харди. Остави чашата си на масата и извади от куфарчето си тесте жълти листове и няколко писалки. — Сега, с риск да наруша новото и трудно постигнато равновесие помежду ни, трябва да ти задам още няколко въпроса.
Тя отдалечи стола си от масата, кръстоса крака и стисна чашата с кафе в скута си. Носеше къси панталонки, които подчертаваха хубавите й крака, и червеникавооранжев пуловер без ръкави.
— Това означава ли, че ще ми бъдеш адвокат?
— Все още не — каза той. — Може изобщо да не стана, ако не те обвинят. Но и в двата случая трябва най-напред да го обсъдя със съпругата си. Това е семейно правило. Делата за убийство се отразяват тежко на семейството.
Катрин се облегна и скръсти ръце:
— Ти наистина си се променил, знаеш ли?
— С повечето хора става така, Катрин.
— Не знам доколко аз съм се променила.
— Обзалагам се, че е повече, отколкото смяташ. Имаш семейство, а появят ли се децата, целият свят се променя.
— С децата да. — Харди забеляза, че тя пропусна да спомене Уил, и се запита какво ли означава това в настоящия контекст, само че сега не беше моментът да пита. — Но да допуснем, че съпругата ти…
— Франи.
— Добре. Ако Франи се съгласи и ако наистина стана заподозряна…
— Твърде много „ако“, Катрин — поклати глава Харди. — Да бъдем конкретни. Защо отиде да посетиш свекъра си през онзи ден?
— Вече ти казах. Притеснявах се за парите за колежа на децата.
— Сигурен съм, но защо точно този ден? Имаше ли някаква промяна? Пол и Миси да са преместили по- напред датата на сватбата си или нещо такова?
Тя разклати чашата, преди да го погледне:
— Може би просто нещата се трупаха и изведнъж ми се е приискало да бъда сигурна. И…
— И в момента пробваш как ми звучи този отговор?
Тонът му — неочаквано остър — я стресна. Стрелна го с поглед и бързо си пое дъх.
— Не, не, не правя нищо такова.
— Значи нямаше никаква причина? Нищо, което да отличава деня от всички останали?
— Например?
— Ами например фактът, че съпругът ти не е в града — сниши глас Харди.
— Той беше заминал на риболов на юг.
— Така ми каза и по телефона по-рано. Може би ти е останало малко повече време, за да се замислиш над въпроса с парите.
— Точно така.
— И изведнъж ти се прииска да узнаеш какви са плановете на Пол?
— Да — вирна брадичката си тя. — Не ми ли вярваш?
— Просто ти задавам въпроси и слушам как ми отговаряш, Катрин. Какви са отношенията ти със съпруга ти?
— Нормални. — Отбранителността й вече се долавяше безпогрешно. — Всичко е наред.
— И нямате проблеми?
Пауза и след това:
— Всички имат проблеми, Дизмъс. Никой не е съвършен.
— Не съм твърдял подобно нещо. Просто питах за теб и Уил.
Погледът й се плъзна към вратата, след това право към лицето на Харди.
— Не сме много добре.
Той се приведе към нея и каза едва чуто:
— Катрин, все още никой не те е обвинил. Може би изобщо няма да го направят. Освен това сигурно си
