Той не искаше тя да изпада в паника, затова съчини благородна лъжа:
— Може би не. Не знам. Какво търсиха в дома ти?
— Дрехите, с които бях облечена по време на пожара. Бяха в дрешника ми и в коша за пране, струва ми се.
— Значи все още не ги беше изпрала?
— Не, струва ми се. — След това попита с явно растящо безпокойство: — И това ли е проблем?
— Не знам дали „и“ това. Все още не знам какви са проблемите, Катрин. Какво направиха с дрехите?
— Отнесоха ги. Казаха, че ще ми ги върнат. Щели да ги изследват за… Не знам за какво. За нещо си.
— Взеха ли още нещо.
Мълчание.
— Катрин?
Сега вече ясно долови напрежението в гласа й:
— Някакви влакна от мокета в багажника ми. Там имаше разлят бензин. Виж, преди няколко седмици помогнах на една жена, на която й беше свършил бензинът…
— Катрин?
По линията се разнесе ридание.
Харди се поспря, за да вдигне капака и да разбърка супата, след това застана на входа на трапезарията. Глицки седеше на масата и явно нямаше нищо против да изчака Харди да приключи деловия си разговор, като прекара времето с Франи, която си беше наляла чаша шардоне. Децата не се виждаха никъде. Харди застана на входа на трапезарията, пъхнал ръце в джобовете си, облегнат на рамката.
— Е, Ейб, значи тази сутрин си претърсил дома й и не си ми споменал за това, защото…?
— За какво говориш? — свъси се Глицки.
— Говоря за заповедта за обиск на дрехите на Катрин Хановър и за колата и. Намерили са бензин в багажника й.
— Кой? Аз не съм… — той млъкна. — Кунео. Защо не ми е…
Харди знаеше отговора.
— Първо, защото не е искал да се намесваш, а сега доказва и че не е имало нужда да се намесваш. Иска сам да извърши ареста.
— Но… — започна да заеква Глицки, — ние не сме…
— Явно него това не го интересува. Той си има заподозрян и бърза.
Глицки стисна устни, белегът му релефно се открои, а сините му очи станаха сурови и безизразни.
— Арестувана ли е?
— Не още. Явно. Само че всеки момент и това може да стане.
— Тя ли го каза?
— В момента е изпаднала в паника. Не знам какво може да направи.
— Значи иска ти да я представляваш? — попита Глицки.
— Затова се обади.
— И ти мъдро й предложи да се обърне към някой друг, нали?
— Не точно — дълбоко си пое дъх Харди.
— Защо да го прави, Ейб? — попита Франи.
Глицки погледна към нея над масата:
— Защото съпругът ти не иска да има нищо общо с Катрин Хановър. — След това се обърна отново към Харди: — Прав ли съм?
Преди Харди да успее да отговори, Франи попита:
— Защо не?
— Заради Дан Кунео, затова. Той вече свързва двама ни с Диз в мислите си. А сега, ако Диз се набърка в този случай… — Изведнъж той рязко извърна глава: — Какво означава „не точно“, Диз? Това наистина не е добра идея.
— Така е, знам, обаче има и други съображения.
— Например?
— Например това, че я познавам. — Погледът му се насочи към Франи: — Катрин Хановър е Катрин Ръск.
— А коя е Катрин Ръск? — попита Глицки.
— Първата му приятелка — опита се да се усмихне смело Франи, обаче не се получи много.
— Ами радвам се за нея, обаче в момента не тя е неговото момиче, а ти. — После отново погледна към Дизмъс. — Кажи й.
Харди на свой ред се усмихна уморено:
— Сигурен съм, че тя го знае, но за протокола — той се приближи зад гърба на Франи и я целуна по главата — ти все още си моето момиче.
Тя потупа ръката му върху рамото си:
— Много се радвам.
— Добре, това го изяснихме — обади се Глицки. — Сега трябва да изоставиш Катрин.
— Точно това възнамерявам да направя.
— Хубаво. За малко да се притесня.
— Е, не искам да ви притеснявам повече, и двамата — стисна той отново рамото на Франи, — само че мисля да се срещна с нея тази вечер. Тя има нужда от помощ, при това веднага. — Харди седна до Франи. — Тя е съсипана, мила. Разплака се по телефона. Не знаела на кого другиго да се обади. Трябва да се срещна с нея само този път. Беше отчаяна.
— Не е нужно да ходиш ти — каза Глицки. — Изпрати някой от питомците си.
— Опитвал ли си се да намериш някой питомец в събота вечер, Ейб? Освен това тя потърси мен. Може би ще успея да я поуспокоя. Познавам я.
— Познавал си я преди — скастри го Ейб. — Вече не я познаваш. — След това се обърна към Франи: — Ти му кажи. Той е глупак.
— Той сам взема решения, Ейб. Сигурно си го забелязал.
Харди я целуна по бузата и се изправи.
— Съжалявам. Знам, че е събота вечер, но тя наистина е в тежко състояние, Фран. Няма да се бавя.
Тя го потупа по ръката:
— Ще се справя. И бездруго щяхме да вегетираме с някой филм.
Глицки също се изправи:
— Не допускай да те наеме.
— Това не влиза в плана. Ще я успокоя, ще й дам някои съвети как да прекара уикенда, като например да не разговаря повече с ченгета, след това ще преценим какво е положението.
Харди нямаше как да не забележи, че изминалите години не са се отразили особено на Катрин. Когато я видя, първата му реакция беше да си помисли, че това наистина не е честно. Тя поддържаше тялото си в страхотна форма, лицето й, което винаги бе било най-красивото нещо в нея, бе станало още по-интересно и привлекателно, отколкото, когато бяха на осемнайсет години. Няколкото бръчки около очите й придаваха опитен вид, веселост и може би известна мъдрост. Гладката кожа, решителната брадичка, добре очертаните скули и волевият нос правеха лицето й желано за корицата на което и да е списание. Изглеждаше на възрастта на Франи, но той знаеше, че е с дванайсет години по-голяма от нея.
Катрин отвори вратата и той трябваше да си наложи да не направи коментар за това колко е привлекателна — коментар, който макар и верен, щеше да бъде неуместен.
Освен това не беше сама.
— Това е съпругът ми Уил, синът ни Сол, Поли и Хедър. Това е господин Харди. — Тя обясни на децата: — Той ще ми бъде адвокат известно време, докато се изясни цялата тази работа с полицията.
