Кунео беше занесъл пробата от мокета от багажника на колата на Катрин Хановър направо на инспектор Арни Бекер, тъй като в полицейската лаборатория вероятно нямаше да могат да я обработят по-рано от седмица. Бекер имаше свободен достъп до спектрометрите на пожарната и бе установил, че бензинът в багажника й наистина е „Валеро“, същият като този, който бе предизвикал пожара. Той лично бе обработил панталона й и макар да не бе открил следи от кръв, беше оставил дрехите в полицейската лаборатория и се надяваше там да намерят нещо важно.
Докато Кунео говореше, Роузън мълчаливо отпиваше от скоча си. Когато Кунео свърши, той направи знак на сервитьорката да им донесе по още едно питие и каза:
— Не ме разбирай погрешно, Дан. Нищо не искам повече, отколкото да напреднем по този случай, само че трябва да признаеш, че не разполагаш с много доказателства.
Кунео беше подготвен за това:
— Не съм и очаквал много. Пожарът е унищожил всичко. Само че тя отрича да е била близо до дома на Хановър, а един от свидетелите ми твърди обратното. В същия ден е купила бензина от близката бензиностанция. Направила го е, Крис, кълна се в бога.
— Не казвам, че не ти вярвам. — Прокурорът постави чашата си в средата на салфетката. — Последния път ти спомена за някакъв мотив, но не говорихме подробно.
Отне малко време, докато Кунео му разказа всичко. Освен че сутринта бе работил за издаването на заповедта за обиск и по разпознаването от страна на свидетелите, през последните два дни той бе разговарял с всички останали членове на семейството на Пол Хановър освен със съпруга на Катрин и бе установил, че те до един са много разтревожени от евентуалната промяна на наследниците.
Онова, по което Катрин се отличаваше от другите роднини, бе, че
— Това бяха собствените й думи от първата нощ, когато разговарях с нея на мястото на пожара — „да изясним нещата“. Една от сестрите и свекървата са я чули да казва същото. А сега знаем, че е била в къщата не само следобеда, както признава, а и по-късно, непосредствено преди пожара.
— Някой да я е виждал да влиза вътре с тубата с бензин?
— Не още, не.
— Или да върви с нея?
— Оставила я е в къщата. Арни Бекер донесе в участъка тубата и други неща от къщата.
Една от най-досадните, но и най-важните задачи на инспекторите по палежите бе след потушаването на пожара да пресеят пепелта и развалините в радиус от метър, метър и половина около трупа и да сортират
— Няма отпечатъци, ако на това си се надявал.
— Надявах се — намръщи се Роузън. — Нещо друго?
— Да. В деня след пожара, след като бяхме разговаряли на самото място…
— Чакай малко. Тя е била там по време на пожара? Не разбирам.
— Тогава разговарях с нея за пръв път.
— Добре, продължавай.
— Каза ми — тогава, по време на пожара, — че е чула кавга между Пол и Миси, опитваше се да подготви почвата за историята с убийството и самоубийството. На следващия ден отидох в дома й, но тя вече знаеше, че сме изключили тази възможност. Не само това, заяви, че с нещата, които ми е разказала, уличава себе си и че го съзнава. И знаеш ли какво е направила?
— Кажи ми.
— Обадила се е на Глицки — нали го познаваш, заместник-началника — и му се оплакала, че съм упражнил сексуален тормоз. — Той вдигна ръка: — Отговорът е „не“, ни най-малко. Само че казала на Глицки, че не иска повече да разговаря с мен.
— Какво й е отговорил Глицки, след като е спрял да се смее?
— Чакай, сега стигаме до най-хубавата част. — Питиетата им пристигнаха и двамата мъже вдигнаха чашите си. — Глицки дойде при мен и ми каза, че отсега нататък ще работи по случая заедно с мен…
— Лично ли?
— Лично. Кметицата го помолила.
Кунео успя да привлече цялото внимание на Роузън.
— Какво? Защо?
Кимване:
— Озадачен си, нали? Каза ми, че отсега нататък той ще разпитва Катрин Хановър. Опитвал се да ме предпази от обвинението в сексуален тормоз.
— Значи тя е подала оплакване?
— Смешното е, че е решила да не го прави. — Кунео отново отпи от чашата си. — Чакай, нататък е още по-забавно. Така Глицки и Кейти Уест се оказват по някакъв начин свързани с Катрин Хановър и аз започнах да се чудя. Опитаха се да ме отстранят, когато тя привлече вниманието ми. Дойдох при теб в петък, взех заповед за обиск и започнах да ровя малко. И накрая, преди няколко часа, се обадих на Глицки, за да го държа в течение, както ме помоли. Разказах му с какво разполагам — за скапания бензин, за мотива, за двете положителни разпознавания, затова, че Катрин е излъгала кога и къде е била. Тя е човекът. Казах му, че трябва да ти го съобщим и да я изправим пред голямото жури, преда да изфиряса от града.
— И той какво отговори?
— Каза, че не е добра идея. Било твърде прибързано. Нямали сме никакви доказателства, все още имало много въпроси. Не трябвало да правим прибързани заключения. Освен това, трябвало да знаем, че — и това е любимият ми момент…
— Кое?
— Тя си била наела адвокат. Познаваш ли Дизмъс Харди?
— По име.
— Знаеш ли какво? Той е приятел на Глицки. Двамата заедно са били ченгета. — Кунео допи питието си и се облегна доволен, като барабанеше с пръсти в такт с оркестъра. — Знаеш ли, Крис, тук не става въпрос само за хубав случай на двойно убийство. Тук става дума за огромен заговор между тези приятелчета, който стига чак до кметицата. В града се вихрят политически игри и тези са затънали до гуша в тях. Искаш ли да ти кажа мнението си? Само между нас. Нещата не започват с Хановър. Бас ловя, че започват още когато беше убит Бари Джърсън.
— Имаш предвид лейтенант Джърсън?
— Предишният ми шеф, да. Страхотен човек.
— Мислех, че е загинал в някаква престрелка. Като че ли беше свързано с някакви руски банди.
— Може би. Те искат версията да е такава. Само че цялата бъркотия не беше разследвана, поне не внимателно. Ето ти един интересен факт — един от типовете, които загинаха при престрелката заедно с Джърсън, се казваше Джон Холидей и по онова време го издирвахме за убийство. Познай кой му беше адвокат?
— Сигурно Харди.
Кунео оформи пистолет с пръстите си, насочи го към Роузън и дръпна спусъка:
— Двамата с Глицки се занимаваха със случая на този Холидей. Грозна история, Крис.
— Какво общо има с това Катрин Хановър? Или с Пол?
— Все още не знам, обаче едно ти казвам — тя го е убила. — Вдигна чашата си и я изпи до дъно. Наведе се напред с блеснали очи: — Това е най-голямото дело, в което ще участваш, затова трябва да закопчаем тази проклета жена, преди всичко да отиде на вятъра. Защото, повярвай ми, тези хора могат да го направят.
14
Веднага щом децата на Харди тръгнаха на училище в понеделник сутринта, двамата с Франи изключиха телефона, изключиха и мобилните си телефони и се оттеглиха горе в спалнята си.
