Час по-късно Харди се качи по стълбите с две чаши горещо кафе.
— Струва ми се, че не е много разумно човек да носи горещо кафе, когато е гол — отбеляза той.
— Който не рискува, не печели — отбеляза Франи. — Освен това моментът е много подходящ човек да си пофантазира малко. Как го обслужва гол роб и други подобни.
— На вашите услуги, госпожо — поклони се от кръста той. Подаде й чашата, изтегна се до нея и се зави. — Робът от фантазиите ти прилича ли на мен?
— Че на кого другиго да прилича?
— Не знам. Може би на Брад Пит. Кой беше този новият тип, по когото си пада Ребека?
— Орландо Блум?
— Да, той.
— Не е толкова нов, но защо ми е да искам когото и да е от двамата?
— Нали говорим за фантазии? Твоят средностатистически адвокат на петдесет и няколко години не е особено подходящ обект на фантазиите.
— Кой говори за средностатистически работи? — Тя отметна завивката и го огледа от глава до пети. — Да, за мен ставаш. Всъщност тъкмо го доказа. А и кафето е прекрасно, благодаря. Брад или Орландо сигурно щяха да го изгорят или нещо подобно. — Отпи още една глътка. — Като стана дума за фантазии…
— Какво?
Тя го погледна така, сякаш искаше да му каже: „Не ми ги продавай тия“.
— Реши ли вече какво ще правиш с Катрин?
— Първо, не Катрин е моята фантазия, а ти.
— Добре, но все пак трябва да ми го кажеш.
— Не трябва да казвам нищо подобно.
— Само че аз току-що го направих, така че ако не сториш същото, здравата ще загазиш.
— Това не означава, че не си го мисля. Наистина. Не мислиш ли, че това си е истинска фантазия? Понеделник сутринта и ние сме сами у дома. Крадем от работното си време, за да се любим? Знаеш ли какво бихме направили допреди няколко години, за да си осигурим такъв момент?
— Сигурно бихме убили някое малко сладко пухкаво животинче.
— Най-малко.
— Обаче още не си ми казал за Катрин.
— Защото, честно казано, не съм решил. Главното е, че според мен няма да повдигнат обвинения срещу нея. Кунео просто се опитва да я сплаши.
— Но ако го направят?
— Да я обвинят ли? — обърна се той към нея. — Няма да поема случая, ако това ще те притесни.
— Не става дума само за мен. Цялата тази работа с Кунео. Знам, че Ейб определено се притеснява…
— Само че на Ейб притеснението му е хоби.
— Добре, обаче този път си има причина. Кунео може да предизвика огромно объркване и за двама ви. Ако нещо за онзи ден излезе наяве…
— Всъщност това е една от причините лошата ми половинка всъщност да се надява те наистина да повдигнат обвинения срещу нея и да се опитат да водят делото с тези глупави доказателства.
— И каква е причината?
— Кунео. Ако не попадне на златна мина — например кръвта на Хановър по дрехите на Катрин, — той прибързва и няма почти никакви шансове да спечели. Ейб твърди, че той е немарлив следовател. И това е вярно. Зависи колко бързо или свободно реши да играе, но ако имам възможност да го извикам на свидетелското място, ще поставя под сериозно съмнение благонадеждността му като полицай. Достатъчно, за да може никой да не иска да гони Михаля, като преследва мен или Ейб само защото Кунео казва така. Направо очаквам с нетърпение подобно възможност.
Франи отпи от кафето си и каза:
— Ако й откажеш, колко ще струва това на фирмата?
Харди се позамисли:
— Шумен процес за убийство? От триста до петстотин хиляди, а може би повече. Плюс може би някои допълнителни облаги.
— Значи би искал да се заемеш?
— Този въпрос все още не стои. Може би изобщо няма да се стигне до там. Но всъщност, както ти казах, ако за теб е проблем…
— Значи съм неуверена кучка.
— Ни най-малко. Съвсем нормално е да се чувстваш несигурна. Двамата с Катрин ходихме няколко години. Това е доста време. Очевидно, както ти казах, все още нещо ни свързва. Винаги ще ни свързва.
— И тя все още е привлекателна. — Това не беше въпрос.
Той кимна:
— Изглежда много добре. Само че знаеш ли, тази сутрин вече обсъдихме въпроса с фантазиите. Ти си моя и аз съм твой. Това е.
— Да, обаче ти се удава случай, в който можеш да помогнеш на човек, който ти е близък и когото смяташ за невинен, да спечелиш половин милион долара или повече от сделката и в същото време ще съсипеш професионално човек, който се опитва да навреди на теб и на Ейб. Как мога да те помоля да не се заемеш със случая?
Харди остави чашата си, пресегна се и придърпа жена си към себе си.
— Просто трябва да кажеш: „Диз, бих предпочела някой друг да се заеме с това дело“.
— Няма да го направя.
— Е, ти решаваш, Флейвършам. — Харди цитира любима на семейството реплика от филмчето на Дисни „Великият мишок детектив“. — Аз също все още не съм взел решение.
— Не можеш да й откажеш, ако се нуждае от теб.
— Някой друг би могъл да я защитава.
— Но дали толкова добре като теб?
— Ами…
— Между нас казано — прекъсна го Франи и добави: — малко е страшничко.
Непосредствено до главното фоайе в кантората на Харди на Сътър Стрийт се намираше заседателната зала, която наричаха Солариума. Тя беше пълна с пищна зеленина — каучукови дървета, папрат и какво ли още не. Един от съдружниците дори беше донесъл подобно на секвоя дърво в огромна саксия. Стеблото му беше трийсетина сантиметра в диаметър, а клоните му стигаха до стъкления покрив.
След като двамата с Франи продължиха сутрешната си любовна среща с ранен обяд в „Петит Робер“, все още с изключени телефони, Харди седеше на един от шестнайсетте стола около огромната махагонова маса в средата на стаята. При пристигането му в кантората го чакаха три спешни обаждания от Катрин Хановър — първото беше, когато от полицията я бяха посетили рано сутринта, за да й връчат призовка да се яви да даде показания
— Съжалявам, просто не мога да спра да плача.
След като затвори, той позвъни на пейджъра на Ейб. Питаше се дали в събота или в неделя се е случило нещо, което да доведе до заповедта за обиск. Дали в лабораторията бяха открила някакви важни улики?
След като реши каква ще бъде следващата стъпка, Харди си даде миг спокойствие, преди да я предприеме. Всяко нещо, което правеше сега, почти в качеството си на адвокат на Катрин, го приближаваше все повече към решението, което все още не беше взел съзнателно. Но с всяка следваща
