Мотивът

стъпка напред той сякаш не можеше да се спре. Разбира се, че щеше да позвъни на Катрин след трите й спешни обаждания. Какво друго можеше да направи? Разбира се, че щеше да потърси Глицки на пейджъра и да се опита да разбере какво е открила полицията. В известен смисъл усещаше, че няма избор. Само че до този момент мотивите му бяха дребнави и лични. Това, което обмисляше сега, беше по-голямо и по-публично. Искаше да бъде по-сигурен в ангажимента си, преди да продължи нататък.

Дали се дължеше на чувството му за вина заради начина, по който я бе изоставил преди толкова време, или бе доказателство за силната връзка, която бяха успели да изградят помежду си, но той не можеше да отрече факта, че между него и Катрин все още имаше силна лична връзка. Бяха съзрели заедно в една и съща култура — това му стана ясно веднага след като я посети в събота в дома й, след като двамата лесно възстановиха удобната близост помежду си въпреки трудните въпроси. Истината беше, че тя бе първата му любов, а той бе станал човек, който не би могъл да я изостави, когато тя имаше толкова силна нужда от него. Дори и след като си даде сметка, че има съвсем малка вероятност тя да си играе с него.

Защото тя знаеше, че би могла.

Но това, каза си той, беше нейната съдба, нейната карма.

Харди нямаше друг избор, освен да остане верен на себе си и да вярва, че Катрин няма да го предаде.

Накрая нареди на Филис да го прекъсне, ако се обади Глицки, позвъни в кабинета на прокурора, където разговаря с относително новия първи заместник-прокурор Крейг Беларио за призовката за явяването на Катрин пред съдебните заседатели. Харди търсеше отговор на един-единствен въпрос и той беше дали неговата клиентка — неговата клиентка! — е обект на разследване, т.е. заподозряна, а не свидетелка.

Беларио, който не познаваше Харди достатъчно добре, не беше най-премият човек на света. Каза на Харди, че не може да предскаже как ще постъпят членовете на голямото жури и че винаги е най-добре човек да бъде подготвен за най-лошата възможност. Харди му благодари, но всъщност за какво ли, и научи името на прокурора на изслушването — Крис Роузън. След това позвъни и на него, но той беше излязъл.

Усети, че се е изправил пред каменна стена, и стомахът му се сви. Ако нещата вече бяха стигнали дотук, не му оставаше друго, освен да каже на Катрин да се позове на Петата поправка пред голямото жури и да откаже да дава повече показания пред полицията. А след като тя възприемеше тази стратегия, попадаше в ужасния омагьосан кръг на правната игра — макар формално погледнато все още да беше свидетел, в очите на обвинението щеше отдавна да се е превърнала в обект на разследване.

Поставил на масата пред себе си своя бележник и още една чаша кафе, Харди четеше съсредоточено и преглеждаше всички бележки, които си беше водил в дома на Катрин е събота вечерта. Усети присъствието й веднага щом тя влезе във фоайето, вдигна глава, стана и отиде до вратата на Солариума.

— Катрин.

Дори да беше плакала, в момента по лицето й нямаше и следа от подобно нещо, освен че очите й бяха по-блестящи. Носеше добре ушит кафеникав костюм с панталон. Харди остана доволен, че е избрала по- тъмен цвят, въпреки че когато се обърна към него, отдолу се показа лека оранжева дантелена блуза с дълбоко деколте. На шията й имаше елегантна верижка от малахитени мъниста, която се спускаше между гърдите й. Забеляза, че тя е уголемила бюста си.

Още не бе успял да осмисли впечатленията си, когато Катрин се хвърли в прегръдките му. Без да обръща внимание на присъствието на Филис и на Норма, главната секретарка, нито пък на един-двама стажанти, които се бяха отбили на рецепцията за нещо, Харди я притисна към себе си за кратко, след това се обърна към събралите се хора и я представи като стара приятелка и нов клиент.

Нов клиент.

Когато се върнаха в Солариума, двамата седнаха и Харди я помоли да му покаже призовката.

— Тази сутрин ли я получи?

— В седем часа. Току-що бях станала.

— Продължават да те тормозят.

— И аз така си помислих. Освен това поискаха да направят още един обиск. Нормално ли е?

Не отговори на въпроса й, вместо това попита на свой ред:

— Кога направиха обиска? И него ли в седем сутринта?

— Не. Към девет. Бяха различни хора. Кунео дойде с втората група. Тогава отново ти позвъних.

— Тази сутрин бях зает — отвърна Харди. — Обадих ти се веднага щом дойдох в кантората. Глицки беше ли с групата, която извърши обиска?

— Не, струва ми се. Не съм го виждала, но съм сигурна, че не това беше второто име. Щях да си го спомня.

— Какво търсиха този път?

— Не знам. Всичко, струва ми се. Качиха се горе и започнаха.

Харди прикри отчаянието си и се усмихна ободрително:

— На заповедта са изредени подробностите. Показаха ли ти ги?

— Не.

— Ами съпругът ти? Той беше ли там? Случайно не поиска ли да погледне заповедта?

Тя сведе поглед и започна да драска с пръсти по плата на панталона си:

— Уил си взе… — замълча. — В момента не е у дома.

Харди изчака.

След минута тя изтри с пръст едното си око, след това другото. Пресегна се, отвори чантата си, извади пакетче кърпички и вдигна едната към лицето си.

— Това е гняв, не е тъга. — Изтри очите си още веднъж, подсмръкна и стисна кърпичката в юмрук. — Кучи син.

Харди каза първото, което му хрумна:

— Значи не е бил за риба миналата сряда?

Тя гледаше право пред себе си.

— Беше в Южна Калифорния. Там се събират. На същата яхта като последния път. — Най-накрая му метна кос поглед. — Съжалявам за грубия си език и наистина не исках да те лъжа за мен и Уил в събота. — Отново въздъхна тежко. — Както и да е, скандалът избухна, след като ти си тръгна. Той направи някаква глупава забележка за мен и за теб…

— За мен и за теб ли?

— За това колко дълго сме си говорили, само че прозвуча някак противно.

— Бях там в качеството си твой адвокат, Катрин. — Никак не му допадаше, че е застанал между съпруга и съпругата и веднага съжали, че се нарече адвокат. Беше още една крачка, след която нямаше връщане.

— Разбира се. Че като какво друго? Но ти не познаваш Уил. Той не се нуждае от истинска причина, за да започне скандал. Във всеки случай той обиждаше и теб и аз си помислих: „Как смее!“ и избухнах. Изхвърлих го.

— Да не би да е мислел, че не си знаела за любовната му връзка?

— В такъв случай ме е мислел за пълна глупачка. Той дори искаше… да правим секс, след като се прибра, може би за да не заподозра, че се е въргалял в леглото четири дни. Копеле. — От гърлото й се откъсна горчиво възклицание. — Мислех си, че ако не повдигам въпроса, децата няма да разберат. Надявах се да успея да издържа, докато Хедър отиде в колеж, и след това да подам молба за развод. Децата нямаше да са около нас и щеше да бъде по-лесно. Само че последния път, миналата седмица, осъзнах, че не издържам повече. Не мога повече така. И въпреки това все още не съм решила.

— Какво точно не си решила?

— Дали да подам молба за развод. Да се изнеса ли, или да го накарам той да се изнесе. Да доведа нещата докрай. Не исках да стане както стана. Исках поне да мога да избера момента. Сега толкова се срамувам от себе си.

— Защо?

Тя се обърна на стола си с лице към него.