вестибюла беше непокътнат, но след като мъглата се бе разнесла, бе изгряло слънце и вече имаше достатъчно силна естествена светлина.
Глицки приклекна над един участък на килима, който изглеждаше не толкова обгорял колкото съседните. Имаше още едно подобно място на около два метра и половина по-нататък, на входа на хола.
— Тук ли ги намерихте?
— Да. Освен това тук е избухнал пожарът. Клекнете — все още се усеща миризмата на бензин.
Глицки се наведе и помириса, но усети единствено мириса на изгоряло.
— Може би вече сте направили всичко това с Кунео, но ще ви бъда благодарен, ако го направите още веднъж с мен. Кметицата прояви личен интерес. Била е приятелка на господин Хановър. Иска ми се да не звуча непрофесионално, когато я осведомявам. Допускам, че мъжът е бил Хановър, така ли е?
— Така се предполага, макар че официалното становище трябва да е на Страут. Но който и да е — да го наречем Хановър, — е паднал на портфейла си и той не е изгорял напълно. Вътре беше шофьорската книжка на Хановър, така че явно е той.
— Ами другото тяло?
— Няма как да се разбере нищо. Вашият човек Кунео май смята, че го е извършила приятелката му.
— А вие не сте ли съгласен?
— Не знам. Нямаше нищо, с което да я идентифицираме. Може и да е била тя. — Бекер говореше с почти равен глас. Просто навързваше фактите и беше готов да сподели каквото знае с който и да е разследващ офицер, без да поставя особено силни акценти. — Мога да кажа, че най-вероятно е била жена — под тялото намерихме нещо, което прилича на презрамка на сутиен, но това е всичко, с което ще се задоволя за момента. Скоро Страут ще ни изясни въпроса.
— С какво е най-вероятно да си имаме работа? В новините съобщиха, че става дума за убийство и за самоубийство.
— Възможно е — кимна Бекер.
— Значи и преди сте виждали нещо подобно? Как някой убива партньора си, а след това се самоубива, обаче преди това подпалва къщата?
— Разбира се, не е някаква рядкост. — Той явно се замисли дали да каже още нещо, след това сви рамене някак извинително. — Връзката се обърква и някой иска да заличи всяка следа за нея.
— Някакви признаци, че тази връзка се е объркала?
Очите на Бекер огледаха пода.
— Имате предвид, освен всичко това? Може би. Кунео разговаря със снахата на Хановър.
— Кога?
— Видяла пожара по новините и дойде тук снощи. Явно тази Миси тъкмо била приключила с ремонта на къщата за около милион от парите на Хановър. Може би той е искал да остави послание, че всичко това не значи нищо за него. Ще ви кажа обаче едно.
— Какво?
— Не го е направило тя.
— Какво искате да кажете? Какво не е направила?
— Не го е убила. Казах го и на Кунео. Това може и да не е доказателство, което да използвате в съда, но ако става дума за провалена връзка, трябва да се знаят две неща. Първо, ако извършителят е жената, обикновено го прави в спалнята, може би дори в леглото.
— Защо?
— Защото там е центърът на живота на жената. — Той вдигна ръка: — Знам, знам, това не е достатъчно прецизно и хората ще кажат, че е пълна глупост, само че ако попитате човек, който има опит с подобни неща, той ще потвърди. Ако е престъпление от страст и не е извършено в спалнята, значи извършителят не е жената.
— Добре — каза Глицки, — а кое е второто нещо?
— Боя се, че отново е доста фриволно.
— Ще го преглътна. Какво е?
— Като начало, жените рядко се застрелват. Ако го направят, не е в главата. Не искат да се обезобразяват. Не става така.
Внезапно Глицки се върна към убийството на Лорета Уейджър, бившата сенаторка от Калифорния, която беше негова любовница и майка на дъщеря му Илейн. Тя се бе простреляла в сърцето. Каза си, че Бекер има право. И двете му съображения безспорно бяха сексистки и нямаше да издържат при сериозно оспорване. Само че това не им пречеше да бъдат евентуално — и дори най-вероятно — верни.
— Значи смятате, че го е направил Хановър?
— Не знам. Като че ли Кунео възприе това като работна хипотеза. Пистолетът беше под трупа, но не съвсем.
— Как така „не съвсем“?
— Ето, вижте тук. — Бекер бръкна във вътрешния си джоб и извади оттам тесте снимки. — Партньорът ми занесе снимките във фотолабораторията веднага щом отвориха. Направиха по две копия и аз дадох другите на Кунео, но негативите все още са при мен, ако и вие искате копие. — Прегледа снимките, докато намери каквото му бе нужно. — Ето, погледнете.
Глицки разгледа неясната снимка — сенки в мрака. Беше близък план на нещо, което отначало не можа да разпознае.
Бекер му помогна, като се пресегна и се зае да му показва.
— Тук, горе е тялото и краят на ръката — дланта е отрязана. Погледнете обаче тук, горе, до тялото — това е пистолетът.
— Значи не е точно под него?
— Не. Точно както виждате тук. По-скоро е отстрани и е леко подпъхнат.
— Този труп е бил тук отзад, по-близо до хола, така ли? След този на жената?
— Да — каза Бекер. — Какво мислите?
— Просто се питам дали са работили тук с маркучите…
— За малко.
— Добре, Мисля си, че е възможно пистолетът да е бил на килима и силата на струята от маркуча да го е избутала към тялото. Да го е подпъхнала, както се изразихте вие.
Предположението явно не смути Бекер.
— Да, мисля, че не може да се изключи такава възможност. Обаче това не е най-очевидното обяснение на местоположението на пистолета.
Глицки се почеса по бузата — Бекер бе пределно искрен по отношение на разследването, което водеха двамата с Кунео. Макар че първоначалният му план не беше такъв, самият той не виждаше причина да се опитва да прикрива мотивите си.
— Както ви споменах, Хановър е бил приятел на кметицата. Тя не приема мисълта, че той може да се е самоубил, да не говорим пък за приятелката му. Помоли ме да се поразровя в случая.
Смаян, Бекер остана неподвижен за миг, клатейки глава. Накрая каза:
— Ако трябва да направите това, не бих искал да върша работата ви.
— Понякога самият аз не съм сигурен дали искам да я върша — кимна Глицки.
3
Дизмъс Харди, партньор в правната кантора „Фрийман, Фаръл, Харди и Роук“, беше вдигнал краката си върху бюрото. Сакото му висеше закачено на облегалката на стола. Беше свалил обувките си. Вратовръзката му бе разхлабена, а яката на ризата му — разкопчана. Правеше си следобедна почивка в един не много напрегнат ден и четеше безразборно от една книга, която бе купил неотдавна — „Оригинален сборник на Скот“.
Тъй като много си падаше по фактите, Харди смяташе, че това е една от най-увлекателните книги, които му бяха попадали през последните години, понеже в нея имаше всякаква наглед несъществена, но според него полезна информация, като например Седемте чудеса на древния свят (Голямата пирамида в Гиза, Висящите градини във Вавилон, статуята на Зевс в Олимпия, храмът на Артемида в Ефес, мавзолеят в
