Мотивът

седеше на бюрото си и пиеше кафе, като умишлено се правеше, че не забелязва присъствието на всички останали, и разгръщаше сутрешния вестник. Чакаше Сондърс да се приготви да запише разговора и не беше склонна да си бъбри с хората, за да намали напрежението, преди да настъпи моментът. Всъщност според Харди тя целеше точно нарастване на напрежението.

Сондърс удари няколко клавиша и се прокашля — предварително уговорен сигнал. — Браун я погледна, отново отпи от кафето си и остави вестника. Погледна първо Роузън, след това Харди, сетне Кунео и накрая отново прокурора.

— Господин Роузън, помните ли, че преди няколко седмици, когато избирахме съдебните заседатели, аз ви предупредих, че не искам никой да разговаря с пресата за този случай?

Роузън се отблъсна от стената и зае уважителна поза.

— Да, Ваша Чест. Разбира се.

— В съдебния свят наричаме това забрана за медиен коментар. Да ви звучи познато?

— Да, Ваша Чест.

— И понеже инспектор Кунео беше в тази съдебна зала и седеше до вас на масата на обвинението още от официалното начало на процедурата, смятате ли, че е неоснователно да предположа, че той е част от екипа на обвинението? И поради това, че забраната за медиен коментар се отнася и за него?

— Да, Ваша Чест, но…

Браун вдигна ръка, за да му попречи да отговори, и се обърна към Кунео:

— Инспекторе, какво можете да кажете в своя защита?

Само че Роузън се спусна да защитава инспектора си, преди Кунео да успее да изрече и една дума.

— Смятам, че инспектор Кунео не си е дал сметка за сензационната стойност на коментарите си, Ваша Чест. Или че те ще бъдат възприети по този начин.

— Нима? И откога забраната за медиен коментар означава, че човек може да говори каквото си поиска, стига да не е сензационно? Между другото — обърна се тя към Кунео, — инспекторе, наистина ли не съзнавахте, че споменаването на кмета като съучастник в заговор за възпрепятстване на правосъдието по делото, разглеждано от този съд, ще предизвика вниманието на медиите?

Кунео беше бръкнал в джобовете си с две ръце и отвътре барабанеше по краката си.

— Ваша Чест, съжалявам, ако това е предизвикало проблем, обаче никой никога не ми е казвал да не разговарям с репортерите.

— Да, само че никой не ви е казал и да си обуете панталон, когато се явите днес в съда, но вие въпреки това сте го направили, нали? От колко време сте полицай? От две седмици? Бяхте тук, когато издадох нареждането. Да не мислехте, че си говоря сама? Заповедта гласи да не разговаряте с репортерите за процеса по време на провеждането му.

— Но, госпожо съдия…

— Защо не опитате с Ваша Чест?

— Добре, Ваша Чест. Но в този случай репортерите съпътстват целия процес.

— Благодаря ви, вече бях забелязала. Точно затова издадох заповедта. — Тя отмести поглед към прокурора, върна се на Кунео и поклати глава.

В настъпилата пауза Роузън се опита да се извини.

— По онова време не го нарекохте точно забрана за медиен коментар, Ваша Чест. Надявам се да си спомните и съм сигурен, че господин Харди ще се съгласи с мен. Казахте, че в интерес на справедливостта бихте искали да се въздържаме да коментираме случая пред пресата.

Браун го изгледа невярващо.

— Забраната за медиен коментар представлява точно това, господин Роузън. Във всеки случай, веднага щом излезем навън и ако продължим с процеса, в което не съм толкова сигурна, ще издам официална заповед за забрана на коментарите пред пресата и ще изолирам съдебните заседатели, което много ми се искаше да не става. — Седнала зад бюрото си, тя отправи стоманения си поглед към Харди. — Ако чуем онова, което очаквам да чуем, господин Харди, допускам, че ще поискате прекратяване на процеса. Може би и преразглеждане на искането ви за промяна на мястото на провеждане на процеса.

Подобно на Роузън, Харди също застана мирно, когато съдията се обърна към него.

— Да, това беше намерението ми, Ваша Чест. Първоначално.

Браун присви очи въпросително.

— Само че клиентката ми не желае да започва всичко от начало. Не иска да прекара повече време в затвора.

Браун наведе глава на една страна и се намръщи:

— Това някаква шега ли е?

— Не, Ваша Чест.

— Обяснихте ли й, че твърденията на инспектор Кунео са и неин ущърб? И как те биха могли да повлияят на съдебните заседатели, дори да разпитам всеки от тях поотделно, което възнамерявам да направя, и те отрекат да са чели публикацията?

— Да, обясних й, Ваша Чест.

Съдийката явно не можеше да възприеме възраженията ма Катрин.

— Тя знае ли какво означава „ущърб“? Че вероятно в значителна степен тези коментари създават по- голяма вероятност тя да прекара в затвора остатъка от живота си, а не само няколко месеца?

— Да, Ваша Чест.

— И въпреки това тя иска процесът да продължи?

— Зависи, Ваша Чест.

Преди нещата да стигнат още по-далеч, Браун искаше да разговаря със съдебните заседатели и да провери какво е положението. Когато се озова в съдебната зала, Харди разбра, че не е преценил правилно грамотността на съдебните заседатели — не трима, а четирима от тях бяха чели статията. Единият твърдеше, че е прочел само заглавието. Вторият каза, че е прочел само няколко реда. Колкото и да беше невероятно, другите двама признаха, че са прочели цялата статия, преди да си дадат сметка, че е свързана с процеса. Никой не призна да е говорил с някой друг. Имаше трима съдебни заседатели, които подлежаха на евентуално изключване. А разполагаха само с трима заместници.

Вече се бяха върнали обратно в кабинета на съдията и отново говореше Браун:

— От вас зависи, господин Харди. Какво бихте искали да направи съдът?

— Искаме процесът да бъде прекратен, Ваша Чест, вследствие на умишлено нарушение от страна на обвинението, което не позволява нов процес поради забраната за повторно обвинение.

Роузън избухна в неподправена ярост: „Хайде стига“, след това се обърна към Харди:

— Това е нечувано…

— Господин Роузън! — проехтя в залата гласът на съдията. — Обръщайте се единствено към съда! Ако продължите да спорите със защитника, ще наредя да ви арестуват за обида на съда — Тя насочи към него треперещия си показалец. — И не си мислете, че няма да го направя! — Без да дочака отговор от Роузън, Браун отново рязко се обърна към Харди. — Доколкото си спомням, това е възможно само ако обвинението умишлено е извършило нарушението, за да предизвика прекратяване на процеса. Това ли искате да кажете?

— Да, Ваша Чест. — Харди знаеше какъв ще бъде следващият й въпрос — защо Роузън би провалил умишлено процеса на този етап, — затова побърза да я изпревари: — Очевидно господин Роузън не е бил достатъчно подготвен. Истинската история за сексуалните аванси на инспектор Кунео по отношение на клиентката ми, които ще окажат огромно въздействие върху съдебните заседатели, ще стане ясна от кръстосания разпит, който ще проведа днес. И тогава внезапно неговата позиция, която беше неиздържана още от самото начало…

Само че Роузън го прекъсна:

— Ваша Чест, това е абсурдно. Разполагам с очевидци.

Браун кимна с известно нетърпение:

— Което е основната причина да откажа на господин Харди искането му по член 995. Не ме карайте да