Мотивът

Харди стана в пет часа и в рамките на половин час си взе душ, избръсна се и се облече. Отвори вратата на спалнята си на горния етаж, с учудване забеляза светлина в кухнята и остана още по-учуден, когато завари там дъщеря си Ребека, станала и облечена за училище. Седеше и пишеше на масата в трапезарията, пръснала учебниците покрай себе си. Вдигна поглед и му се усмихна:

— Привет, непознати.

— Недей и ти.

— Какво?

— Знаеш какво. Водя процес. Така издържам семейството и за жалост това изисква да работя доста продължително от време на време, което не ми допада особено, противно на мнението на всички у дома. Закуси ли?

— Не.

— Възнамеряваш ли?

Тя сви рамене.

— Мога да ти направя нещо.

— Ти какво ще закусиш?

— Само кафе.

— И за мен същото.

— Никаква храна? Протеини, които да ти помогнат да изтърпиш мъчителните часове в училище?

Тя спря да пише, вдигна поглед и отново му се усмихна:

— Ти ще си набавиш ли протеини?

— Аз съм възрастен, нямам нужда.

— А аз съм на осемнайсет.

— Имам смътна представа. Присъствах на раждането ти. Какво искаш да кажеш с това?

— Само, че аз също съм възрастна. Според законите на много щати.

— Обаче тук си ученичка, която се нуждае от енергия, затова трябва да се храниш.

— Но не и да закусвам.

— Това е най-важното хранене за деня.

— Така казват всички, обаче ако ям сутрин, ще напълнея.

— Никога няма да напълнееш. Изразходваш всичко ежедневно, работейки.

— Може да престана да го правя.

— Направиш ли го, можеш да спреш и да ядеш.

Пауза.

— Добре, ще хапна нещо, ако и ти хапнеш.

Харди усети как раменете му се отпускат. Приближи се и целуна дъщеря си по главата.

— Трябва да станеш адвокат, щом умееш да спориш така. Никак няма да ми е приятно да застана срещу теб в съда.

Тя разсеяно вдигна ръка и обгърна шията му.

— Да знаеш, че те обичам дори когато отсъстваш. Но ми липсваш.

— И аз те обичам и ми липсваш, обаче какво да се прави! Ще забъркам нещо с яйца.

Тя го изгледа с извити вежди, вдигна три пръста и извърна глава настрани. Продължи да държи вдигнати трите си пръста.

Харди без усилие преведе езика на знаците и гордо каза:

— Каквото и да е.

— Не е зле — каза тя и го изгледа одобрително.

— За един възрастен — сви рамене Харди.

Докато закуската се готвеше в черния му тиган, той излезе на предната веранда, слезе по стълбите и се озова под силния дъжд. Взе „Кроникъл“, хвърлен близо до вратата, и тичешком се прибра вътре. В кухнята извади вестника от найлоновата му опаковка и надникна под похлупака, където яйцата все още не бяха готови.

Реши да ги остави още минута-две, метна вестника върху кухненския плот и го разгърна. Макар че процесът беше осигурил доста съмнителна храна за таблоидите, както и непрекъснат, но не толкова сензационен разход на мастило в местната преса, все още не се бе превърнал в новина от първа страница, затова Харди застина при вида на заглавието, което се мъдреше там: ОБВИНЕНИЕ В ЗАГОВОР НА ПРОЦЕСА НА ХАНОВЪР. След това с малки, но дебели черни букви пишеше: ПОСТАВЯТ СЕ ПОД ВЪПРОС ВРЪЗКИТЕ НА КМЕТА С ЕКИПА НА ЗАЩИТАТА.

Харди се наведе над плота, поставил двете си ръце отстрани на вестника, и се зачете:

„Вчера процесът за двойно убийство срещу Катрин Хановър получи неочакван обрат, когато един от главните свидетели на обвинението и разследващ случая инспектор, сержантът от отдел «Убийства» Дан Кунео, заяви в показанията си, че кметицата Кейти Уест лично е помолила заместник-началника на инспектор Ейбрахам Глицки да насочва и може би да възпира полицейското разследване на убийствата на известния лобист Пол Хановър и на неговата годеница Миси Д’Амиен.

В отговор на въпросите след появата си в съдебната зала вчера сержант Кунео разви по-обстойно тезата за съществуването на заговор, като заяви, че Глицки, а съответно и кметицата Уест, неведнъж са възпрепятствали усилията му да арестува главната си заподозряна за убийствата от май, миналата година, Катрин Хановър. «Те скалъпиха обвинения в сексуален тормоз срещу мен, за да ме държат далеч от нея, казаха ми да не я разпитвам повече, опитаха се да ме насочат към евентуални други извършители. Беше ми оказан огромен натиск».

Няколко групи в общината вече изразиха възмущението си по повод на тези обвинения, макар че до този момент кметицата отказва коментар. Марвин Олръд, говорител на проекта «Градска справедливост», полицейска надзорна организация, призова за провеждането на пълно разследване на отношенията на кметицата с високопоставени политици. «Арогантността на кметицата и своеволието й подкопават основите на нашата правораздавателна система. Намесата и търговията с влияние от страна на нашите политически лидери са като тумор в тялото на политиката е този град и трябва да бъдат спрени», твърди Олръд“.

Бяха цитирани още пет-шест подобни изявления, които разгръщаха историята. Вече не ставаше дума просто за обвинения. Съвсем открито се намекваше за заговор.

Обвиненията на Кунео уличават и адвоката защитник на Катрин Хановър, Дизмъс Харди, чиито удобни и близки отношения с топ ченгето Глицки и с кметицата отдавна са обект на предположения и обсъждане сред служителите в Съдебната палата. По-нататък Кунео каза: „Всички знаят, че той е излизал с Катрин Хановър, когато са били в гимназията. Приятели са още от деца. Когато стана ясно, че тя ще бъде главната ми заподозряна, той е отишъл при своята приятелка кметицата и е помолил общият им приятел Глицки да използва влиянието си, за да ме държи далеч от нея. За щастие, не се получи“.

Заместник-началникът Глицки не се е явявал на работа от два дни и не отговаря на обажданията до кабинета си. Харди също не бе намерен, за да коментира.

— Татко? Добре ли си?

Все още подпрян на ръцете си и надвесен над отворения вестник, Харди стоеше неподвижен.

— Ако някой от съдебните заседатели види това или научи за него, ще настоявам процесът да бъде прекратен заради неправилно провеждане. Трябва да го направя, защото иначе ще изляза некомпетентен. — Той се изправи и притисна очите си с ръце. — Ще трябва да започна всичко отначало. А Катрин през цялото време ще бъде в затвора. Боже!

Дъщеря му се приближи до него и обгърна кръста му с ръка. Той обърна отново на първа страница, за да може тя да прочете статията отначало. Когато свърши, облегна глава на гърдите му.

— Само че това няма нищо общо с истината.