Мотивът

— Исках да прегледам преди всичко финансовите й документи, но освен това и компютърни разпечатки, телефонните сметки, разписките от кредитните карти и дори списъците с покупките. Всякакви писмени документи, което, разбира се, включваше и дневници като този, който можеше да потвърди или да отхвърли алибито й за деня на убийствата. Обвиняемата каза, че децата й не са били у дома. Искахме да проверим документи, които да го доказват.

— Какво научихте от този дневник? От дневника на Хедър?

Кунео леко извърна глава и даде показания направо на съдебните заседатели:

— Хедър неочаквано решила да се прибере у дома след училище и е била вкъщи през целия следобед и през нощта.

— А какво ви беше казала обвиняемата?

— Тя ми каза, че се е прибрала у дома след следобедния си разговор с Пол Хановър, че е останала там цялата вечер и е гледала репортажа за пожара по телевизията.

— Инспекторе, бихте ли прочели съответния откъс от дневника на Хедър Хановър за деня, в който е бил убит дядо й?

Харди крадешком метна поглед към съдебните заседатели. Всички сякаш се бяха привели напред в очакване. Както предполагаше, това беше труден момент за защитата, а сега бе станал още по-труден, след като за собствено удовлетворение бе установил, че Уил Хановър наистина е имал любовна връзка със секретарката си. Ако можеше поне да демонстрира истинността на това твърдение, това можеше да вдъхне доверие в действията на Катрин през нощта на пожара, въпреки че тя първоначално бе излъгала за тях. В момента обаче разполагаше само с лъжата на Катрин и със собственоръчно написаното от дъщеря й опровержение на алибито й, но нямаше нито едно доказателство за любовната връзка на съпруга й.

Кунео беше отворил малката книжка и сега прочистваше гърлото си:

— … по някаква причина мама искаше всички да излезем тази вечер и ни каза да останем навън и да си купим пица или нещо друго. Само че тази седмица имам ужасно много домашни — два теста утре!! — затова казах на Сол да ме остави тук, за да уча. Трябваше да измисля какво да ям, защото мама пак беше излязла, което напоследък е съвсем обичайно.

Кунео спря, прокурорът му кимна и той затвори книжката.

— Разговаряхте ли по-късно с дъщерята на обвиняемата за този текст?

— Да.

— И какво ви каза тя?

— Каза, че си е била у дома цялата вечер. Майка й не била вкъщи. — Кунео изчака секунда и добави, без никой да го пита: — Обвиняемата ни беше излъгала.

Харди дори не си даде труда да възрази.

22

Показанията на Кунео отнеха почти целия следобед и Браун попита Харди дали би предпочел да приключат за днес, вместо да започва кръстосания си разпит и да се налага да го продължава на следващия ден, след като е задал само няколко въпроса. Както бе по отношение на всичко останало в този процес, и това решение имаше своите за и против. Дали да се възползва от първата възможност и незабавно да атакува фактите и впечатленията от показанията на Кунео, за да не даде възможност на съдебните заседатели да се приберат у дома и да преспят с тази мисъл? Или беше по-добре да подложи инспектора на кръстосан разпит без прекъсване, който може да го изтощи и да върне обичайната му нервност? Накрая, отчасти защото остана с впечатлението, че Браун би предпочела съдът да се оттегли, а той искаше да достави удоволствие на съда, Харди избра втората възможност.

Затова беше едва четири и няколко минути, когато двамата с Катрин се озоваха в клетката зад съдебната зала. Седнаха на бетонната пейка — Харди, приведен напред с наведена глава и опрял лакти на коленете си.

— За какво си мислиш? — попита го тя.

— Че ми се иска да се беше прибрала у дома след разговора със свекъра си.

— Знам.

Той й метна кос поглед.

— Как научи за пожара?

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, след като не си била у дома и не си гледала новините по телевизията, какво те накара да се върнеш в дома на Пол?

Въпросът му я накара да застине:

— Не знам. Може би съм чула по радиото. Може би съм пуснала радиото…

— Може би! — Харди рязко се изправи и изстреля думите към нея. — Може би си включила радиото? Що за глупости!

— Това не е…

— Ти си ходила на пожара, Катрин. Била си там, разговаряла си с Кунео и с Бекер. Какво те накара да отидеш там?

— Аз… не съм сигурна. Искам да кажа, че разбира се, знаех за пожара. Можеш да чуеш нещо и да не си спомняш откъде точно си го чул, нали? Тази нощ стоях в колата си, пред дома на Карин един бог знае колко време, след това отидох чак до офиса на Уил, но беше късно и там нямаше никой, а след това просто карах, без да знам къде да отида. Сигурна съм, че радиото в колата беше пуснато. Сигурно съм го пуснала и когато са съобщили за пожара… — тя просто не можеше да намери повече думи.

— И каза и на двамата инспектори, и на мен, че си научила за него от телевизията.

— Да. Спомням си…

— Какво си спомняш? Какво им каза или какво се случи наистина?

— И двете, Дизмъс — осмели се да докосне ръката му тя, — не се дръж така.

Той се дръпна от нея и стана.

— Никак не се държа, Катрин.

— Плашиш ме.

— Аз ли те плаша? Трябва да ти кажа, че ти ме плашиш. — Той отново седна и сниши глас: — Може би не разбираш, но има цели пет часа от момента, когато си си тръгнала от дома на Пол първия път, и когато си се върнала там по време на пожара. Ти ми каза, че през цялото това време си била пред дома на Карин и си я чакала да се прибере, надявала си се да се прибере, което би означавало, че не е била с Уил. А сега научавам, че си ходила с колата един бог знае къде и че може би — обожавам това може би — радиото е било пуснато… Мили Боже!

Отново се изправи, приближи се до пръчките на решетката и ги стисна. Отне му известно време, но най-накрая успя да се овладее, върна се и седна до клиентката си.

— Знаеш ли, Катрин, много неща, всъщност всичко, което преживяхме заедно напоследък, ми се струваше правилно и редно, защото приемах на доверие много от това, което си, което представляваш. Ти си първата жена, която съм обичал и не искам да повярвам, никога не съм можел да повярвам, че си способна да извършиш това, в което те обвиняват.

Тя понечи да каже нещо, но той я прекъсна:

— Не, позволи ми да довърша, моля те. Повярвах ти преди, когато ме излъга за това алиби и ми каза, че не си искала да те помисля за жена, способна да шпионира съпруга си. Сега вече знам, че си такъв човек и мога да го приема и знаеш ли какво? То изобщо не променя отношението ми към теб. Всичко е наред. Сигурно ще се учудиш, но мнозина от нас не са съвършени. Само че е съвсем различно да продължаваш да ме лъжеш. Лъжите са нещо лошо. Те разкъсват тъканта. Бих предпочел просто да ми кажеш, че си ги убила. Така ще знам коя си и ще работим с каквото имаме.

Ръцете на Катрин бяха сключени в скута й и сълзите й капеха върху тях.

— Ти знаеш коя съм.

— Преди час бих казал, че е така. А сега ще остана тук, докато не ми кажеш нещо, в което да