— Сержант, вече можем да насочим вниманието си и към този въпрос. Казахте ли нещо пред инспектор Бекер за привлекателния вид на обвиняемата?
Кунео се справи добре. Явно старателно бяха репетирали. Той сви рамене с почти театрална изразителност:
— Може и да съм го направил. Не си спомням конкретно, но щом инспектор Бекер твърди, че съм казал подобно нещо, явно е така.
— Струва ли ви се, че подобна забележка е неуместна в дадения контекст? На местопрестъплението на двойно убийство и по време на пожар?
— Не знам. Не помня дори да съм казвал или да съм си помислял подобно нещо. Не беше важно.
— Добре, сержант, да продължим нататък. Срещнахте ли се с обвиняемата в деня след пожара?
— Да, отидох в дома й.
— Каква беше конкретната причина за това посещение?
— Имаше две причини. Първо, предишната вечер тя ми спомена, че жертвите са се карали и аз исках да науча повече за това. Второ, исках да получа отговор за семейните въпроси, за които беше разговаряла с него.
— По онова време смятахте ли я за заподозряна?
Тук Кунео показа човечността си пред съдебните заседатели, още един хубав ход.
— На този ранен етап — каза той с усмивка, — всички са заподозрени. — След това стана сериозен. — Не, всъщност обвиняемата не беше заподозряна по онова време.
— Добре, и успяхте ли да зададете въпросите си?
— Не.
— Защо не?
— Защото веднага след като ме покани вътре и ми предложи кафе, тя ми каза, че е говорила със заместник-началника Глицки.
— За протокола уточнявам, че имате предвид Ейб Глицки, заместник-началник на полицейските инспектори в Сан Франциско.
— Точно така.
— Той откъде познава обвиняемата?
— Не знам.
Роузън хвърли объркан поглед към съдебните заседатели, след това отново се обърна към свидетеля:
— Инспекторе, необичайно ли е заместник-началникът лично да разпитва свидетел по време на разследване на убийство, което е поверено на друг инспектор?
— Не съм виждал да се е случвало друг път.
— Никога преди? Нито веднъж?
Харди вдигна ръка:
— Ваша Чест, въпросът вече получи отговор.
— Приема се.
— Добре — каза Роузън. — Може да се върнем към намесата на заместник-началник Глицки по-късно. Междувременно ни кажете — били сте заедно с обвиняемата в кухнята, така ли?
— Да.
— Можете ли да опишете на съдебните заседатели какво се случи след това?
— Разбира се. Тя тъкмо приготвяше домашни макарони и ме попита дали ги обичам. Каза, че съпругът й не е в града…
Катрин стисна ръката на Харди и започна настойчиво да му шепне нещо. Той не можеше да си позволи съдебните заседатели да забележат, че тя реагира зле, затова скочи на крака и извика:
— Възразявам, Ваша Чест.
— На какво основание, господин адвокат? — меко и просто въпросително попита Браун.
Мислите на Харди бушуваха в главата му. Беше станал, за да накара Катрин да замълчи и да предизвика Кунео, тласкан просто от сляпа ярост, защото знаеше, че той лъже, но това не беше основание за възражение.
— Няма връзка?
Браун дори не се замисли:
— Да не би да правите догадки, адвокате? Струва ми се, че вие лично обърнахте внимание на този проблем във встъпителната си реч. Възражението се отхвърля.
Залата зад гърба на Харди се раздвижи от обещанието за още фойерверки. Роузън се усмихна на Браун:
— Благодаря ви, Ваша Чест. — След това делово се обърна отново към Кунео: — А сега, инспекторе…
Само че Харди прошепна нещо бързо на клиентката си и отново се изправи и прекъсна въпроса:
— Ваша Чест!
Без да полага усилие да прикрие раздразнението си, Браун дръпна очилата си надолу и го изгледа над тях:
— Да, господин Харди?
— Обвиняемата би искала да помоли за кратка почивка.
— Молбата се отхвърля. Господин Роузън, продължете.
Само че Харди нямаше да позволи да му откажат:
— Ваша Чест, разрешете да се приближа.
Търпението й беше изчерпано, затова Браун просто изви очи нагоре, след това направи на Харди знак да се приближи, като го измери с предупредителен поглед. Той излезе иззад бюрото си, приближи се до подиума и тихо каза:
— Извинете, Ваша Чест, но клиентката ми спешно трябва да отиде до тоалетната.
— Спешно значи. Много интересно — прошепна тя. Бясна, съдийката помълча още няколко секунди. — Това е под възможностите ви, господин адвокат. — Най-накрая тя вдигна чукчето си и го стовари с трясък: — Съдът се оттегля за петнайсет минути.
— Не мога да повярвам, че лъже така.
— Всъщност е още по-зле. Не казва нищо, което можеш да отречеш.
— Но аз не съм…
— Напротив. Казала си му, че Уил отсъства. Попитала си го дали обича домашно приготвени макарони. Ти ми го каза.
— Тогава ще излъжа и ще кажа, че не е така. Харди вдигна ръце и покри ушите си:
— Не ми казвай това дори когато сме насаме, моля те. Трябва да се придържаме към истината. Само това имаме.
Бяха в клетката, пет минути преди края на почивката.
— Но те ще си помислят, че съм търсела близостта му, за да не ме разследва.
— Точно така. Това ще си помислят.
— Няма ли да направиш нещо?
— Все още не знам, Катрин. Не знам. Но най-важното нещо в момента, единственото нещо сега е да не реагираш пред съдебните заседатели. Не им позволявай да видят нещо друго, освен че си отвратена.
В крайна сметка Харди не можа да го скрие от съдебните заседатели. Според свидетелските показания на Кунео излизаше, че Катрин му е предложила поне вечеря, а може би нещо повече. Той със сигурност успя да създаде това впечатление. Наложило се да я отблъсне, като й напомни, че е заподозряна в хода на разследване на убийство. Тя не приела отказа му добре и обидена отказала да отговаря на въпросите му. След малко той решил да си тръгне. За пръв път започнал да гледа на нея като на възможен заподозрян.
След като бе нанесъл достатъчно поражения на този фронт, Роузън се върна на въпроса с Глицки:
— Любопитен съм, инспекторе, заместник-началник Глицки даде ли ви някакво обяснение защо и той
