— Точно така — все още предизвикателно му отвърна Уил.
— Значи в очите на децата ти все още си добрият, нали? Таткото, на когото могат да разчитат, който удържа нещата?
Точно така.
— А какво ще стане, ако открият, че ти през цялото време ги лъжеш? Как ще се почувстват? Какво ще изпитат към теб?
— Не съм ги лъгал. Не съм имал никаква връзка.
Харди го гледа няколко секунди. Когато заговори, в гласа или в поведението му не се долавяше заплаха. Беше по-скоро разочарование, че се бе наложило нещата помежду им да стигнат дотук.
— Уил, направи си услуга. Прегледай сметките, които ти изпратих през последните няколко месеца. Ще забележиш сума от около пет хиляди долара, която съм платил на организация, наречена „Хънт Клъб“. Знаеш ли каква е тя? Не? Частна детективска агенция.
Първоначалното презрително изражение на Уил се превърна в смайване, а след това в чист и неподправен страх.
Харди продължи:
— Ако не си имал любовна връзка, едно от първите неща, които взех предвид много отдавна, е, че ти си имал същия мотив да убиеш баща си, какъвто би имала Катрин. Освен това си си дал голям труд, за да си създадеш достоверно алиби. И то почти безукорно. Затова трябваше да проверя дали наистина на дванайсети май си бил на юг или в Сан Франциско. — Остави думите да отзвучат и продължи: — Разбери, че не искам да вадя на бял свят тези неща заради Катрин и изобщо не съм възнамерявал да го правя. За моите цели е достатъчно, че Катрин е била убедена, че й изневеряваш, и внезапно е почувствала необходимост да се срещне с Пол и да разбере какво би й причинил един развод. Но ако ти наистина си имал любовна връзка и съдебните заседатели го узнаят, биха могли да погледнат по-благосклонно на Катрин. Ако всичко останало е еднакво, това винаги помага.
Ръцете на Уил трепереха, лицето му беше посивяло:
— Ти ме изнудваш.
— Разполагам с информацията от четири месеца. Ако исках да те изнудвам, щях да я използвам още тогава.
Уил погледна назад към залата, която беше започнала да се пълни за следващото заседание. В предната част на залата водещата протокола на заседанията Джан Сондърс и приставът се смееха. Няколко съдебни заседатели се бяха върнали на местата си.
— Къде са материалите? — попита Уил.
— На сигурно място. Не е нужно някой да ги вижда. И няма да ги види.
Харди запази каменно изражение като играч на покер. Никой нямаше да види доказателствата за връзката на Уил със секретарката му, защото такива документи нямаше. Детективската агенция беше стигнала до извода, че Уил и Карин бяха прекарали четирите дни на борда на „Кингфишър“. Капитанът на яхтата Морган Бейли отказваше да говори — наетият от Харди детектив беше на мнение, че наскоро забогателият Уил Хановър му беше изпратил солидна сумичка, за да си държи устата затворена. И беше дал на Карин апетитно повишение.
Харди чисто и просто блъфираше и не беше сто процента сигурен, че е прав, докато Уил не стана и не му изръмжа:
— Ще получиш скапания си чек до края на седмицата.
21
— Сержант Кунео, имаше ли конкретна причина да разпитвате обвиняемата в нощта на пожара?
— Да, имаше.
— И каква беше тя?
— Извикаха ме на местопрестъплението, за да разследвам двойно убийство. Обвиняемата каза, че е роднина на собственика на къщата. Дори само това бе достатъчно, за да разговарям с нея. Освен това обаче тя призна, че същия следобед е била в къщата и говорила с господин Хановър.
Каза ли ви за какво са говорили?
Първоначално да. Каза, че са говорили по семейни проси. Но когато я помолих да бъде по-конкретна, тя отговори уклончиво.
— Уклончиво ли?
Харди се изправи и възрази:
Възразявам. Свидетелят прави заключение.
Браун отхвърли възражението, а Роузън почти не забелям прекъсването.
Когато помолихте обвиняемата да обясни кои по-точно са били семейните въпроси, тя какво ви каза?
— Попита ме защо се интересувам.
— И вие какво й отговорихте?
— Казах й, че трябва да науча всичко, което се е случило през последните часове от живота на Пол Хановър, което включваше и онова, за което са разговаряли.
— Тогава тя разказа ли ви за темата на разговора си с господин Хановър?
— Не. Не го направи.
— Вие попитахте ли я изрично?
— Да, може би по шест различни начина.
— И тя не ви отговори?
— Не по същността на въпроса. Повтаряше само: „Това е лично“ или „Това е между мен и Пол“ или „Не мога да мисля
— Притиснахте ли я по този въпрос?
— Не, всъщност не.
— Защо?
— Защото очевидно беше много разстроена от пожара. Държеше се така, сякаш току-що е узнала, че свекърът й, дядото на децата й, вероятно е мъртъв. След известно време много се разстрои. Тогава ми се стори, че има основателни причини за подобно нещо и я оставих на спокойствие.
Харди си каза, че ходът е доста добър. Роузън правеше така, че да представи Кунео като чувствителен и състрадателен човек.
— А сега ни кажете, инспекторе — продължи прокурорът, — имахте ли повод да забележите нещо характерно във външния вид на обвиняемата?
— Разбира се. От мен се очаква да забелязвам разни неща. Това ми е работата. Огледах дрехите й.
— И с какво беше облечена?
Харди се присви на стола си. Искаше му се да прекъсне разпита, да възрази на основание липса на връзка с делото, но знаеше, че Браун ще го отхвърли. Катрин беше облечена с каквото е била облечена и той не бе в състояние да направи нищо по този въпрос.
— Със синя блуза, кожено яке и джинси.
— Ще кажете ли на съдебните заседатели защо си спомняте дрехите на обвиняемата от онази нощ?
— Разбира се. — Кунео услужливо се обърна към съдебните заседатели. Харди се зачуди дали през обедната почивка не е взел валиум, защото нямаше и следа от характерното тресене на тялото му, което бе забелязал преди обедната почивка.
— Когато по-късно разпитвахме свидетели, един от тях описа жена, излязла от къщата на Пол Хановър непосредствено преди пожара, облечена със синя блуза, кожено яке и джинси.
— Но вие не знаехте това в нощта на пожара?
— Не.
Задоволството на Роузън беше повече от явно. Той направи пауза, за да пийне вода, след това отново се обърна към свидетеля си.
